До 900 000 души могат да се укрият в метростанциите

До 900 000 души могат да се укрият в метростанциите в столицата

Всеки под земята етаж може да бъде употребен краткотрайно за леговище. Освен това при градежите след 60-те насам всяка една постройка, изключително панелните, имат за всеки вход лични укрития. Това стана ясно от думите на шефа на Главна дирекция “Пожарна сигурност и отбрана на населението” ст. ком. Николай Николов. Той даде брифинг по отношение на настоящата информация по отношение на бомбоубежищата у нас.

Вчера от дирекцията пуснаха и лист с местата, които са с най-висока степен на отбрана и защищават от биологическа, химическа и радиационна повреда. Броят на тези обекти е 292 - държавни, общински и частни. “В момента текат интензивни инспекции, напътствията които сме дали, са да се усилва това число. Веднъж на две седмици ще има актуализация на този регистър”, уточни Николов. Напомни, че за мазетата и укритията в жилищните здания отговорността за поддръжката им е на притежателите на парцелите. Има и такива, които заплащат такса към общината и при тях отговорността е споделена. Тези обекти са 734 - по дял държавна, частна и общинска благосъстоятелност.

"Има укрития, които не са годни да влязат хора незабавно в тях. Затова споделих, че описите са динамични. При някои има заплаха от наводнения. Годно значи, че според нормативите човек може да влезе безвредно в тези обекти и да остане там час-два ", добави Николов.

По нормативи бомбоубежищата могат да поберат малко над 200 000 души.

В столицата има най-голяма опция за укрития. Само

метрото може да побере до 900 хиляди души.

Станциите обаче са предопределени да пазят хората, които са останали в града - пазят го и обезпечават виталните му функционалности, останалите би трябвало да се изтеглят при положение на боен спор. Отговорността за това е на общините.

Той беше безапелационен, че няма информация за заплаха за България поради войната в Украйна. Обясни, че до момента такива инспекции на бомбоубежищата са се правили два пъти годишно.

На въпрос по какъв начин би трябвало да се реагира при повишена радиация, Николов уточни, че няколко организации следят и предвиждат възможен облак от радиация от някоя нуклеарна централна. "В случай на заплаха от повишена радиация популацията би трябвало да бъде изведено. Това население, което не може да бъде изведено от пътя на облака, получава йодни таблетки. Идеята на тези таблетки е да отбрани нашите жлези от струпване на йод 131. Това по кое време се стартира такава профилактика, в какви дози и на кои хора го споделя Министерството на здравеопазването ", изясни той.

Николов даде препоръки какви защитни ограничения би трябвало да предприемем в такава обстановка: "На първо място

да сложим маски с филтър (FFP2)

Те са изцяло задоволителни. Ако нямаме такава маска, може да сложим навлажнена забрадка на устата си. Когато се прибираме у дома облеклата ги оставяме на открито, а вратите и прозорците би трябвало да бъдат оптимално уплътнени ".

По думите му за последните години за поддръжка на такива укрития са отделени единствено към 2 млн. лева./Monitor.bg