Надежда Йорданова: Законопроектът за разследване на главния прокурор ще е готов до 30 юни
До 30 юни ще бъде подготвен законопроект, който да регламентира по какъв начин основният прокурор да бъде фактически разследван при положение на закононарушение. Това сподели в изявление за Euronews Bulgaria министърът на правораздаването.
Пленумът на Висш съдебен съвет още веднъж отсрочи настояването за предварително освобождение на основния прокурор. Този път повода беше с цел да излезе окончателното решение на Върховен административен съд по Вашата тъжба. Очаквате ли това решение да промени нещо?
Това решение ще донесе една доста основна смяна. Просто ще бъдат разисквани повече от основанията, които аз съм показала пред Висш съдебен съвет за предварително освобождение на основния прокурор. Нека да напомним, че пленумът на Висш съдебен съвет одобри за неприемливи част от основни съгласно мен учредения. Решение, което аз одобрявам за незаконосъобразно, заради което го апелирах.
На първа инстанция тричленният състав на Върховен административен съд анулира отчасти решението на Висш съдебен съвет, единствено в частта за случая „ Жоси “. Очаквате да има и други ли?
Включително и за случая „ Жоси “, Върховният административен съд сподели, че недоволствата, основанията би трябвало да бъдат прегледани единствено отчасти, а точно след встъпването на основния прокурор в неговия мандат. И всичко друго, което е преди този миг, се изключва от разглеждане от пленума на Висш съдебен съвет. Аз смятам, че това решение е незаконосъобразно, този метод е незаконосъобразен, тъй като има случаи, при които това, че държанието на Гешев е незаконосъобразно, е открито с влезнало в действие решение след встъпването му като основен прокурор. Видно е, че на този неестествен принцип – избрана календарна дата, не могат да бъдат разграничени основанията.
Достатъчно съответни ли са обаче основанията за предварително освобождение, които Вие представихте пред Висш съдебен съвет?
Всяко едно от основанията, които са предоставени пред Висш съдебен съвет, е съответно – с съответни дати, с съответни дейности или бездействия, и надлежно със съответната правна подготовка за нарушени законови и етични правила.
Предстои да забележим по време на дебата всъщност какво ще решат магистратите…
Важно е и аз няма да спра да дублирам: отговорност на Висш съдебен съвет е да уточни дали актуалният основен прокурор извършва отговорностите си по този начин, както Конституцията повелява. Да напомним, че прокурорът, а основният прокурор в още по-висока степен, съставлява обществото и работи в отбрана на обществото, при съблюдаване правата на индивида. Настоящият основен прокурор прави ли тъкмо това?
Ще решат магистратите. В изявление за Euronews Bulgaria еврокомисарят по правораздаването Дидие Рейндерс позволи, че е допустимо да бъде направена инспекция на всички решения на основния прокурор на България за последните месеци или години. Възможно ли е това?
Това, което чухме от еврокомисар Рейндерс, слага няколко доста значими въпроса. На първо място, за следващ път изобличава неистината, твърдяна от Главна прокуратура, че ограниченията в Плана за възобновяване и резистентност, за дейно следствие на основния прокурор, за правосъден надзор върху отводите на Прокуратурата да образува досъдебно произвеждане, е волност на държавното управление и Еврокомисията не го е изисквала в никакъв случай. Чухме за следващ път тъкмо противоположното – доста ясно и изрично мнение, че ограниченията за дейно следствие на основния прокурор, за правосъден надзор върху отводите на Прокуратурата да образува досъдебно произвеждане, са по искане на Еврокомисията. И в действителност, те бяха оценени като доста амбициозни. Също по този начин би трябвало да отбележим няколко неща. Министерство на правораздаването към този момент работи по законопроекта, който да регламентира по какъв начин основния прокурор да бъде фактически разследван при положение на престъпление…
Кога да чакаме този законопроект?
До 30 юни ще бъде подготвен. Също по този начин имах диалози с представители на Венецианската комисия и начертахме график за съгласуването на този законопроект с тях, за търсенето на тяхното мнение. Въпрос, който беше подложен от еврокомисар Рейндерс и бе очакван в Националния проект за възобновяване и резистентност.
А какво се случва с предложенията за по-висока отчетност на основния прокурор? Знаем, за това е нужно конституционно болшинство, работи ли се по въпроса такова да стартира да има?
В момента в Народното събрание би трябвало да бъдат извършени съвещания, с цел да бъде реализиран необятен консенсус по въпроса. Необходимите конституционни промени, избирането на парламентарната квота във Висш съдебен съвет, Инспекторатът към Висш съдебен съвет. Тези въпроси са свързани систематично, те дават отговор на ползите на обществото за една по-добра правосъдна система.
Но за какво не се търси този консенсус? Беше формирана комисия за промени в Конституцията, неин ръководител е Христо Иванов, ръководителят на „ Да, България “, само че за какво тази комисия не работи?
Нека да напомним, че България се намира в невиждана обстановка – единствено на няколкостотин километра от нашата граница се води война. Това пренаписа целите в дневния ред на обществото и поотложи малко тези диалози. Аз мисля, че е време още веднъж да се върнем към тези цели и да продължим да работим по тях.
За доста от въпросите, за доста от промените, които желаете да проведете, е нужно конституционно болшинство. Какъв е разговора с опозицията, има ли го въобще?
Как се води разговора в Народното събрание – дано да приказват народните представители. Аз върша това, което е в моите пълномощия. Във всяка една крачка, която е належащо решение на Народното събрание, известявам Народно събрание и упорствам за дейности. Например: отделът за осъществяване на решенията ни изпрати една рекомендация, която споделя, че в парламентарната квота във Висш съдебен съвет не следва да бъдат избирани настоящи прокурори. Това е значима мярка, с цел да се ограничи фактическата власт на основния прокурор върху пленума на Висш съдебен съвет. Незабавно съм изпратила тази рекомендация към Народното събрание с гледище да я съобразят.
Спомняме си, че при предходни промени и опити за пробутване на такива с конституционно болшинство, се стигаше до много съществени подмолни сделки, обещания, квоти и така нататък Вие склонни ли сте да преговаряте с опозицията по някакви тематики? И склонни ли сте да отстъпите?
С опозицията би трябвало да се беседва транспарантно, по кардинални въпроси. Аз упорствам и ще направя всичко допустимо да не се допусне миналата неприятна процедура да се вършат партийни квоти, а не да се гледат обективните качества на съответния човек.
А какво се случва със законопроекта за реформиране на Антикорупционната комисия? Вие от „ Демократична България “ имахте предложение – какво става с този законопроект?
Законопроектът е на масата, имах среща с народни представители, обсъдихме последващите крачки, защото в края на януари на съдружен формат беше взето решение да бъде квалифициран напълно нов закон за антикорупционния орган и надлежно да бъдат направени промени по отношение на конфискационното произвеждане. Предложенията на „ Демократична България “ са предоставени на народните представители, сътрудниците работят по свои оферти.
Защо обаче се стигна до два законопроекта, още веднъж ли имате различия в обединението?
Не, на 25-и имаме нова координационна среща. Става въпрос за правна техника. Виждането на Демократична България беше, с цел да вървим по по-бърза писта, да се ограничим в промени на настоящия закон, там да разделим двата органа. Становището на други съдружни сътрудници беше да стъпим на чиста основа.
В съдружното съглашение беше записано, че до три месеца би трябвало да бъде подготвен законопроекта, много време мина…
Имаме закъснение, което и мен ме тормози, само че мисля, че по-важното е да имаме положително законодателно решение.
А в какво имате различия с съдружните сътрудници? В медиите се появи информация, че има различия в това с какво болшинство да се вземат решенията в бъдещата нова Антикорупционна комисия, кой каква квота да има, какво болшинство и така нататък
Конкретните текстове за метода на образуване на груповия орган, по какъв начин да се вземат решенията – следва да бъде обсъждано. Това, в което няма разминаване, и ние сме единни е, че актуалната комисия би трябвало да бъде разграничена на две. Антикорупционните функционалности би трябвало да бъдат отделени в обособен орган, а конфискацията на нелегално добито имущество – в различен орган, тъй като става въпрос за кардинално разнообразни производства и проблеми. Също по този начин антикорупционният орган да има и проверяващи функционалности – нещо, което сме записали в съдружното съглашение.
Критиките към вас са, че по този начин ще се дублират функционалностите на Прокуратурата.
Многократно съм пояснявала, че няма такава заплаха. Правомощието на Прокуратурата да повдига и да поддържа обвиняване, е обезпечено в Конституцията. Кой да прави следствието, е решение на законодателния орган. Както го вършат и в Министерство на вътрешните работи, и проверяващи инспектори в Национална агенция за приходите.
И най-после, напълно в резюме за закриване на спецправосъдието. Конституционният съд ще прегледа жалбата на основния прокурор. Ако той се произнесе след 28 юли, какво се случва?
Конституцията е ясна: съществуването на конституционна тъжба, на конституционно дело в Конституционен съд, не стопира използването на признат от Народно събрание закон, не стопира влизането му в действие, нито действието на нормите, които се съдържат в него. Единствената последица, която може да настъпи, в случай че Висш съдебен съвет вземе решение да спре процедурите по преназначаване на съдиите и прокурорите. Това значи една неустановеност и неизясненост в това къде в действителност работят, те не губят статута си. Това е в действителност отговорност на Висш съдебен съвет, не на законодателя.
Пленумът на Висш съдебен съвет още веднъж отсрочи настояването за предварително освобождение на основния прокурор. Този път повода беше с цел да излезе окончателното решение на Върховен административен съд по Вашата тъжба. Очаквате ли това решение да промени нещо?
Това решение ще донесе една доста основна смяна. Просто ще бъдат разисквани повече от основанията, които аз съм показала пред Висш съдебен съвет за предварително освобождение на основния прокурор. Нека да напомним, че пленумът на Висш съдебен съвет одобри за неприемливи част от основни съгласно мен учредения. Решение, което аз одобрявам за незаконосъобразно, заради което го апелирах.
На първа инстанция тричленният състав на Върховен административен съд анулира отчасти решението на Висш съдебен съвет, единствено в частта за случая „ Жоси “. Очаквате да има и други ли?
Включително и за случая „ Жоси “, Върховният административен съд сподели, че недоволствата, основанията би трябвало да бъдат прегледани единствено отчасти, а точно след встъпването на основния прокурор в неговия мандат. И всичко друго, което е преди този миг, се изключва от разглеждане от пленума на Висш съдебен съвет. Аз смятам, че това решение е незаконосъобразно, този метод е незаконосъобразен, тъй като има случаи, при които това, че държанието на Гешев е незаконосъобразно, е открито с влезнало в действие решение след встъпването му като основен прокурор. Видно е, че на този неестествен принцип – избрана календарна дата, не могат да бъдат разграничени основанията.
Достатъчно съответни ли са обаче основанията за предварително освобождение, които Вие представихте пред Висш съдебен съвет?
Всяко едно от основанията, които са предоставени пред Висш съдебен съвет, е съответно – с съответни дати, с съответни дейности или бездействия, и надлежно със съответната правна подготовка за нарушени законови и етични правила.
Предстои да забележим по време на дебата всъщност какво ще решат магистратите…
Важно е и аз няма да спра да дублирам: отговорност на Висш съдебен съвет е да уточни дали актуалният основен прокурор извършва отговорностите си по този начин, както Конституцията повелява. Да напомним, че прокурорът, а основният прокурор в още по-висока степен, съставлява обществото и работи в отбрана на обществото, при съблюдаване правата на индивида. Настоящият основен прокурор прави ли тъкмо това?
Ще решат магистратите. В изявление за Euronews Bulgaria еврокомисарят по правораздаването Дидие Рейндерс позволи, че е допустимо да бъде направена инспекция на всички решения на основния прокурор на България за последните месеци или години. Възможно ли е това?
Това, което чухме от еврокомисар Рейндерс, слага няколко доста значими въпроса. На първо място, за следващ път изобличава неистината, твърдяна от Главна прокуратура, че ограниченията в Плана за възобновяване и резистентност, за дейно следствие на основния прокурор, за правосъден надзор върху отводите на Прокуратурата да образува досъдебно произвеждане, е волност на държавното управление и Еврокомисията не го е изисквала в никакъв случай. Чухме за следващ път тъкмо противоположното – доста ясно и изрично мнение, че ограниченията за дейно следствие на основния прокурор, за правосъден надзор върху отводите на Прокуратурата да образува досъдебно произвеждане, са по искане на Еврокомисията. И в действителност, те бяха оценени като доста амбициозни. Също по този начин би трябвало да отбележим няколко неща. Министерство на правораздаването към този момент работи по законопроекта, който да регламентира по какъв начин основния прокурор да бъде фактически разследван при положение на престъпление…
Кога да чакаме този законопроект?
До 30 юни ще бъде подготвен. Също по този начин имах диалози с представители на Венецианската комисия и начертахме график за съгласуването на този законопроект с тях, за търсенето на тяхното мнение. Въпрос, който беше подложен от еврокомисар Рейндерс и бе очакван в Националния проект за възобновяване и резистентност.
А какво се случва с предложенията за по-висока отчетност на основния прокурор? Знаем, за това е нужно конституционно болшинство, работи ли се по въпроса такова да стартира да има?
В момента в Народното събрание би трябвало да бъдат извършени съвещания, с цел да бъде реализиран необятен консенсус по въпроса. Необходимите конституционни промени, избирането на парламентарната квота във Висш съдебен съвет, Инспекторатът към Висш съдебен съвет. Тези въпроси са свързани систематично, те дават отговор на ползите на обществото за една по-добра правосъдна система.
Но за какво не се търси този консенсус? Беше формирана комисия за промени в Конституцията, неин ръководител е Христо Иванов, ръководителят на „ Да, България “, само че за какво тази комисия не работи?
Нека да напомним, че България се намира в невиждана обстановка – единствено на няколкостотин километра от нашата граница се води война. Това пренаписа целите в дневния ред на обществото и поотложи малко тези диалози. Аз мисля, че е време още веднъж да се върнем към тези цели и да продължим да работим по тях.
За доста от въпросите, за доста от промените, които желаете да проведете, е нужно конституционно болшинство. Какъв е разговора с опозицията, има ли го въобще?
Как се води разговора в Народното събрание – дано да приказват народните представители. Аз върша това, което е в моите пълномощия. Във всяка една крачка, която е належащо решение на Народното събрание, известявам Народно събрание и упорствам за дейности. Например: отделът за осъществяване на решенията ни изпрати една рекомендация, която споделя, че в парламентарната квота във Висш съдебен съвет не следва да бъдат избирани настоящи прокурори. Това е значима мярка, с цел да се ограничи фактическата власт на основния прокурор върху пленума на Висш съдебен съвет. Незабавно съм изпратила тази рекомендация към Народното събрание с гледище да я съобразят.
Спомняме си, че при предходни промени и опити за пробутване на такива с конституционно болшинство, се стигаше до много съществени подмолни сделки, обещания, квоти и така нататък Вие склонни ли сте да преговаряте с опозицията по някакви тематики? И склонни ли сте да отстъпите?
С опозицията би трябвало да се беседва транспарантно, по кардинални въпроси. Аз упорствам и ще направя всичко допустимо да не се допусне миналата неприятна процедура да се вършат партийни квоти, а не да се гледат обективните качества на съответния човек.
А какво се случва със законопроекта за реформиране на Антикорупционната комисия? Вие от „ Демократична България “ имахте предложение – какво става с този законопроект?
Законопроектът е на масата, имах среща с народни представители, обсъдихме последващите крачки, защото в края на януари на съдружен формат беше взето решение да бъде квалифициран напълно нов закон за антикорупционния орган и надлежно да бъдат направени промени по отношение на конфискационното произвеждане. Предложенията на „ Демократична България “ са предоставени на народните представители, сътрудниците работят по свои оферти.
Защо обаче се стигна до два законопроекта, още веднъж ли имате различия в обединението?
Не, на 25-и имаме нова координационна среща. Става въпрос за правна техника. Виждането на Демократична България беше, с цел да вървим по по-бърза писта, да се ограничим в промени на настоящия закон, там да разделим двата органа. Становището на други съдружни сътрудници беше да стъпим на чиста основа.
В съдружното съглашение беше записано, че до три месеца би трябвало да бъде подготвен законопроекта, много време мина…
Имаме закъснение, което и мен ме тормози, само че мисля, че по-важното е да имаме положително законодателно решение.
А в какво имате различия с съдружните сътрудници? В медиите се появи информация, че има различия в това с какво болшинство да се вземат решенията в бъдещата нова Антикорупционна комисия, кой каква квота да има, какво болшинство и така нататък
Конкретните текстове за метода на образуване на груповия орган, по какъв начин да се вземат решенията – следва да бъде обсъждано. Това, в което няма разминаване, и ние сме единни е, че актуалната комисия би трябвало да бъде разграничена на две. Антикорупционните функционалности би трябвало да бъдат отделени в обособен орган, а конфискацията на нелегално добито имущество – в различен орган, тъй като става въпрос за кардинално разнообразни производства и проблеми. Също по този начин антикорупционният орган да има и проверяващи функционалности – нещо, което сме записали в съдружното съглашение.
Критиките към вас са, че по този начин ще се дублират функционалностите на Прокуратурата.
Многократно съм пояснявала, че няма такава заплаха. Правомощието на Прокуратурата да повдига и да поддържа обвиняване, е обезпечено в Конституцията. Кой да прави следствието, е решение на законодателния орган. Както го вършат и в Министерство на вътрешните работи, и проверяващи инспектори в Национална агенция за приходите.
И най-после, напълно в резюме за закриване на спецправосъдието. Конституционният съд ще прегледа жалбата на основния прокурор. Ако той се произнесе след 28 юли, какво се случва?
Конституцията е ясна: съществуването на конституционна тъжба, на конституционно дело в Конституционен съд, не стопира използването на признат от Народно събрание закон, не стопира влизането му в действие, нито действието на нормите, които се съдържат в него. Единствената последица, която може да настъпи, в случай че Висш съдебен съвет вземе решение да спре процедурите по преназначаване на съдиите и прокурорите. Това значи една неустановеност и неизясненост в това къде в действителност работят, те не губят статута си. Това е в действителност отговорност на Висш съдебен съвет, не на законодателя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ