До 90 процента от заразените с коронавирус всъщност не се

До 90 % от инфектираните с ковид в действителност не се разболяват и не съставляват заплаха за другите. Това обявиха специалисти от Съединени американски щати въз основа на резултатите от многоетапен опит в три щата. Резултатите от проучването са оповестени в The New York Times.
Някои от най-хубавите американски специалисти в региона на публичното здраве са озадачени от новото предизвикателство, обвързвано с тестванията за ковид. Според тях общоприетите проби диагностицират зараза при доста хора, които носят релативно дребни количества от вируса. Така че по-голямата част от хората, за които е открито, че са COVID-позитивни, могат да бъдат безвредни за близките заради обстоятелството, че може да нямат задоволително вирусни единици, с цел да заразят различен човек.
Изследователите означават, че това усложнява задачата за идентифициране на мощно заразни пациенти. Според тях решението не е да се организират по-малко проби или да не се вършат проби на хора без признаци - в противен случай, новите данни акцентират нуждата от по-широко потребление на бързи проби, даже в случай че те са по-малко чувствителни, показва вестникът.

Най-широко употребяваният тест за ковид е PCR диагностиката. На въпрос дали пациентът е инфектиран, подобен тест дава едносричен отговор - „ да “ или „ не “. „ Имаме един индикатор за всичко и това е единствено плюс или минус - това е всичко “, сподели доктор Майкъл Мина, епидемиолог от Харвардския университет. Той добави, че такива индикатори не са задоволителни - съгласно него е по-важно да се дефинира степента на инфекциозност на пациента.
PCR пробата усилва генетичната материя от вируса на цикли; колкото по-малко цикли се изискват, толкоз по-голямо е количеството на вируса или вирусният товар в тестът. Колкото по-голям е вирусният товар, толкоз по-вероятно е пациентът да бъде инфектиран. По този метод човек може да бъде разпознат като COVID-позитивен, даже в случай че в неговия биоматериал има някои остатъчни, изцяло незначителни следи от вируса.
Едно от решенията на казуса може да бъде коригирането на броя на употребяваните цикли, с цел да се дефинира дали пациентът е инфектиран. Повечето проби дефинират ограничаването на 40 цикъла, някои - на 37. Американски учени считат, че броят на циклите би трябвало да бъде понижен до 30–35 и е належащо да се уточни при кое повтаряне е бил открит вирусът. Отбелязва се, че задълбаването в проби може да улови освен жив вирус, само че и неговите неопасни фрагменти: колкото по-малко цикли са нужни за откриването му, толкоз по-опасен е инфектираният.
Този брой амплификационни цикли, нужни за разкриване на вируса, наименуван предел на цикъла, в никакъв случай не се включва в резултатите, изпратени на лекари и пациенти с ковид, макар че може да им донесе доста значима информация за степента на инфекциозност на пациентите.