Любовта на българина към черногледството и извиненията и омразата му към знанията и грамотността
До един миг се смеех, само че след това се сетих, че това е родината ми и внезапно спря да ми е смешно…
…
Новината е от през днешния ден: „ Експерт приканва да се приключи несъразмерната взаимозависимост НА НИГЕРИЯ от вноса на селскостопанска продукция “
В нея се споделя: „ Експертът по селско стопанство доктор Фадлула Иса прикани за стимулиране на селскостопанския бранш НА НИГЕРИЯ и за преустановяване на несъразмерната взаимозависимост на страната от вноса на селскостопанска продукция, съобщи за Българска телеграфна агенция нигерийската организация НАН “.
Някога, доста от дълго време, в един различен живот – хората четяха новините, а освен заглавията. Но аз се отхвърлих да си бленувам това време да се върне. Но поне…
…
Поне заглавията да се четяха като хората, а?
Всеки вижда, каквото желае да види, по този начин ли? Ако това е правилно, значи съм бил прав в предходните два материала, в които писах, че българите са влюбени в това да считат себе си и страната си за образец за беднотия и смут, че считат, че всичко е зле, непоносимо и развалено.
Какво имам поради ли? Ето това. Това са мненията под новината:
…
Виждаме два отвратителни феномена:
1. Хората не могат да четат с схващане, липсва обикновено равнище на умеене за четене на къс текст. Елементарно. Кратък текст.
И
2. Ако е правилно, че „ феноменът “ се изяснява с това, че хората виждат, каквото желаят да видят, то те ИСКАТ да видят неприятна вест за страната си, която им споделя, че „ тука е по този начин! “, „ съсипàха я тая страна! “ и така нататък клишета за това какъв брой са ни унищожили.
Малка скоба тук:
Забележете разказа: унищожили, те, някои, други. Никога до момента не съм се сблъскал с признанието „ аз пре*бах това и това, аз скапах, аз счупих чешмата в парка, аз откраднах служебната нафта, аз си хвърлих цигарата на улицата, аз… “
Не.
Винаги е ТЕ. Съсипаха, скапаха, разтуриха.
В най-хубавия случаи е размитата отговорност: „ съсипахме си страната “, като неналичието на АЗ е повече от явна и тук, а първото лице множествено число е от кумова срама. Навикът общата отговорност да е опрощение е от най-малко 80 години обратно. Или, с други думи: общата отговорност е липса на моя отговорност.
Затварям скобата.
А в този момент ще и се наложи да се повторя: „ Написах, че българите не са безпаричен народ, а са лъган народ и България не е бедна страна, а е крадена страна и, несъмнено, незабавно ме подсетиха, че съм заплатен соросоид, който мъти мозъка на нашенеца и го кара да се усеща оптимист, когато националната теория е черногледството.
Соросоид, доста ясно, че кой различен би си разрешил да споделя положителни неща за България? Сега „ патриотично “ е да рисуваш всичко с черни краски и да плашиш българите, че ще умрат от апетит и мраз, до момента в който им обясняваш, че „ е, нема подобен народ! “, „ тука е по този начин! “, „ съсипàха я тая страна! “, „ ей, за нищо не ставаме, но да пристигна некой да ни оправи! “
Това нормално се употребява от претендентите да бъдат „ някой, дето ще оправя “. Колкото по-беден се усеща народът, толкоз по-склонен е да гласоподава и поддържа тъпанари, които го лъжат, че ще го „ оправят “ и се пробват да минат за патриоти… “
Ето тук можете да дочетете по какъв начин продължава този коментар:
…
Никак не ми харесва вътрешната настройка на българина да реагира с незаинтересованост и повдигане на плещи, че „ тука е така… “, както и доста ме нервира вроденото обезверение, което води до убеждението, че нищо няма смисъл, че няма смисъл да се гласоподава (мутрите са ви изключително признателни за това!), че няма смисъл да се поставя в допълнение изпитание (за да не се минеш, бате! единствено баламите поставят изпитание, тарикатите сме другояче!), че няма мисъл да мечтаеш за освен това от посредствеността, ден да мине различен да дойде…
Работи и като отлично опрощение за мързела, апатията, нищоправенето, корупцията, нагаждачеството. Все се подвигат едни плещи: „ кво да се прави, тука е по този начин! “ и с това като че ли се изчерпват и всички пояснения, и всички оправдания, и всички упования.
…
А по другата точка: четене с разбиране…
Човекът има едно гигантско преимущество пред останалите типове: това, че знанията му се предават в цялостен тип от потомство на потомство. При животните това е заложено в еволюцията им, т.е.: информацията, насъбрана през хилядолетията, е заложена в ДНК-то им, те разчитат на инстинктите (създадени от базата им с данни на еволюцията).
Човекът обаче хем има информацията в ДНК-то си, само че хем има и насъбраните познания и опит, разказани, подредени и предадени. Няма животно, което да може да се допита до опита на друго животно, живяло преди 500 години, само че ние можем да се допитаме до опита на Леонардо да Винчи.
Можем да се допитаме до опита на хората, измислили по какъв начин се подгрява водата, по какъв начин се прави запалката, по какъв начин се прави моторът с вътрешно горене и така нататък Не ни се постанова да откриваме нищо още веднъж и още веднъж. Можем да доразвиваме.
Чрез съзнанието и словото сме основали опцията да предаваме знанието си за идващите генерации и да черпим опит от знанието на предходните. В книги до скоро, а през днешния ден към този момент и на други носители – цифрови. До които всички имаме достъп. Лекциите даже на най-престижните университети могат да бъдат четени гратис в интернет, несъмнено, в случай че човек се интересува и в случай че успее да откри малко време сред новината коя чалгарка си е уголемила бюста, кой футболист си е поиграл с него и с коя мутра го е сменила.
Трупаните познания – това е най-голямата ни мощ на тази земя. Факт е, че от нея обаче се възползват малко на брой, другите чакат да ги ръководят и водят, да измислят вместо тях – да им основат нов телефон, компютър, ново оръжие, те наготово да го употребяват. И няма неприятно в това, само че желая да описвам ситуацията ни с един откъс от „ Аз, роботът “, в който детектив Дел Спунър изяснява какво велико нещо е индивидът и за какво е по-велик от робота:
- Може ли робот да напише симфония? Може ли робот да трансформира едно платно в хубав шедьовър?
Роботът го поглежда и споделя:
- А ти можеш ли?
…
Хората обичат да се фукат, че „ могат да отидат на Луната “, до момента в който дебелеят на дивана пред тв приемника и че са „ измислили мобилния телефон, оръжията, архитектурата “, до момента в който пишат необразовани мнения във Фейсбук.
Но хората всеобщо не помнят, че това са откритията на малко на брой всред нас, другите карат коли, вървят в офиси, облъчват се по 8 часа с луминисцентно осветяване, купуват си ястие, развъждат се и умират без да оставят никаква диря. Както вършат и животните. А уменията на човешката раса са написани и записани от тези малко на брой, които са ни дърпали напред.
Само дето все по-малко интерес има към тях. И регресът е поразителен.
Според проучване, оповестено тази седмица, стана ясно, че 20% от българите не са прочели НИТО ЕДНА книга през миналата година. Не излиза наяве какъв брой са прочели година преди този момент или две години преди това…
Някой има ли въпроси по отношение на положението на нещата или можете да си сглобите картинката и сами?
Дали е международният скрит план, рептилите, и петджито или е нещо друго?
…
Новината е от през днешния ден: „ Експерт приканва да се приключи несъразмерната взаимозависимост НА НИГЕРИЯ от вноса на селскостопанска продукция “
В нея се споделя: „ Експертът по селско стопанство доктор Фадлула Иса прикани за стимулиране на селскостопанския бранш НА НИГЕРИЯ и за преустановяване на несъразмерната взаимозависимост на страната от вноса на селскостопанска продукция, съобщи за Българска телеграфна агенция нигерийската организация НАН “.
Някога, доста от дълго време, в един различен живот – хората четяха новините, а освен заглавията. Но аз се отхвърлих да си бленувам това време да се върне. Но поне…
…
Поне заглавията да се четяха като хората, а?
Всеки вижда, каквото желае да види, по този начин ли? Ако това е правилно, значи съм бил прав в предходните два материала, в които писах, че българите са влюбени в това да считат себе си и страната си за образец за беднотия и смут, че считат, че всичко е зле, непоносимо и развалено.
Какво имам поради ли? Ето това. Това са мненията под новината:
…
Виждаме два отвратителни феномена:
1. Хората не могат да четат с схващане, липсва обикновено равнище на умеене за четене на къс текст. Елементарно. Кратък текст.
И
2. Ако е правилно, че „ феноменът “ се изяснява с това, че хората виждат, каквото желаят да видят, то те ИСКАТ да видят неприятна вест за страната си, която им споделя, че „ тука е по този начин! “, „ съсипàха я тая страна! “ и така нататък клишета за това какъв брой са ни унищожили.
Малка скоба тук:
Забележете разказа: унищожили, те, някои, други. Никога до момента не съм се сблъскал с признанието „ аз пре*бах това и това, аз скапах, аз счупих чешмата в парка, аз откраднах служебната нафта, аз си хвърлих цигарата на улицата, аз… “
Не.
Винаги е ТЕ. Съсипаха, скапаха, разтуриха.
В най-хубавия случаи е размитата отговорност: „ съсипахме си страната “, като неналичието на АЗ е повече от явна и тук, а първото лице множествено число е от кумова срама. Навикът общата отговорност да е опрощение е от най-малко 80 години обратно. Или, с други думи: общата отговорност е липса на моя отговорност.
Затварям скобата.
А в този момент ще и се наложи да се повторя: „ Написах, че българите не са безпаричен народ, а са лъган народ и България не е бедна страна, а е крадена страна и, несъмнено, незабавно ме подсетиха, че съм заплатен соросоид, който мъти мозъка на нашенеца и го кара да се усеща оптимист, когато националната теория е черногледството.
Соросоид, доста ясно, че кой различен би си разрешил да споделя положителни неща за България? Сега „ патриотично “ е да рисуваш всичко с черни краски и да плашиш българите, че ще умрат от апетит и мраз, до момента в който им обясняваш, че „ е, нема подобен народ! “, „ тука е по този начин! “, „ съсипàха я тая страна! “, „ ей, за нищо не ставаме, но да пристигна некой да ни оправи! “
Това нормално се употребява от претендентите да бъдат „ някой, дето ще оправя “. Колкото по-беден се усеща народът, толкоз по-склонен е да гласоподава и поддържа тъпанари, които го лъжат, че ще го „ оправят “ и се пробват да минат за патриоти… “
Ето тук можете да дочетете по какъв начин продължава този коментар:
…
Никак не ми харесва вътрешната настройка на българина да реагира с незаинтересованост и повдигане на плещи, че „ тука е така… “, както и доста ме нервира вроденото обезверение, което води до убеждението, че нищо няма смисъл, че няма смисъл да се гласоподава (мутрите са ви изключително признателни за това!), че няма смисъл да се поставя в допълнение изпитание (за да не се минеш, бате! единствено баламите поставят изпитание, тарикатите сме другояче!), че няма мисъл да мечтаеш за освен това от посредствеността, ден да мине различен да дойде…
Работи и като отлично опрощение за мързела, апатията, нищоправенето, корупцията, нагаждачеството. Все се подвигат едни плещи: „ кво да се прави, тука е по този начин! “ и с това като че ли се изчерпват и всички пояснения, и всички оправдания, и всички упования.
…
А по другата точка: четене с разбиране…
Човекът има едно гигантско преимущество пред останалите типове: това, че знанията му се предават в цялостен тип от потомство на потомство. При животните това е заложено в еволюцията им, т.е.: информацията, насъбрана през хилядолетията, е заложена в ДНК-то им, те разчитат на инстинктите (създадени от базата им с данни на еволюцията).
Човекът обаче хем има информацията в ДНК-то си, само че хем има и насъбраните познания и опит, разказани, подредени и предадени. Няма животно, което да може да се допита до опита на друго животно, живяло преди 500 години, само че ние можем да се допитаме до опита на Леонардо да Винчи.
Можем да се допитаме до опита на хората, измислили по какъв начин се подгрява водата, по какъв начин се прави запалката, по какъв начин се прави моторът с вътрешно горене и така нататък Не ни се постанова да откриваме нищо още веднъж и още веднъж. Можем да доразвиваме.
Чрез съзнанието и словото сме основали опцията да предаваме знанието си за идващите генерации и да черпим опит от знанието на предходните. В книги до скоро, а през днешния ден към този момент и на други носители – цифрови. До които всички имаме достъп. Лекциите даже на най-престижните университети могат да бъдат четени гратис в интернет, несъмнено, в случай че човек се интересува и в случай че успее да откри малко време сред новината коя чалгарка си е уголемила бюста, кой футболист си е поиграл с него и с коя мутра го е сменила.
Трупаните познания – това е най-голямата ни мощ на тази земя. Факт е, че от нея обаче се възползват малко на брой, другите чакат да ги ръководят и водят, да измислят вместо тях – да им основат нов телефон, компютър, ново оръжие, те наготово да го употребяват. И няма неприятно в това, само че желая да описвам ситуацията ни с един откъс от „ Аз, роботът “, в който детектив Дел Спунър изяснява какво велико нещо е индивидът и за какво е по-велик от робота:
- Може ли робот да напише симфония? Може ли робот да трансформира едно платно в хубав шедьовър?
Роботът го поглежда и споделя:
- А ти можеш ли?
…
Хората обичат да се фукат, че „ могат да отидат на Луната “, до момента в който дебелеят на дивана пред тв приемника и че са „ измислили мобилния телефон, оръжията, архитектурата “, до момента в който пишат необразовани мнения във Фейсбук.
Но хората всеобщо не помнят, че това са откритията на малко на брой всред нас, другите карат коли, вървят в офиси, облъчват се по 8 часа с луминисцентно осветяване, купуват си ястие, развъждат се и умират без да оставят никаква диря. Както вършат и животните. А уменията на човешката раса са написани и записани от тези малко на брой, които са ни дърпали напред.
Само дето все по-малко интерес има към тях. И регресът е поразителен.
Според проучване, оповестено тази седмица, стана ясно, че 20% от българите не са прочели НИТО ЕДНА книга през миналата година. Не излиза наяве какъв брой са прочели година преди този момент или две години преди това…
Някой има ли въпроси по отношение на положението на нещата или можете да си сглобите картинката и сами?
Дали е международният скрит план, рептилите, и петджито или е нещо друго?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ