До 90% достига надценката върху млечните продукти от цената на

До 90% доближава надценката върху млечните артикули от цената на едро до крайната в магазините в България. Това демонстрира инспекция на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), осъществена в 50 търговски вериги и дребни търговци, обхващащи над 500 обекта. За съпоставяне – в множеството европейски страни надценката варира сред 25 и 35 на 100.

Анализ на пазара в студиото на „ Здравей, България ” направиха икономистът Юлиан Войнов и Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в България. Те разкриха за какво обстановката остава непрозрачна за потребителите и по какъв начин комерсиалните вериги диктуват пазара.

„ Темата не е нова. Ние, производителите, приказваме за тези надценки от над 7 години,

само че до момента казусът се замиташе под килима “,

съобщи Зоров. Той изрази задоволство, че най-сетне Комисия за защита на конкуренцията удостоверява обществено това, което от дълго време е известно в сектора – че крайните цени в магазините са мощно изкривени поради дейностите на комерсиалните вериги и медиаторите.

По думите му производителите не могат да афишират обществено на какви цени продават продуктите си на комерсиалните вериги поради клаузи в договорите, които дефинират тази информация като „ комерсиална загадка “. Именно това

прави сравняването на доставната и продажната цена невероятно за елементарния консуматор.

„ Разликата сред цената, на която продаваме кашкавал на веригите, и цената, на която се предлага на щанда, доближава до 90% “, съобщи Зоров. „ Сиренето е с до 60% надценка, млякото – до 80%. Това са действителни цифри, открити от Комисия за защита на конкуренцията. Проблемът е, че потребителите не ги виждат “, добави той.

Производителят разкри и че макар нарастването на цените в магазините, той не е променял тези на продуктите си към комерсиалните вериги от 1 октомври 2022 година По думите му даже се изискват спомагателни отстъпки всяка година.

Икономистът Юлиан Войнов удостовери думите на Зоров с данни от статистиката:

„ Цените на млечните артикули в България са приблизително с 25% над европейските, а покупателната дарба на българина е към 60% от тази на междинния европеец “,

сподели специалистът. Според него това приказва за деформиране на конкуренцията и липса на ефикасен регулаторен надзор.

„ Същите храни, в същите търговски вериги, само че с друг генезис – български или западноевропейски, се третират друго. Продукти на огромни непознати концерни влизат по контракти с по-ниска надценка, до момента в който на българските се поставя до 90% “, изясни икономистът. Зоров намерено съобщи, че производителите нямат действителна опция да слагат условия на веригите – нито за пределна надценка, нито за бистрота в ценообразуването.

„ Ако някой се опита да осветли цените, цялата мощ на комерсиалните вериги се стоварва върху него

– изваждат продуктите ти от рафтовете, макар че си платил такси за листване “, показа той.

Според Войнов уеб сайтът за наблюдаване на цените на храните, основан от държавното управление, е „ нефункционален “ – не предлага действителна опция за съпоставяне на артикули, марки или дълготрайни трендове. Това лишава потребителите от инструмент за действителен надзор.

Зоров беше по-критичен. „ Държавата бави закона за ограничение на надценките, макар че е минал две публични разисквания. Защо? Кой се опасява от прозрачността? За кого работят тези хора – за потребителя или за ползите на веригите? “, запоита той.