До ден днешен продължават погребенията на загиналите през 1995 година.

До ден сегашен не престават погребенията на починалите през 1995 година. Първоначално хората са заровени в всеобщи гробове, само че с цел да се прикрият следите от военните закононарушения, останките биват изваждани и заравяни на разнообразни места. В множеството случаи са погребвани само елементи от тялото, защото другите остатъци липсват.

В края на май Общото заседание на Организация на обединените нации разгласи с резолюция 11 юли за Международен ден в памет на жертвите на геноцида. Вносители бяха Германия и Руанда. България беше съавтор на резолюцията.

 

Точно 29 години (през юли 1995 г.) в босненския анклав сръбските сили, командвани от военачалник Ратко Младич и Радован Караджич, избиват единствено за няколко дни над 9000 души. До през днешния ден са открити телата на над 7000 от тях. Те са заровени в Поточари.

 

Това е най-голямото кръвопролитие на цивилни в Европа след Втората международна война. Някои дами губят своите наследник, брачен партньор и татко по едно и също време.

 

За през днешния ден е разгласен печал в Босна и Херцеговина. Там по обяд ще бъдат заровени още 14 жертви. Най-младата от тях е била на едвам 17 години през 1995 година Всяка година биват откривани още остатъци.

 

В същото време се чака през днешния ден Народното събрание на Сърбия да ратифицира Декларацията за отбрана на националните и политическите права и общото бъдеще на сръбския народ.

 

Документът беше признат на взаимно държавно съвещание сред Сърбия и Република Сръбска, което се организира в границите на Всесръбския събор на 8 юни в Белград. 

 

Сръбският президент Александър Вучич и водача на босненските сърби Милорад Додик персонално подеха акцията за отказване на геноцида, осъществен преди три десетилетия. Призивите за обособяване на Сръбска от Босна и Херцеговина връщат горчивите мемоари измежду локалното население.