До 3 на сто дефицит без скок на данъците и

Какви са основните параметри на проекта за Бюджет 2023

До 3 на 100 недостиг без скок на налозите и орязване на обществените заплащания - това планува проектобюджетът за 2023 година Финансовият министър Асен Василев показа параметрите му пред публицисти.

Той изясни, че Бюджет 2023 е създаден при параметри в границите на Маастрихтските критерии.

Макроикономическата прогноза на МФ планува през 2023 година напредък на Брутният вътрешен продукт от 1,8 % и постигане на размер от 184,5 милиарда лева През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3 %, а през 2025 година се чака да бъде 3,2 %.

Очакванията са в края на 2023 година инфлацията да се намали до 5,6 % , а средногодишната да бъде 8,7 %, което да се дължи на доста понижение на приносите на групите храни и енергийни артикули, при които се чака да имат лек спад в края на годината. През 2024 година прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще доближи 3,2 %, а средногодишната - 3,8 %. През 2025 година средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, надлежно до 2,8 %. Цените на енергийните артикули ще имат спад до края на прогнозния небосвод.

Разчетите демонстрират, че при отразяване на фискалните резултати, предопределящи приходите и разноските, бюджетното салдо за 2023 година и 2024 година на бранш " Държавно ръководство " е недостиг от 3,0% от Брутният вътрешен продукт. За 2025 година дефицитът на бранш " Държавно ръководство " е 3,6% от Брутният вътрешен продукт, като това утежняване се дължи на капиталовите разноски по проекта за придобиване на нов вид бойни самолети, направени през 2019 година и 2020 година, които на начислена основа се регистрират в годината на доставката им - през 2025 година.

Разходите за интервала 2023-2025 година като дял от Брутният вътрешен продукт са надлежно 74 051,8 млн. лева (40,1%) през 2023 година, 82 783,9 млн. лева (41,9%) през 2024 година и 85 955,9 млн. лева (40,9 %) през 2025 година. В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 %-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 37,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 35,9 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 година.

Спрямо импортирания от служебното държавно управление проектобюджет в Народно събрание , разноските за 2023 година са понижени общо с 3,6 милиарда лева по КФП. След подробен обзор на отпадналите нужди от разпоредителите на бюджет, заложените разноски за прехрана са понижени с 1,4 милиарда лева

През интервала 2023-2025 година данъчната политика ще е насочена към възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. През 2023 година се чака да постъпят 4,7 милиарда лева повече данъчни доходи по отношение на доклада за 2022 година, в това число 1,7 милиарда лева повече от Данък добавена стойност.

Запазва се настоящото данъчно облекчение за даване на обществени разноски в размер до 200 лева месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна, като се планува общата годишна квота за даване на ваучери за храна да бъде увеличена от 1 милиарда лева на 1,4 милиарда лева

Предлага се въвеждането на електронни ваучери за храна от 1 януари 2024 година , като по този метод ще се реализира понижаване на административната тежест посредством цифровизация и ще се обезпечи по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение - оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвижда се шестмесечен временен интервал, през който да действат както ваучерите за храна на книжен притежател, по този начин и електронните ваучери за храна, като окончателното прекосяване единствено към електронни ваучери ще бъде от 1 юли 2024 година

По отношение на политиката по приходите в плана на бюджета за 2023 година е отразено нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година - от 710 лева на 780 лева, като резултатите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 година и 2025 година са разчетени в показателен размер, в сходство с член 244 от Кодекса на труда, като 50 % от прогнозната междинна заплата в съответната година.

За предучилищното и учебното обучение за 2023 година са обезпечени в допълнение 558,6 млн. лева ., в това число 465,0 млн. лева за плануваното повишаване на средствата за делегираните действия в образованието по отношение на продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната през 2023 година (считано от 01.01.2023 г.).

Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г . и идващите години средства в следствие от направени нараствания на разноските за личен състав през 2022 година на обособени разпоредители с бюджет. Предвидено е нарастване на разноските за личен състав с 10% за структурите, които не са получили такова нарастване през 2022 г и 15% за структурите в общинската администрация.

За 2023 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията. Осигурени са в целогодишен размер за 2023 година и идващите години средства в следствие от направени нараствания на разноските за личен състав през 2022 година на обособени разпоредители с бюджет.

Предвидено е и нарастване на главните хонорари в структурите на Главна дирекция " Изпълнение на наказванията " и Главна дирекция " Охрана " към Министерството на правораздаването, като към към този момент обезпечените 125 лева през 2022 година, от 01.08.2023 година са разчетени спомагателни 175 лева в бюджета на министерството за 2023 година

От Бюджет 2023 са планувани и средства за обществената политика, за стопански действия и услуги, за опазване на здравето, за образованието, за просвета, за защита и за общи държавни служби.

По отношение на средствата от Европейски Съюз цената на приходите е съобразена с профила на заплащанията към утвърждения Национален проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) при допускане, че има закъснение в осъществяването на дейностите, надлежно в постигането на заложените в Решението за осъществяване на Плана стадии и цели. Поради тази причина вторият транш (първи за тази година) в размер на 1,416 милиарда лева се залага да бъде получен в края на 2023 година, а третият - да бъде отсрочен за 2024 година Срещу втория транш би трябвало да бъдат регистрирани 66 стадии и цели до края на м. септември 2023 година, в това число и законодателни промени.

Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2023 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година в размер на 4,5 милиарда лева Въз основа на допусканията за интервала 2023-2025 година се планува оптималният размер на държавния дълг към края на 2023 година да не надвишава 40,6 милиарда лева, а в края на 2024 година и 2025 година да доближи надлежно до 49,6 милиарда лева и 59,5 милиарда лева Съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт от 22,5% към края на 2021 година понижава до 21,8% в края на 2022 година и се чака да доближи до 22,0% в края на 2023 година В резултат на плануваното доста нарастване на финансовите разноски през 2024 година и 2025 година, които доближават надлежно 13,4 и 12,7 милиарда лева (в съпоставяне с 5,6 милиарда лева регистрирани през 2022 г.), се чака държавният дълг да доближи 25,1% в края на 2024 година и 28,3% от Брутният вътрешен продукт в края на 2025 година Тези вложения подхождат на цялостния размер средства, планувани в новия програмен интервал на оперативните стратегии и НПВУ. Инвестиционните разноски за 2024 и 2025 година ще бъдат прецизирани на база планова подготвеност в съответните годишни бюджети.