Миа Сантова: Червената лампа на рака винаги ще свети в главата ми, макар че преборих болестта още през 2009 г.
До 40-ата си година Миа Сантова бе извънредно известно тв лице, а към днешна дата е на 50 и живее във Виена. Напомня за себе си понякога с кореспонденциите си от Австрия за Нова тв, само че към днешна дата не работата, а 9-годишната й дъщеричка Ида, е неин приоритет. Тя учи в страната, спъваща пълноправното ни приемане в Шенген, и тези дни се приготвя за старта на новата образователна година, който е в понеделник – 19 август.
От висотата на 50-ата си годишнина Миа признава, че се образува едно вътрешно чувство, което не е по никакъв начин прелестно, колкото и човек да се прави, че не му пука. Истината е, че хората сме суетни и постоянно желаеме да виждаме в огледалото това, което е било там преди 10-20 години. От друга страна пък се радва на някои неща, които се случват. Хубавото е, че с годините отминават напрежението, което младостта носи със себе си, доказването и непрекъснатото заплащане на налог публично мнение.
Категорична е, че живот в матрицата не е нейното, даже заминаването й за Виена преди години било безусловно непланирано във връзка с периода. Отначало считали да останат 1-2 години, с цел да видят по какъв начин ще се усещат с детето, а към този момент 5 години са там – привикнали, намерили си среда и се усещат добре.
От много време насам професионалните задължения са на втори проект в живота й. Уговорила се е с Нова тв, че в случай че има нещо, което си заслужава да бъде отразено от Виена, ще се включва, само че за положително или неприятно, Австрия е много умерено място откъм огромни политически събития, които биха били забавни за българите. По-скоро има любопитен културен плакат. Започнала рано трудовия си стаж – попаднала в медиите едвам 19-годишна, преди малко приключила гимназия. Преди да се роди щерка й Ида, взела цялата тръпка от работата си. Станала майка на 40 години и в този момент желае да е с щерка й, защото й е доста по-интересно.
Категорично със брачна половинка й не мислят за друго дете, поради множеството затруднения, уверена е, че Ида й е изпратена с задача и добавя, че когато родиш първото си дете на 40, нещата са много по-различни.
Често си идва в България за по няколко дни, само че всичко зависи главно от ваканциите на щерка й. През последните 2 години се учила да кара ски в Банско, а това лято изкарали известно време в София, където се срещнали с околните си.
Ходили и на отмора с Ида и другари на о. Хидра, Гърция.
Продължава да гледа българска телевизия, само че счита, че макар многото хубави неща, има и такива, от които е видно, че стандартите са паднали фрапантно. Не желае да влиза обаче в съществено разискване на този въпрос, само че счита, че отразяването на събитията от света, е съществено подценено. За страдание към този момент не вижда и качествени телевизионни разбори, а прави усещане и фактът, че вътрешнополитическите вести, които в последно време са извънредно отегчителни и унизителни, имат превес.
Продължава да поддържа връзка с сътрудниците, с които е работила преди – чуват се и се виждат всякога, когато имат опция. Знае, че и в 3 ч. след среднощ да им звънне, те ще са на линия, в случай че се нуждаят от нещо. Убедена е, че другарството им в никакъв случай няма да завърши.
Започнала работа още в първи курс на факултета по публицистика, защото годините били тежки и небогати (става въпрос за времето на ръководство на Жан Виденов). Трябвали й пари и по този начин почнала работа, с цел да има някакви приходи и да не е в тежест на родителите си. Оказало се обаче, че публицистиката й е доста забавна, а и попаднала на страхотни хора и учители. Имала възторг и вярвала, че нещата ще станат добре като с магическа пръчка, в тях имало идеализъм и романтика. Някои неща съумели да реализират, само че други – уви, не.
Смята, че техният набор е извадил голям шанс, защото са хванали малко от предходната политическа система, а по-късно обстановката се трансформирала радикално и всеки трябвало да оцелява по напълно различен метод. Оказало се, че романтиката не им вършела никаква работа – даже в противен случай, пречила им. Затова и първото телевизионно потомство, в което била и тя, отпаднало. Качествени публицисти не могли да продължат в огромните медии, защото стандартите се намалили ужасно доста.
Признава, че на моменти й се желае да е в студиото и да отразява – изключително когато има забавни интернационалните събития, само че не е склонна за ежедневна работа.
От 2006 година, са семейство със Светослав, който тя дефинира като извънредно сериозен, постоянен и виновен мъж – нещо доста рядко срещано в наши дни. На него може да се разчита, а и се грижи за фамилията на драго сърце. Всеки път, когато има опция, е при тях, защото работата му е в София. Често обаче пътува до Виена, с цел да е с нея и щерка им. Миа счита, че за брака им е добре, че тя е във Виена, а той в България, защото когато двама души са непрекъснато дружно, неизбежно са заобиколени от битовизми. Затова счита, че връзките им се развиват в пъти по-добре, когато са дружно 2 седмици в месеца.
Не крие, че понесла мъчно гибелта на родителите си, защото връзката с майка й била доста мощна – духовна, човешка и другарска. Все още не е съумяла да се събере изцяло след гибелта й, пробвала много способи, стигнала и до психолози, само че човек в последна сметка би трябвало да преодолее загубата самичък. Малко по малко се оправя, а и заминаването й за Виена й помогнало доста. Убедена е, че такава болежка се преодолява по-лесно в нова атмосфера.
През 2009 година Миа бе оперирана от рак на щитовидната жлеза и към днешна дата всичко е наред. През няколко месеца върви на обзор и ще приема медикаменти до живот. Казват, че след първите 5 години възможностите са положителни, само че не крие, че в главата й непрекъснато свети една алена лампа.
Признава, че спортът в никакъв случай не е бил нейната мощ, само че с Ида постоянно карат колела във Виена, където има много хубави алеи и направления. Обича храната като характерен представител на зодия Телец и в никакъв случай не е спазвала диета, само че се храни единствено по един път дневно. Прави й усещане, че в последно време фастингът е доста съвременен, а тя го практикува от 15 години, без да знае, че се назовава по този начин. Хапва, когато е гладна. Харесва й да чете Петър Дънов, доколкото може да го схване, защото той не е по никакъв начин елементарен за разбиране, макар привидната лекост. От него знае, че човек би трябвало да пие, когато е жаден и да яде, когато е гладен. Непонятни са й храненията по 4-5 пъти на ден.
Продължава да пуши, защото въпреки всичко би трябвало да й се намира и някакъв порок…
Автор: Уикенд




