Захари Карабашлиев: Без езика човек е непълноценно същество
До през днешния ден не бях срещала Захари Карабашлиев, само че към този момент познавах някои от най-близките му хора - Зак, Никола, Джон. Дори съм живяла с тях за известно време (после се разделихме като другари, които ще помня дълго).
Поканих го да се срещнем в Кой кой е… и си мисля, че този вид изявленията постоянно наподобяват на Speed dating - не познаваш индивида против себе си, опитваш се бързо да прецениш какъв е, задаваш директни въпроси и провокираш, тъй като времето те притиска... И разчиташ на интуицията, която ти подсказва дали искаш да останеш в играта, дали ще продължиш напред да следиш мислите (и героите) му. За себе си към този момент знам, че ще очаквам идната история, тъй като той умее да споделя.
Захари Карабашлиев написа прозаичност и драматургия, създател е на романа „ 18% сиво “ - бестселър с 25 преиздания в България и преводи в Съединени американски щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и други страни. Носител е на премиите „ Роман на годината “, „ Хеликон “, „ Аскеер “ и други Негови разкази и пиеси са оповестени в книгите „ Кратка история на самолета “, „ Симетрия “, „ Откат “ и други сборници и списания, превеждани са на доста езици. Включен е в влиятелната американска антология Най-добрата европейска прозаичност 2018. Хавра се споделя най-новата му книга, която излезе на пазара преди няколко месеца.
Освен публицист, Карабашлиев е гл. редактор на издателство „ Сиела “ и радиочовек. Роден е във Варна. Детските му мемоари са свързани със село Крумово и занимателните истории, разказвани от дядо Захари. Завършва „ Българска лингвистика “ в Шуменския университет, след което попада в радиото. Автор и водещ е на предаването Рок кръг в Радио Варна.
Имахме страхотни часове прекарани дружно с екипа. Някой от сътрудниците не престават да работят в Радио Варна и когато съм там постоянно се усещам вкъщи си… В радиото постоянно се усещам вкъщи си. Радиото е доста по-различно от малкия екран - друга магия.
През 1997 година отпътува за Съединени американски щати: Америка беше за мен едно място, през което трябваше да мина. Тогава усетих по какъв начин действителността ме блъсна с ужасна мощност и мощ. От нищо не ме беше боязън, работех всичко по това време, само че невъзможността да се изразиш на 100 %, да разсмееш другия, да го накараш да почувства нещо, тъй като ти не владееш инструментариума на този език, беше ужасяваща. Тогава за пръв път усетих какво е езикът.
Говорим за Охайо, за Калифорния, за фотографията, за депресията, за способността да започнеш изначало, за децата и за първите книжки с приказки. Помни момента, в който огромната му щерка се е научила да чете сама:
Тогава разбираш, че това е най-големият подарък, който можеш да дадеш на едно дете. Първо да го заобградиш от книги. Този инстикт, разгръщането на книжките с картинки е доста значим... Нямаме задоволително създатели, които пишат детски книги. Ние имаме дълг към нашите български деца. Ако има нещо, което фундаментално се разграничава от българска и американска ( или британска, немска, френска) книжарница, това са детските книжки. Там е доста развито това, просто илюстрованите книгите са доста красиви, доста разнообразни.
Трудно ли е български създател да „ пробие “ на американския пазар?: В Америка 97 % от книгите са на американски създатели. В останалите 3 % би трябвало да влезе... някой като мен. Та, аз в случай че ги знаех тези проценти, нямаше изобщо да се пробвам. Може би, нямаше и да пиша. Хубавото е, че моето незнание в тази посока не ме е спряло да пиша.
За „ Хавра “, Никола и Джон:
Някак си не успявах да ги разделя тези два облика - на Макгахан и на Никола. Вървяха паралелно. Търсенето на свободата и на истината и до каква степен те са свързани - това е главният претекст. Отбелязвам, че е самоуверен човек: Знам, че би трябвало да се написа самоуверено. Знам, че „ Хавра “ беше смела постъпка по доста аргументи. Една от които е обвързвана със актуалната незаконна скица, в която е впримчена България и Варна. Питам го дали са му определяли срещи в заведения край морето (има подобен миг в романа)... Имаше такива опити, само че който го е боязън от мечки, да не върви в гората. Ако би трябвало самичък да се цензурирам по какъв начин да пиша, по-добре да си намеря друго занятие в живота. В писането не може да има половинчати неща и плахо писане. Това го споделям с ясното схващане, че си има последици. Че не се хaресва на всеки? Има няколко души, на които несъмнено не се харесва и те не се крият от това. Харесва ли ви Варна?... Това е книга надълбоко обвързвана тъкмо с този град, който пък е смален модел на България. Който е чел книгата, знае...
След казаното дотук, напълно естествено го запитвам за какво се върна в България (далеч по-удобно е човек да написа от отдалеченост, изключително в случай че „ осветлява “ тематики свързани с групировки и империи...) Моят път ме водеше насам. Моят път, който наложително минаваше през Америка, наложително ме връщаше в България. Аз в никакъв случай не виждам на това като завръщане, а като продължение на моя път. И той е изконно обвързван с езика и с моя народ. Това е доста мъчно да го обясниш на компютърен експерт. Той би споделил - има доста езици за писане на програмен продукт. Моят език за софтуера е българският. Българският е езика, който продължава да ме гради от вътрешната страна.
За романа „ Хавра “:
След години в Америка и поредност от провали Никола се прибира в родния си град за погребението на татко си, умрял при трагичен случай. Краткият престой обаче се трансформира в начало на рисковано следствие, което го въвлича в тъмна мрежа от ползи, незаконни спорове и разкрития. Той се изправя пред ултимативни решения, които не би желал да взема. Повече от век по-рано младата съветска аристократка Вера Елегина копнее за самостоятелност - от своята тиранична сестра, от закостенелите порядки и от монотонността на средата си, до момента в който светът на открито кипи от промени. Случаят я среща с харизматичен американски боен публицист и двамата поемат по рисков път, който ще ги свърже вечно със ориста на българския народ.
По какъв метод Никола и Вера ще се срещнат през времето и пространството? Може ли една невероятна обич да подпали искрата на война? Истината до независимост ли води, или до гибел?
В „ Хавра “ история и настояще се преплитат, факт и фикция се смесват, с напрежение деяние се редува с лиричност - със смели линии и в интимна непосредственост, с внимание към незабележимото и нюх към хубостта.
Поканих го да се срещнем в Кой кой е… и си мисля, че този вид изявленията постоянно наподобяват на Speed dating - не познаваш индивида против себе си, опитваш се бързо да прецениш какъв е, задаваш директни въпроси и провокираш, тъй като времето те притиска... И разчиташ на интуицията, която ти подсказва дали искаш да останеш в играта, дали ще продължиш напред да следиш мислите (и героите) му. За себе си към този момент знам, че ще очаквам идната история, тъй като той умее да споделя.
Захари Карабашлиев написа прозаичност и драматургия, създател е на романа „ 18% сиво “ - бестселър с 25 преиздания в България и преводи в Съединени американски щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и други страни. Носител е на премиите „ Роман на годината “, „ Хеликон “, „ Аскеер “ и други Негови разкази и пиеси са оповестени в книгите „ Кратка история на самолета “, „ Симетрия “, „ Откат “ и други сборници и списания, превеждани са на доста езици. Включен е в влиятелната американска антология Най-добрата европейска прозаичност 2018. Хавра се споделя най-новата му книга, която излезе на пазара преди няколко месеца.
Освен публицист, Карабашлиев е гл. редактор на издателство „ Сиела “ и радиочовек. Роден е във Варна. Детските му мемоари са свързани със село Крумово и занимателните истории, разказвани от дядо Захари. Завършва „ Българска лингвистика “ в Шуменския университет, след което попада в радиото. Автор и водещ е на предаването Рок кръг в Радио Варна.
Имахме страхотни часове прекарани дружно с екипа. Някой от сътрудниците не престават да работят в Радио Варна и когато съм там постоянно се усещам вкъщи си… В радиото постоянно се усещам вкъщи си. Радиото е доста по-различно от малкия екран - друга магия.
През 1997 година отпътува за Съединени американски щати: Америка беше за мен едно място, през което трябваше да мина. Тогава усетих по какъв начин действителността ме блъсна с ужасна мощност и мощ. От нищо не ме беше боязън, работех всичко по това време, само че невъзможността да се изразиш на 100 %, да разсмееш другия, да го накараш да почувства нещо, тъй като ти не владееш инструментариума на този език, беше ужасяваща. Тогава за пръв път усетих какво е езикът.
Говорим за Охайо, за Калифорния, за фотографията, за депресията, за способността да започнеш изначало, за децата и за първите книжки с приказки. Помни момента, в който огромната му щерка се е научила да чете сама:
Тогава разбираш, че това е най-големият подарък, който можеш да дадеш на едно дете. Първо да го заобградиш от книги. Този инстикт, разгръщането на книжките с картинки е доста значим... Нямаме задоволително създатели, които пишат детски книги. Ние имаме дълг към нашите български деца. Ако има нещо, което фундаментално се разграничава от българска и американска ( или британска, немска, френска) книжарница, това са детските книжки. Там е доста развито това, просто илюстрованите книгите са доста красиви, доста разнообразни.
Трудно ли е български създател да „ пробие “ на американския пазар?: В Америка 97 % от книгите са на американски създатели. В останалите 3 % би трябвало да влезе... някой като мен. Та, аз в случай че ги знаех тези проценти, нямаше изобщо да се пробвам. Може би, нямаше и да пиша. Хубавото е, че моето незнание в тази посока не ме е спряло да пиша.
За „ Хавра “, Никола и Джон:
Някак си не успявах да ги разделя тези два облика - на Макгахан и на Никола. Вървяха паралелно. Търсенето на свободата и на истината и до каква степен те са свързани - това е главният претекст. Отбелязвам, че е самоуверен човек: Знам, че би трябвало да се написа самоуверено. Знам, че „ Хавра “ беше смела постъпка по доста аргументи. Една от които е обвързвана със актуалната незаконна скица, в която е впримчена България и Варна. Питам го дали са му определяли срещи в заведения край морето (има подобен миг в романа)... Имаше такива опити, само че който го е боязън от мечки, да не върви в гората. Ако би трябвало самичък да се цензурирам по какъв начин да пиша, по-добре да си намеря друго занятие в живота. В писането не може да има половинчати неща и плахо писане. Това го споделям с ясното схващане, че си има последици. Че не се хaресва на всеки? Има няколко души, на които несъмнено не се харесва и те не се крият от това. Харесва ли ви Варна?... Това е книга надълбоко обвързвана тъкмо с този град, който пък е смален модел на България. Който е чел книгата, знае...
След казаното дотук, напълно естествено го запитвам за какво се върна в България (далеч по-удобно е човек да написа от отдалеченост, изключително в случай че „ осветлява “ тематики свързани с групировки и империи...) Моят път ме водеше насам. Моят път, който наложително минаваше през Америка, наложително ме връщаше в България. Аз в никакъв случай не виждам на това като завръщане, а като продължение на моя път. И той е изконно обвързван с езика и с моя народ. Това е доста мъчно да го обясниш на компютърен експерт. Той би споделил - има доста езици за писане на програмен продукт. Моят език за софтуера е българският. Българският е езика, който продължава да ме гради от вътрешната страна.
За романа „ Хавра “:
След години в Америка и поредност от провали Никола се прибира в родния си град за погребението на татко си, умрял при трагичен случай. Краткият престой обаче се трансформира в начало на рисковано следствие, което го въвлича в тъмна мрежа от ползи, незаконни спорове и разкрития. Той се изправя пред ултимативни решения, които не би желал да взема. Повече от век по-рано младата съветска аристократка Вера Елегина копнее за самостоятелност - от своята тиранична сестра, от закостенелите порядки и от монотонността на средата си, до момента в който светът на открито кипи от промени. Случаят я среща с харизматичен американски боен публицист и двамата поемат по рисков път, който ще ги свърже вечно със ориста на българския народ.
По какъв метод Никола и Вера ще се срещнат през времето и пространството? Може ли една невероятна обич да подпали искрата на война? Истината до независимост ли води, или до гибел?
В „ Хавра “ история и настояще се преплитат, факт и фикция се смесват, с напрежение деяние се редува с лиричност - със смели линии и в интимна непосредственост, с внимание към незабележимото и нюх към хубостта.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ