До 70% от почвите в Европейския съюз не са в

До 70% от почвите в Европейския съюз не са в положително положение, в това число и в България. Всяка година в общността към 1 милиард тона почва се отмиват от ерозия, което води до загуба на селскостопанска продукция в Европейски Съюз в размер на 1,25 милиарда евро годишно. Почвите страдат също от понижаване на органичните субстанции, замърсяване, загуба на биологично многообразие, засоляване и запечатване вследствие на неустойчиво земеползване и ръководство, несъразмерна употреба и излъчвания на замърсители. Това е равносметката, направена от европейски учени в Световния ден на почвите - 5 декември.

Изчислено е, че тези

1 милиард тона почва, които се отмиват годишно от ерозия,

подхождат на дълбочина от един метър върху повърхност, равна на територията на немската столица Берлин. Запасите от въглерод в почвите понижават: сред 45 000 и 55 000 кв. км (кубични километра) торфища са били отводнени в предишното за селскостопански цели и отделят въглерод в атмосферата. 2,8 милиона обекта са евентуално нечисти от рискови промишлени действия.

Над 400 кубични километра земя се усвоява чисто всяка година от градските зони и инфраструктурата, най-вече за сметка на земеделската земя. Интензивното ръководство на земята и измененията в земеползването оказват негативно влияние върху биологичното многообразие на почвите, като да вземем за пример земни червеи, колемболи и акари. Предизвиканото от индивида засоляване визира 3,8 милиона хектара в Европейски Съюз, като почвената соленост е мощно изявена по крайбрежието, изключително на Средиземно море. В Южна, Централна и Източна Европа 25% от почвите, което подхожда на към 411 000 кубични километра, демонстрират висок или доста висок риск от опустиняване.

В Стратегията за биологичното многообразие до 2030 година беше оповестена нова тактика за почвите, с която европейските почви да станат още веднъж здрави и да се положат старания за реализиране на индиферентност във връзка с деградацията на земите до 2030 година - една от задачите за стабилно развиване, с които Европейски Съюз се ангажира.

В сходство със устрема за нулево замърсяване, замърсяването на почвата ​трябва да бъде понижено до 2050 година

до нива, които не са нездравословни за хората и околната среда, е упоритостта на Европейски Съюз.

За да се предотврати замърсяването на почвата, Еврокомисията ще преразгледа Директивата за устойчива приложимост на пестициди и ще направи оценка на Директивата за утайките от отпадъчни води, ще ограничи субстанции като пластмасови микрочастици и други

Почвите са най-голямото въглеродно хранилище на планетата. Те съхраняват повече въглерод, в сравнение с атмосферата и цялата биомаса, взети дружно. Като се има поради основната роля на почвата във водния цикъл, тя е и незаместим съдружник за адаптиране към изменението на климата. Високият потенциал за задържане на вода в почвите понижава последствията от наводненията и негативното влияние на засушаванията.

За да се реализира неутрална във връзка с климата Европа до 2050 година и индиферентност на земите до 2035 година, от решаващо значение е да се спре изпускането на излъчвания от дренирани торфища и да се усили въглеродът, който се съхранява в други почви. Възстановяването единствено на торфищата би могло доста да понижи излъчванията на CO2, което води до голям брой съпътстващи изгоди, в това число за природата, биологичното многообразие и опазването на водите.

Предстои Европейската комисия да започва самодейност за хващане на въглерод в селскостопанските почви, както и да предложи законодателна рамка за устойчива продоволствена система на Европейски Съюз.