Проф. Иван Стайков: Хъркането може да крие риск от високо кръвно и инсулт
До 30% от хората страдат от нарушавания на съня, а следствията са тревога, меланхолия, проблеми с паметта. Нерядко се будим в 3–4 часа през нощта. Питаме се за какво и подминаваме. Това обаче може да е сигнал за проблем, който подценяваме и за който ще платим по-късно. Какво в действителност ни споделя тялото, когато не можем да спим и по кое време безсънието към този момент е диагноза? За всичко това разговаряме в предаването " Здравето на фокус “ на радио ФОКУС с проф. доктор Иван Стайков, медицински шеф на " Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда “ и шеф на Клиниката по неврология и медицина на съня.
Ако позволите, проф. Стайков, да стартира с персонален въпрос – Вие спите ли добре? Питам Ви, тъй като доста хора към този момент одобряват неприятния сън за нещо обикновено.
Да, към момента дремя добре. По принцип съм от хората, които спят по-малко, тъй че за мен са задоволителни 5–6 часа сън. На този стадий сънят ми е спокоен и се усещам обновен на идващия ден.
Кои са най-често срещаните сънни разстройства в България? Има ли разлика сред сънните разстройства у нас и в други елементи на света?
Не бих споделил, че има съществена разлика сред България и европейските страни. Медицината на съня се развива извънредно динамично през последните десетилетия – както в България, по този начин и в международен мащаб. Сънят е извънредно значим, защото прекарваме към 20–25 години от живота си в сън. Нарушенията на съня и бодърстването са многообразни – към 50 типа, групирани в няколко съществени категории. Безсънието, или т.нар. инсомния, е една от най-големите групи и най-честото нарушаване. Смята се, че сред 6 и 20% от хората са наранени. Втората огромна група са нарушаванията на дишането по време на сън, с главен представител сънната апнея. Третата група са централните нарушавания с хиперсомния (прекомерна сънливост). Четвъртата са нарушаванията на циркадния ритъм – например джетлаг или работа на смени. Петата група са парасомниите, а шестата – двигателните нарушавания, като синдрома на неспокойните крайници. Най-чести са инсомнията и сънната апнея. Напоследък се обръща внимание и на бруксизма – скърцането със зъби по време на сън, което също нарушава и фрагментира съня.
Казват, че сънят е " дребната гибел “. В този смисъл може ли човек самичък да разпознае, че има проблем със съня?
Симптомите постоянно се подценяват. Живеем в свят с висок стрес и голям информативен поток. Често си споделяме: " Ще се наспя през уикенда “ и редуцираме съня си. Когато това е краткосрочно, не е проблем, само че в случай че стане хронично, може да има съществени последици. Нарушенията на съня най-общо се показват в компликации при заспиване, поддържане на съня или несъразмерна дневна унесеност. Не бива да забравяме, че сънят е обвързван с качеството на деня. Ако изпитваме унесеност или отмалялост денем, това значи, че сънят ни не е пълностоен. Сигурна съм, че доста хора ще се познаят във обстоятелството, че се будят в 3-4 сутринта и не могат да продължат да заспиват, или даже да заспят съня, по-късно не е спокоен. Това мотив за безпокойствие ли е, когато се трансформира в система? Аз имам доста подобен вид пациенти, които са в разнообразни възрасти, които се разсънват през нощта по разнообразни аргументи и по-късно мъчно заспиват. Ако това се случва повече от 3 пъти седмично в продължение на над 3 месеца, приказваме за хронично бодърствуване и е нужна консултация със експерт. Сънят минава през няколко стадия – лекомислен, бездънен и REM сън. Всеки от тях е извънредно значим. Дълбокият сън е основен за физическото възобновяване – тогава се отделя растежен хормон и се ускорява имунната система. REM сънят е обвързван с когнитивните функционалности – памет, централизация, учене, прочувствен баланс. Обикновено прекосяваме през 4–6 цикъла на сън за нощ. Нарушаването на тези цикли води до проблеми с паметта, концентрацията и прочувствената непоклатимост.
Има ли значение в кой стадий от съня ще се събудим за това по какъв начин ще се усещаме?
Да, има значение. Ако се събудим по време на REM сън, постоянно помним сънищата си. Ако не достигнем задоволително бездънен сън, няма да се усещаме физически възобновени. Ако липсва REM сън – ще има проблеми с концентрацията и прочувствения баланс.
Хъркането постоянно се подценява. Безобидно ли е и по кое време е сигнал за проблем?
Самото хъркане не постоянно е медицински проблем – може да бъде така наречен доброкачествено хъркане, само че постоянно е признак на обструктивна сънна апнея. При апнеята се следят паузи в дишането над 10 секунди, които могат да доближат и над минута. Някои пациенти имат десетки такива паузи на час. Това води до спад в кислорода в кръвта и съществени опасности за здравето. Сънната апнея е обвързвана с високо кръвно налягане, сърдечни болести, инсулт и инсулинова устойчивост. Освен това предизвиква мощна дневна унесеност – фактор за пътнотранспортни катастрофи.
Да разбирам ли, че сънната апнея е сериозен сигнален сигнал за сърдечно-съдови проблеми и възможен инсулт?
Да, само че в случай че бъде диагностицирана и лекувана в точния момент, рисковете могат да бъдат предотвратени.
Какво представлява полисомнографията?
Полисомнографията е главното проучване на съня. Тя съставлява нощно мониториране на разнообразни физиологични параметри – мозъчна интензивност, дишане, придвижване на очите и крайниците, сърдечен темп и О2 в кръвта. Изследването се организира в лаборатория или в домашни условия с инсталация и разрешава точна диагностика.
Колко време лишава?
Обикновено пациентът прекарва към 8 часа в лабораторията, след което резултатите се проучват.
Много хора прибягват до медикаменти без консултация. Опасно ли е това?
Да. Самолечението е сериозна неточност. Например, в случай че човек има сънна апнея и приема лекарства за сън, това може да утежни положението му. Затова е нужна точна диагноза преди лекуване.
Има ли значение по кое време си лягаме?
Да. Съществува така наречен " златен прозорец “ за сън – към 22–24 часа. Тогава равнищата на мелатонин са най-високи. Излагането на синя светлина вечер (телефони, телевизори) потиска този хормон и нарушава съня.
Колко сън ни е нужен?
При възрастните – приблизително сред 7 и 9 часа. С възрастта потребността понижава. Има и самостоятелни разлики – така наречен " къси спящи “, които се усещат добре с по-малко сън.
Има ли златни правила за добър сън?
Да. Най-важните са:
– лягане и ставане по едно и също време;
– отбягване на кофеин вечер;
– ограничение на синята светлина;
– умерена физическа интензивност през деня;
– създаване на обред преди сън;
– в случай че не заспите до 15–20 минути – станете и се върнете, когато ви се доспи.
Нека обобщим – каква е рецептата за добър сън?
Световният ден на съня тази година мина под мотото: " Спете добре, живейте по-добре. “
Ако позволите, проф. Стайков, да стартира с персонален въпрос – Вие спите ли добре? Питам Ви, тъй като доста хора към този момент одобряват неприятния сън за нещо обикновено.
Да, към момента дремя добре. По принцип съм от хората, които спят по-малко, тъй че за мен са задоволителни 5–6 часа сън. На този стадий сънят ми е спокоен и се усещам обновен на идващия ден.
Кои са най-често срещаните сънни разстройства в България? Има ли разлика сред сънните разстройства у нас и в други елементи на света?
Не бих споделил, че има съществена разлика сред България и европейските страни. Медицината на съня се развива извънредно динамично през последните десетилетия – както в България, по този начин и в международен мащаб. Сънят е извънредно значим, защото прекарваме към 20–25 години от живота си в сън. Нарушенията на съня и бодърстването са многообразни – към 50 типа, групирани в няколко съществени категории. Безсънието, или т.нар. инсомния, е една от най-големите групи и най-честото нарушаване. Смята се, че сред 6 и 20% от хората са наранени. Втората огромна група са нарушаванията на дишането по време на сън, с главен представител сънната апнея. Третата група са централните нарушавания с хиперсомния (прекомерна сънливост). Четвъртата са нарушаванията на циркадния ритъм – например джетлаг или работа на смени. Петата група са парасомниите, а шестата – двигателните нарушавания, като синдрома на неспокойните крайници. Най-чести са инсомнията и сънната апнея. Напоследък се обръща внимание и на бруксизма – скърцането със зъби по време на сън, което също нарушава и фрагментира съня.
Казват, че сънят е " дребната гибел “. В този смисъл може ли човек самичък да разпознае, че има проблем със съня?
Симптомите постоянно се подценяват. Живеем в свят с висок стрес и голям информативен поток. Често си споделяме: " Ще се наспя през уикенда “ и редуцираме съня си. Когато това е краткосрочно, не е проблем, само че в случай че стане хронично, може да има съществени последици. Нарушенията на съня най-общо се показват в компликации при заспиване, поддържане на съня или несъразмерна дневна унесеност. Не бива да забравяме, че сънят е обвързван с качеството на деня. Ако изпитваме унесеност или отмалялост денем, това значи, че сънят ни не е пълностоен. Сигурна съм, че доста хора ще се познаят във обстоятелството, че се будят в 3-4 сутринта и не могат да продължат да заспиват, или даже да заспят съня, по-късно не е спокоен. Това мотив за безпокойствие ли е, когато се трансформира в система? Аз имам доста подобен вид пациенти, които са в разнообразни възрасти, които се разсънват през нощта по разнообразни аргументи и по-късно мъчно заспиват. Ако това се случва повече от 3 пъти седмично в продължение на над 3 месеца, приказваме за хронично бодърствуване и е нужна консултация със експерт. Сънят минава през няколко стадия – лекомислен, бездънен и REM сън. Всеки от тях е извънредно значим. Дълбокият сън е основен за физическото възобновяване – тогава се отделя растежен хормон и се ускорява имунната система. REM сънят е обвързван с когнитивните функционалности – памет, централизация, учене, прочувствен баланс. Обикновено прекосяваме през 4–6 цикъла на сън за нощ. Нарушаването на тези цикли води до проблеми с паметта, концентрацията и прочувствената непоклатимост.
Има ли значение в кой стадий от съня ще се събудим за това по какъв начин ще се усещаме?
Да, има значение. Ако се събудим по време на REM сън, постоянно помним сънищата си. Ако не достигнем задоволително бездънен сън, няма да се усещаме физически възобновени. Ако липсва REM сън – ще има проблеми с концентрацията и прочувствения баланс.
Хъркането постоянно се подценява. Безобидно ли е и по кое време е сигнал за проблем?
Самото хъркане не постоянно е медицински проблем – може да бъде така наречен доброкачествено хъркане, само че постоянно е признак на обструктивна сънна апнея. При апнеята се следят паузи в дишането над 10 секунди, които могат да доближат и над минута. Някои пациенти имат десетки такива паузи на час. Това води до спад в кислорода в кръвта и съществени опасности за здравето. Сънната апнея е обвързвана с високо кръвно налягане, сърдечни болести, инсулт и инсулинова устойчивост. Освен това предизвиква мощна дневна унесеност – фактор за пътнотранспортни катастрофи.
Да разбирам ли, че сънната апнея е сериозен сигнален сигнал за сърдечно-съдови проблеми и възможен инсулт?
Да, само че в случай че бъде диагностицирана и лекувана в точния момент, рисковете могат да бъдат предотвратени.
Какво представлява полисомнографията?
Полисомнографията е главното проучване на съня. Тя съставлява нощно мониториране на разнообразни физиологични параметри – мозъчна интензивност, дишане, придвижване на очите и крайниците, сърдечен темп и О2 в кръвта. Изследването се организира в лаборатория или в домашни условия с инсталация и разрешава точна диагностика.
Колко време лишава?
Обикновено пациентът прекарва към 8 часа в лабораторията, след което резултатите се проучват.
Много хора прибягват до медикаменти без консултация. Опасно ли е това?
Да. Самолечението е сериозна неточност. Например, в случай че човек има сънна апнея и приема лекарства за сън, това може да утежни положението му. Затова е нужна точна диагноза преди лекуване.
Има ли значение по кое време си лягаме?
Да. Съществува така наречен " златен прозорец “ за сън – към 22–24 часа. Тогава равнищата на мелатонин са най-високи. Излагането на синя светлина вечер (телефони, телевизори) потиска този хормон и нарушава съня.
Колко сън ни е нужен?
При възрастните – приблизително сред 7 и 9 часа. С възрастта потребността понижава. Има и самостоятелни разлики – така наречен " къси спящи “, които се усещат добре с по-малко сън.
Има ли златни правила за добър сън?
Да. Най-важните са:
– лягане и ставане по едно и също време;
– отбягване на кофеин вечер;
– ограничение на синята светлина;
– умерена физическа интензивност през деня;
– създаване на обред преди сън;
– в случай че не заспите до 15–20 минути – станете и се върнете, когато ви се доспи.
Нека обобщим – каква е рецептата за добър сън?
Световният ден на съня тази година мина под мотото: " Спете добре, живейте по-добре. “
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ