Конституционният съд ще отговори на 6 въпроса на Гешев за имунитета на президента
До 6 въпроса е сведено настояването на основния прокурор Иван Гешев до Конституционния съд да пояснява член 103 от Конституцията, откакто съдът му е дал опция и указал да уточни питането си. Конституционен съд одобри през днешния ден да отговори и на шестте въпроса, допускайки за разглеждане всъщност настояването на Гешев за пояснение на главния закон.
Определението за допусимост е признато с 9 гласа " за " и 3 особени отзиви /против/ - на съдиите Надежда Джелепова, Павлина Панова и Атанас Семов. До късния следобяд особените отзиви не бяха качени на уеб страницата на Конституционен съд.
Първите три въпроса се отнасят до първите три алинеи на член 103, които показват, че президентът и вицепрезидентът носят отговорност единствено за държавна измяна и нарушаване на конституцията при осъществяване на пълномощията си, като обвиняванията се повдигат от Народното събрание и се показват на Конституционния съд, който взема решение.
Вторите три въпроса желаят пояснение на последната алинея 4 на член 103, която гласи, че против президента и вицепрезидента не може да се възбужда /образува/ наказателно гонене и те не можат да бъдат арестувани под стража.
И по този начин, Конституционен съд ще отговори на следните въпроси на основния прокурор:
1. Припокрива ли се по наличие понятието " държавна измяна ", употребявано в член 103, алинея 1 от Конституцията, с закононарушенията, визирани в Глава първа " Престъпления срещу Републиката ", Раздел I " Измяна " от Особената част на Наказателния кодекс?
2. Каква е разликата сред употребяваните в член 103, алинея 1 от Конституцията понятия " държавна измяна " и " нарушаване на Конституцията " като учредения за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за дейности, осъществени при осъществяване на техните функционалности?
3. Понятията " държавна измяна " и " нарушаване на Конституцията ", употребявани в член 103, алинея 1 от Конституцията, включват ли в наличието си и осъществяване на закононарушения отвън съставите на Глава първа " Престъпления срещу Републиката " от Наказателния кодекс?
4. Изразът " не може да бъде възбудено наказателно гонене ", употребен в член 103, алинея 4 от Конституцията, лимитира ли се единствено до дейности с процесуален темперамент?
5. Изразът " не може да бъде възбудено наказателно гонене ", употребен в член 103, алинея 4 от Конституцията, включва ли възбрана да бъде формирано наказателно произвеждане, когато се открият данни за възможна незаконна активност на президента и вицепрезидента?
6. Изразът " не може да бъде възбудено наказателно гонене ", употребен в член 103, алинея 4 от Конституцията, значи ли възбрана за осъществяване на дейности с процесуален темперамент по към този момент формирано наказателно произвеждане, по което се разкрият данни за незаконна активност на президента или вицепрезидента? "
Още преди Конституционен съд да излезе с днешното определение за допустимст, мнозина адвокати се питаха риторично кое не е ясно в алинея 4, та би трябвало да бъде тълкувана, откакто в нея категорично е очебийно, че президентът не може да бъде арестуван и против него не може да бъде формирано наказателно произвеждане.
От въпрос 4 става напълно ясно, че се пита дали - щом не е разрешено да бъде възбудено наказателно гонене (което е деяние от процесуален характер), не би ли могло да се прави /поне/ инспекция по отношение на президента (която е деяние с извънпроцесуален характер).
От въпроси 5 и 6 пък излиза наяве, че мотивът за настояването за пояснение е спряното дело за публичната поръчка за Военновъздушни сили, по което прокуратурата популяризира СРС-тата с диалозите на шефа на Военновъздушни сили ген. Цанко Стойков и президента Радев, които диалози не се отнасят до предмета на делото, само че внушението беше, че в хода на досъдебното произвеждане за Военновъздушни сили, в хода на което вероятно " се разкрият данни за незаконна активност на президента или вицепрезидента "?
Юристи прецизираха и през днешния ден, че когато Конституционен съд взема решение всъщност делото, той може да отхвърли настояването, без значение че през днешния ден го е позволил, т.е. определението за допустимост не предрешава идващите актове на съда.
Доколкото първите три въпроса развиват процедурата пред Народното събрание и Конституционен съд, то идващите три засягат пълномощията на основния прокурор по възбуждане на наказателно гонене и заради това точно отговорите на вторите три въпроса ще разклатят - или ще утвърдят - имунитета на президента, разясняват адвокати.
Конституционен съд изиска мнения от институции
и специалисти по конституционно и наказателно право
Конституционен съд конституира като заинтересувани страни президента, Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правораздаването, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, омбудсмана и Висшия адвокатски съвет. Те би трябвало да показват мненията си до един месец.
Отделно съдът предложения да изразят мнения съсловни организации и професори и доценти по конституционно и наказателно право.
" Дневник " ще помести отзиви и мнения на конституционалисти по настояването и допускането на пояснение на Конституцията.
Определението за допусимост е признато с 9 гласа " за " и 3 особени отзиви /против/ - на съдиите Надежда Джелепова, Павлина Панова и Атанас Семов. До късния следобяд особените отзиви не бяха качени на уеб страницата на Конституционен съд.
Първите три въпроса се отнасят до първите три алинеи на член 103, които показват, че президентът и вицепрезидентът носят отговорност единствено за държавна измяна и нарушаване на конституцията при осъществяване на пълномощията си, като обвиняванията се повдигат от Народното събрание и се показват на Конституционния съд, който взема решение.
Вторите три въпроса желаят пояснение на последната алинея 4 на член 103, която гласи, че против президента и вицепрезидента не може да се възбужда /образува/ наказателно гонене и те не можат да бъдат арестувани под стража.
И по този начин, Конституционен съд ще отговори на следните въпроси на основния прокурор:
1. Припокрива ли се по наличие понятието " държавна измяна ", употребявано в член 103, алинея 1 от Конституцията, с закононарушенията, визирани в Глава първа " Престъпления срещу Републиката ", Раздел I " Измяна " от Особената част на Наказателния кодекс?
2. Каква е разликата сред употребяваните в член 103, алинея 1 от Конституцията понятия " държавна измяна " и " нарушаване на Конституцията " като учредения за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за дейности, осъществени при осъществяване на техните функционалности?
3. Понятията " държавна измяна " и " нарушаване на Конституцията ", употребявани в член 103, алинея 1 от Конституцията, включват ли в наличието си и осъществяване на закононарушения отвън съставите на Глава първа " Престъпления срещу Републиката " от Наказателния кодекс?
4. Изразът " не може да бъде възбудено наказателно гонене ", употребен в член 103, алинея 4 от Конституцията, лимитира ли се единствено до дейности с процесуален темперамент?
5. Изразът " не може да бъде възбудено наказателно гонене ", употребен в член 103, алинея 4 от Конституцията, включва ли възбрана да бъде формирано наказателно произвеждане, когато се открият данни за възможна незаконна активност на президента и вицепрезидента?
6. Изразът " не може да бъде възбудено наказателно гонене ", употребен в член 103, алинея 4 от Конституцията, значи ли възбрана за осъществяване на дейности с процесуален темперамент по към този момент формирано наказателно произвеждане, по което се разкрият данни за незаконна активност на президента или вицепрезидента? "
Още преди Конституционен съд да излезе с днешното определение за допустимст, мнозина адвокати се питаха риторично кое не е ясно в алинея 4, та би трябвало да бъде тълкувана, откакто в нея категорично е очебийно, че президентът не може да бъде арестуван и против него не може да бъде формирано наказателно произвеждане.
От въпрос 4 става напълно ясно, че се пита дали - щом не е разрешено да бъде възбудено наказателно гонене (което е деяние от процесуален характер), не би ли могло да се прави /поне/ инспекция по отношение на президента (която е деяние с извънпроцесуален характер).
От въпроси 5 и 6 пък излиза наяве, че мотивът за настояването за пояснение е спряното дело за публичната поръчка за Военновъздушни сили, по което прокуратурата популяризира СРС-тата с диалозите на шефа на Военновъздушни сили ген. Цанко Стойков и президента Радев, които диалози не се отнасят до предмета на делото, само че внушението беше, че в хода на досъдебното произвеждане за Военновъздушни сили, в хода на което вероятно " се разкрият данни за незаконна активност на президента или вицепрезидента "?
Юристи прецизираха и през днешния ден, че когато Конституционен съд взема решение всъщност делото, той може да отхвърли настояването, без значение че през днешния ден го е позволил, т.е. определението за допустимост не предрешава идващите актове на съда.
Доколкото първите три въпроса развиват процедурата пред Народното събрание и Конституционен съд, то идващите три засягат пълномощията на основния прокурор по възбуждане на наказателно гонене и заради това точно отговорите на вторите три въпроса ще разклатят - или ще утвърдят - имунитета на президента, разясняват адвокати.
Конституционен съд изиска мнения от институции
и специалисти по конституционно и наказателно право
Конституционен съд конституира като заинтересувани страни президента, Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правораздаването, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, омбудсмана и Висшия адвокатски съвет. Те би трябвало да показват мненията си до един месец.
Отделно съдът предложения да изразят мнения съсловни организации и професори и доценти по конституционно и наказателно право.
" Дневник " ще помести отзиви и мнения на конституционалисти по настояването и допускането на пояснение на Конституцията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ