Вицепрезидентът: Мнозина днес имат неблагоразумието да смятат, че историята започва от тях, като отричат всичко преди
До будителите, които сътвориха българската страна и българската нация и начертаха пътя напред за всички нас, през днешния ден се подреждат имената на наши съвременници с техния принос в разнообразни сфери на публичния, културния, духовния живот. Хора, които държат високо запаления факел на будността – на това да бъдем жадни за познание, гладни за духовна храна, да бъдем чувствителни към всяка несправедливост, към агресивното незнание. Към това непринудено да бъдем в ролята на статисти в пиеса на парадокса, която други пишат за нас. Това съобщи вицепрезидентът в послание към участниците в XXIII Национална научна конференция с интернационално присъединяване " Обществото на знанието и хуманизмът на XXI век “.
Организираният от Университета по библиотекознание и осведомителни технологии конгрес във връзка Деня на националните будители беше открит в Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий “, оповестиха от Президентството.
В изявлението си вицепрезидентът подчертава върху нуждата от знанието за историята, което е в основата на напредъка.
" Мнозина през днешния ден имат неблагоразумието да считат, че историята стартира от тях, като отхвърлят всичко преди. И това е сюжет освен в политическия живот на страната. Да отричаш историята си, значи да зачеркваш идентичността си. Без еднаквост си никой, даже в световния свят, не можеш да се чувстваш уютно, да намериш кей, източник на самочувствие и сила. Същите тези избират да разрушават всичко преди тях, само че и не построяват нищо. Опустошителната мощ, която, за жалост, набира мощност напоследък, е в действителност силата на слабия. Защото се желае мощ на разсъдъка и духа да съграждаш “, акцентира.
Тя даде образец с урока на търновските царе по какъв начин се гради страна и държавност – да се грижиш за приемствеността, за основаното преди теб, да надстрояваш, а не да обругаваш и рушиш постигнатото преди теб.
Вицепрезидентът подсети и за провокациите пред знанието в епохата на свръхинформираност и огромната роля на медиите за пълноценното създаване на картината на света.
Въпроса за хуманизма – част от тематиката на конференцията, Йотова прегледа в подтекста на спорове и войни в целия свят, на възходящо опълчване и ненавист и все по-разделени общества, на високите технологии и изкуствения разсъдък.
На фокус тя сложи и недостига на водачи в международен проект – на смели хора, виновни за своите решения, с умения да мислят няколко хода напред и да плануват рецесии.
В подтекста на уроците на историята и развиването на културата посочи две паметни за България годишнини – 1160 години от приемането на християнството от българския народ и 1170 години от глаголицата – първата славянска книжовност, въз основа на която се ражда кирилицата. Годишнините се организират под патронажа на вицепрезидента. Тя благодари за положителното съдействие в отбелязването им на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий “, на българските университети, на Светия синод на Българската православна черква.
" За страдание, формалните български институции не прегърнаха тази концепция. А тези годишнини са свързани с огромни събития, които поставят неизтриваем отпечатък върху развиването на България, на Европа, на целия славянски свят. Имаме ли един мотив, поради който можем да се откажем от тази наша голяма международна заслуга? Защо би трябвало да го има този нихилизъм? Това е една от най-погрешните политики, които можем да водим като наследници на тази история “, съобщи.
Вицепрезидентът акцентира, че културата на всеки народ е ключ към разбирането му за света. " Познаваме ли нашия български ключ? Много приказваме за културата, само че вършим доста малко, с цел да я развиваме и да я представяме пред света “, уточни тя. По думите й културното завещание е жива част от съзнанието и живота ни.
Йотова срещна участниците в конференцията с Международните конгреси за кирилицата, които провежда президентската институция. Третият от тях се чака да се състои през март следващата година.
Организираният от Университета по библиотекознание и осведомителни технологии конгрес във връзка Деня на националните будители беше открит в Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий “, оповестиха от Президентството.
В изявлението си вицепрезидентът подчертава върху нуждата от знанието за историята, което е в основата на напредъка.
" Мнозина през днешния ден имат неблагоразумието да считат, че историята стартира от тях, като отхвърлят всичко преди. И това е сюжет освен в политическия живот на страната. Да отричаш историята си, значи да зачеркваш идентичността си. Без еднаквост си никой, даже в световния свят, не можеш да се чувстваш уютно, да намериш кей, източник на самочувствие и сила. Същите тези избират да разрушават всичко преди тях, само че и не построяват нищо. Опустошителната мощ, която, за жалост, набира мощност напоследък, е в действителност силата на слабия. Защото се желае мощ на разсъдъка и духа да съграждаш “, акцентира.
Тя даде образец с урока на търновските царе по какъв начин се гради страна и държавност – да се грижиш за приемствеността, за основаното преди теб, да надстрояваш, а не да обругаваш и рушиш постигнатото преди теб.
Вицепрезидентът подсети и за провокациите пред знанието в епохата на свръхинформираност и огромната роля на медиите за пълноценното създаване на картината на света.
Въпроса за хуманизма – част от тематиката на конференцията, Йотова прегледа в подтекста на спорове и войни в целия свят, на възходящо опълчване и ненавист и все по-разделени общества, на високите технологии и изкуствения разсъдък.
На фокус тя сложи и недостига на водачи в международен проект – на смели хора, виновни за своите решения, с умения да мислят няколко хода напред и да плануват рецесии.
В подтекста на уроците на историята и развиването на културата посочи две паметни за България годишнини – 1160 години от приемането на християнството от българския народ и 1170 години от глаголицата – първата славянска книжовност, въз основа на която се ражда кирилицата. Годишнините се организират под патронажа на вицепрезидента. Тя благодари за положителното съдействие в отбелязването им на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий “, на българските университети, на Светия синод на Българската православна черква.
" За страдание, формалните български институции не прегърнаха тази концепция. А тези годишнини са свързани с огромни събития, които поставят неизтриваем отпечатък върху развиването на България, на Европа, на целия славянски свят. Имаме ли един мотив, поради който можем да се откажем от тази наша голяма международна заслуга? Защо би трябвало да го има този нихилизъм? Това е една от най-погрешните политики, които можем да водим като наследници на тази история “, съобщи.
Вицепрезидентът акцентира, че културата на всеки народ е ключ към разбирането му за света. " Познаваме ли нашия български ключ? Много приказваме за културата, само че вършим доста малко, с цел да я развиваме и да я представяме пред света “, уточни тя. По думите й културното завещание е жива част от съзнанието и живота ни.
Йотова срещна участниците в конференцията с Международните конгреси за кирилицата, които провежда президентската институция. Третият от тях се чака да се състои през март следващата година.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ