Слагат допълнителен данък върху втория дом
До 8 евро на км. метър за празни жилища или отдавани чартърен краткосрочно
Хърватия възнамерява да стартира да полза с налог вторите жилища, като да вземем за пример ваканционни парцели за отдаване чартърен по адриатическото крайбрежие, с цел да увеличи бюджетните си доходи, оповестява Блумбърг.
Ходът цели да ограничи отдаването на парцели чартърен краткосрочно, да помогне в битката с дефицита на жилища и да съживи продажбите на жилища в Хърватия. Предлаганият данъчен законопроект, който би трябвало да бъде утвърден от депутатите, може да влезе в действие през 2025 година и ще се ползва за над 800 хиляди втори и трети домове.
Имотният налог може да бъде в диапазона сред 0,6 евро и 8 евро на квадратен метър, сподели финансовият министър Марко Приморац. Всички парцели, които са празни или се отдават чартърен краткосрочно към 31 март следващата година, ще бъдат обложени с налог, добави той.
Първото жилище ще бъде освободено от налога дружно с парцели, които се отдават чартърен дълготрайно за най-малко 10 месеца в годината, защото държавното управление се стреми да ограничи и броя на жилищата за краткосрочно отдаване чартърен, които се усилиха през последните години. До момента фамилните ваканционни жилища бяха облагани със непретенциозен налог.
Почти всяко четвърто семейство в Хърватия има втори дом, а някои имат и трети. Данни от броене на популацията през 2021 година демонстрираха, че в страната има 231 хиляди къщи или жилища, избрани като ваканционни жилища, и още 600 хиляди жилищни парцела, които са празни или са предопределени за краткосрочно отдаване чартърен.
Хърватия е подложена на напън от институции като Международния валутен фонд да разшири набора си от налози. Предишни държавни управления през последните десетилетия са се опитвали да наложат заможен налог, който е мощно неизвестен ход. За да смекчи удара, кабинетът даде обещание да понижи налозите върху приходите в близко бъдеще.
“Имотният налог е прочут в Хърватия като път към политическа гибел, гибелен ход за всяка политическа партия ”, разяснява Ведрана Прибичевич, учител в Загребския университет по стопанска система и ръководство. “И този път можем да чакаме изключителна опозиция ”, добавя тя.
В Германия пък Институтът за макроикономика и проучване на конюнктурата (IMK) към фондация “Ханс Бьоклер ” е провел изследване, което демонстрира, че покупателната дарба на фамилиите със междинни приходи е намаляла през последните години - макар ограниченията и облекченията, подхванати от страната, да вземем за пример изплатените от доста работодатели бонуси за компенсиране на инфлацията. Така немското държавно управление искаше да понижи последствията от инфлацията, която “изяжда ” нарастването на заплатата. Но по-високата заплата значи и по-високи налози, а отсам и понижена покупателна дарба, означават специалистите.
От подхванатите от немското държавно управление ограничения са се възползвали най-много хората с ниски приходи, бездетните двойки и добре печелещите фамилии, демонстрира изследването. Но фамилиите със междинни приходи са на минус. Например семейство с две деца и двама работещи родители, чийто брутен годишен приход не надвишава 58 990 евро, е разполагало с 492 евро на година по-малко, т.е. с толкоз е спаднала покупателната му дарба. Същото се отнася и за самотните родители с едно дете и брутен годишен приход от 43 693 евро - и при тях инфлацията не е била напълно обезщетена.
Според Зилке Тобер от екипа, провел проучването, аргументите за това са ясни: фамилиите със междинни приходи не са се възползвали толкоз дейно от намаляването на налога върху приходите, а детските надбавки не са били увеличени по този начин, че да компенсират растежа на инфлацията. Освен това през последните години главните ценови фактори са храните и силата, за които по предписание по-ниските приходи получават по-големи облекчения, само че не и тези, чиито приходи са в междинния сегмент.
От началото на идната година детските надбавки ще бъдат вдигнати с 5 евро до 255 евро на месец за дете, само че откривателите приканват те да бъдат увеличени повече.
Хърватия възнамерява да стартира да полза с налог вторите жилища, като да вземем за пример ваканционни парцели за отдаване чартърен по адриатическото крайбрежие, с цел да увеличи бюджетните си доходи, оповестява Блумбърг.
Ходът цели да ограничи отдаването на парцели чартърен краткосрочно, да помогне в битката с дефицита на жилища и да съживи продажбите на жилища в Хърватия. Предлаганият данъчен законопроект, който би трябвало да бъде утвърден от депутатите, може да влезе в действие през 2025 година и ще се ползва за над 800 хиляди втори и трети домове.
Имотният налог може да бъде в диапазона сред 0,6 евро и 8 евро на квадратен метър, сподели финансовият министър Марко Приморац. Всички парцели, които са празни или се отдават чартърен краткосрочно към 31 март следващата година, ще бъдат обложени с налог, добави той.
Първото жилище ще бъде освободено от налога дружно с парцели, които се отдават чартърен дълготрайно за най-малко 10 месеца в годината, защото държавното управление се стреми да ограничи и броя на жилищата за краткосрочно отдаване чартърен, които се усилиха през последните години. До момента фамилните ваканционни жилища бяха облагани със непретенциозен налог.
Почти всяко четвърто семейство в Хърватия има втори дом, а някои имат и трети. Данни от броене на популацията през 2021 година демонстрираха, че в страната има 231 хиляди къщи или жилища, избрани като ваканционни жилища, и още 600 хиляди жилищни парцела, които са празни или са предопределени за краткосрочно отдаване чартърен.
Хърватия е подложена на напън от институции като Международния валутен фонд да разшири набора си от налози. Предишни държавни управления през последните десетилетия са се опитвали да наложат заможен налог, който е мощно неизвестен ход. За да смекчи удара, кабинетът даде обещание да понижи налозите върху приходите в близко бъдеще.
“Имотният налог е прочут в Хърватия като път към политическа гибел, гибелен ход за всяка политическа партия ”, разяснява Ведрана Прибичевич, учител в Загребския университет по стопанска система и ръководство. “И този път можем да чакаме изключителна опозиция ”, добавя тя.
В Германия пък Институтът за макроикономика и проучване на конюнктурата (IMK) към фондация “Ханс Бьоклер ” е провел изследване, което демонстрира, че покупателната дарба на фамилиите със междинни приходи е намаляла през последните години - макар ограниченията и облекченията, подхванати от страната, да вземем за пример изплатените от доста работодатели бонуси за компенсиране на инфлацията. Така немското държавно управление искаше да понижи последствията от инфлацията, която “изяжда ” нарастването на заплатата. Но по-високата заплата значи и по-високи налози, а отсам и понижена покупателна дарба, означават специалистите.
От подхванатите от немското държавно управление ограничения са се възползвали най-много хората с ниски приходи, бездетните двойки и добре печелещите фамилии, демонстрира изследването. Но фамилиите със междинни приходи са на минус. Например семейство с две деца и двама работещи родители, чийто брутен годишен приход не надвишава 58 990 евро, е разполагало с 492 евро на година по-малко, т.е. с толкоз е спаднала покупателната му дарба. Същото се отнася и за самотните родители с едно дете и брутен годишен приход от 43 693 евро - и при тях инфлацията не е била напълно обезщетена.
Според Зилке Тобер от екипа, провел проучването, аргументите за това са ясни: фамилиите със междинни приходи не са се възползвали толкоз дейно от намаляването на налога върху приходите, а детските надбавки не са били увеличени по този начин, че да компенсират растежа на инфлацията. Освен това през последните години главните ценови фактори са храните и силата, за които по предписание по-ниските приходи получават по-големи облекчения, само че не и тези, чиито приходи са в междинния сегмент.
От началото на идната година детските надбавки ще бъдат вдигнати с 5 евро до 255 евро на месец за дете, само че откривателите приканват те да бъдат увеличени повече.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ