До ден-днешен династията на Хабсбургите е може би най-влиятелната сред

До ден-днешен династията на Хабсбургите е може би най-влиятелната измежду коронованите родове в цяла Европа. Но това не всеки път е било по този начин. Нейната звезда изгряла с доста премеждия, битка и старания през ХІІІ век.

По това време най-влиятелната тогава немска кралска династия – Щауфен (Хохенщауфен), угаснала. Настъпил интервал на безредие и междуособици.

Яркото и противоречиво ръководство на Фридрих II  Щауфен (1220-1250), немски крал и император на Свещената римска империя, който обръщал повече внимание на Италия, в сравнение с Германия, приключи ло с цялостна злополука. Нито на Апенинския полуостров, нито в земите на немските принцове неговите хрумвания за битка против папата и подсилване на императорската власт не  получили добър отклик и били посрещнати с хладно отчуждение. А п рез 1254 година починал и последният крал на Германия от династията Щауфен – Конрад IV.     

След в реме немският класик Фридрих Шилер ще каже: „ Ужасно е време то без император “.  Именно п рез втората половина на XIII век в германските земи нямало император. Основният претендент за трона и  основен съперник на династията Щауфен – граф Вилхелм от Холандия, починал през 1256 година

След това  за императорската корона останали да се борят двама кандидати: представителят на британската кралска династия Ричард Корнуол ски и крал ят на Кастилия Алфонсо X Мъдрият. Първият претендент бил подсилен от авторитетните архиепископи на Майнц и Кьолн, както и от неколцина всемирски владетели, измежду които бил краля т на Бохемия ( дн. Чехия) . Вярно е, че на тях им било обичайно заплатено  – 30 хиляди сребърни марки за глас уване в полза на Ричард ( тогава очевидно не знаели, че пазаруването и продаването на гласове е престъпление) .  Други пък – като, да вземем за пример, м аркграфът на Бранденбург и неговият комшия херцог ът на Саксония, както и архиепископът на Трир, предпочели Алфонсо.             

Кастилският крал по майчина линия бил внук на Филип Швабски и с голямо предпочитание очаквал  италианското завещание на Щауфените – а Германия въобще не го  интересувала.  Ричард , въпреки това, посети л два пъти германските земи, само че проблемите в Англия не давали мира нито  нему, нито  на татко му Хенри III, и поглъщали цялото му внимание. Но на процедура в  цялата Свещена римска империя по това време царял властови безпорядък.   Неговото негативно влияние се почувствало изключително мощно върху системата на ръководство в Германия. Щом усетили неналичието на централна власт, локалните принцове незабавно се впуснали в битки за дворци, крепости, градове и земи. Просто нямало кой да спре междуособните войни. Появата на огромен брой дребни благородници и рицари, подготвени да се борят за лакомо  парче земя, също причинявала доста проблеми с обществения ред в империята. Бихме могли да кажем, в случай че използваме терминология от нашенския горчив опит в най-новата ни история, че в тогавашна Германия настъпили самобитни „ мутренски времена “.

В  тази обстановка през август 1273 година папата прикани л   феодалите, които имали правото да избират император, да гласоподават допустимо най-скоро.

Един от най-силните европейски владетели по това време, К арл Анжуйски, веднага намери л кандидат за овакантеното място – своя племенник, крал я на Франция Филип III. Но папата не подкрепи л тази кандидатура . Друг претендент бил бохемският ( чешки) крал Пржемисъл II Отакар.  Папата очевидно му симпатизирал : той помогна л на Тевтонския орден да завземе Прусия и  да основе Кь онигсберг (кръстен на негово име).   Владеел и задоволително земи: Щирия, Австрия, Каринтия и Карниола ( в дн. Словения) . Но имперските гласоподаватели били изрично срещу кандидатурата му за император на Свещената римска империя .   

По същото време н еочаквано за всички на 1 октомври 1273 година за крал на самата Германия бил определен граф Рудолф Хабсбург. Новият крал нямал никакви връзки с императорските фамилии на Свещената римска империя .  Родовият палат Хабсбург в северната част на днешна Швейцария бил с много скромн и размери.  Именно там  през ХІ век се появили графовете Хабсбург. Рудолф бил роден през 1218 година в замъка Лимбург.   К ъм момента на избирането си за немски крал към този момент бил над 50- годишна възраст .

Репутацията на религиозен човек единствено увеличавала престижа му в очите на гласоподавателите и папата.  

Още преди да приеме короната на Германия, Рудолф оповестил мир в своите земи и  премахнал всички противозаконни пътни такси.  Н азначи л и нов основен арбитър.  Л ично се ангажира л да укроти в сички рицари- разбойници в германските земи. По време на неговото ръководство доста от бандитите били екзекутирани.     

Но ч ешкият крал Отакар, който официално бил васал на Рудолф, изобщо не се съобразявал с него. Той открито се присмива л на политическата линия на новия немски крал.

В резултат на това през 1275 година бил разгласен отвън закона и  изпаднал в недружелюбност. Наложило се да се покае, само че д ве години по-късно още веднъж се разбунтувал.  Армията му обаче била разрушена, а самият той умрял в борбата на Моравското поле през 1278 година

След потушаването на въстанието на Отакар, неговите австрийски владения минали през 1282 година в ръцете на синовете на Рудолф.  О ттогава Хабсбургите станали принцове  – оттук-нататък Австрия била тяхно притежание.  

При Рудолф Италия и Бургундия не  съумели да излязат от имперската орбита. Папа Николай III дал на амбициозния Карл Анжуйски, който мечтаел да основе „ Средиземноморска империя “, ясно да разбере , че ролята му в региона е сведена до нула. Така   като немски крал Рудолф съумя л да възвърне правата си в Италия. В Бургундия обаче обстановката била по-сложна: през 1283 г.  тамошният метежнически надъхан граф Монбелиард  трябвало да бъде обуздан. Наложило се и Савоя да бъде усмирявана със мощ. През 1284 година Рудолф, към този момент дъртак, се  о дами л за сестрата на херцога на Бургундия, която била единствено на 15 години.  Политическите сметки на краля обаче малко се объркали –  херцогът не оказвал особена поддръжка на своя немски шурей и неравната сватба не изиграла ролята, за която била замислена.

Рудолф седял устойчиво на немския престол, само че по този начин и не получил купата „ император на Свещената римска империя “. Благоразположеният към него папа Григорий X почина л през 1276 година, идващият – Николай III, въобще не се  интересувал от империята, а Хонорий IV  по този начин и не успя л да съглас ува с Рудолф датата на коронацията.               

Б ез да  до чака короната на император, Рудолф І Хабсбург починал през 1291 г. Хабсбургите заели господстващо състояние в Свещената Римска империя  едвам през ХV век .