До 25 март в Националната галерия Двореца продължава изложбата на Кочо Гърнев
До 25 март в Националната изложба " Двореца " продължава изложбата на Кочо Гърнев , готова и показана от екипа на изложба „ Виктория “. Повече от 18 години след първата независима изява на художника в България и след блестящата му кариера в Европа, наследството му беше изплатено и се завърна в родината.
Константин Гърнев е роден на 18 януари 1893 година в благоевградското село Либяхово (днес Илинден). Между 1912 и 1921 година учи с спиране в Рисувалното учебно заведение в София. През Първата международна война е командирован като боен художник. През 1922 година отпътува за Германия и се открива в Мюнхен, където живее до края на живота си.
Славена Илиева предлага един специфичен взор към изложбата на Кочо Гърнев в София.
В Националната художествена изложба сме дружно с Лилия Касърска , художник и иконописец. Разглеждаме изключителното творчество на един неповторим български художник живял и творил при започване на първата половина наXX век в Германия - Кочо Гърнев.
Компактност и ентусиазъм, романтика и хармония лъха от картините му. Въпреки, че е бил в странство в далечния Мюнхен, смелата четка на създателя не е серпантина за секунди. Нещата са направени на един мирис, самоуверено, без боязън и подозрение. Голям принос и ентусиазъм в Европейското изкуство. Правят усещане деликатните и изтънчени човешки облици, а най-много мощните женски портрети, в които се разкрива дълбоката логика на психиката на женската неповторимост.
Както го дефинира Светлин Русев: „ Един извънреден съвременен европейски художник - картини, изпълнени с мощна сила... “
Докато преглеждаме изложбата, Лилия Касърска ми споделя за нейния неприсъствен контакт с Кочо Гърнев.
Посещението ми в тази галерия ме върна в спомените от 1964 година. Изтъкнатата наша текстилна художничка Руска Попвасилева се върна от Мюнхен. Гостувала е на Кочо Гърнев. Тя му споделила, че в България има едно дете, т.е. аз, което доста обича да рисува. В отговор на това той споделил: " Подарявам моите пастели с благопожелание това дете да стане художник. Така и стана. Тогава аз получих едно богатство, тъй като в моите очи това беше голямо богатство - кутия с пастели, които той е държал в ръката си плюс неговата благословия. И по този начин, нарисувах още тогава четири стенописа на стените в Панчерево, които и до момента стоят. А пък аз в действителност станах художник. И дано в действителност си спомним за едно положително и обилно сърце - сърцето на Кочо Гърнев.
Как се случва това тя да стане също създател и през днешния ден да показва България отвън границите ни, ще разберем от самата нея:
Първо съм приключила " Текстил ", след което приключих Духовната Академия, когато станах на 33 години. Там получих документ за дееспособност, иконописвам икони в диоцеза на Православната черква и в този момент, дълги години, към този момент повече от 20 години, представям българската икона отвън границите на България, в чужбина.
Дори и през днешния ден след толкоз години Лилия продължава с голямо неспокойствие да споделя за Кочо Гърнев, индивидът чиито боички са я въодушевили и насърчили да тръгне по пътя на изкуството.
Константин Гърнев е роден на 18 януари 1893 година в благоевградското село Либяхово (днес Илинден). Между 1912 и 1921 година учи с спиране в Рисувалното учебно заведение в София. През Първата международна война е командирован като боен художник. През 1922 година отпътува за Германия и се открива в Мюнхен, където живее до края на живота си.
Славена Илиева предлага един специфичен взор към изложбата на Кочо Гърнев в София.
В Националната художествена изложба сме дружно с Лилия Касърска , художник и иконописец. Разглеждаме изключителното творчество на един неповторим български художник живял и творил при започване на първата половина наXX век в Германия - Кочо Гърнев.
Компактност и ентусиазъм, романтика и хармония лъха от картините му. Въпреки, че е бил в странство в далечния Мюнхен, смелата четка на създателя не е серпантина за секунди. Нещата са направени на един мирис, самоуверено, без боязън и подозрение. Голям принос и ентусиазъм в Европейското изкуство. Правят усещане деликатните и изтънчени човешки облици, а най-много мощните женски портрети, в които се разкрива дълбоката логика на психиката на женската неповторимост.
Както го дефинира Светлин Русев: „ Един извънреден съвременен европейски художник - картини, изпълнени с мощна сила... “
Докато преглеждаме изложбата, Лилия Касърска ми споделя за нейния неприсъствен контакт с Кочо Гърнев.
Посещението ми в тази галерия ме върна в спомените от 1964 година. Изтъкнатата наша текстилна художничка Руска Попвасилева се върна от Мюнхен. Гостувала е на Кочо Гърнев. Тя му споделила, че в България има едно дете, т.е. аз, което доста обича да рисува. В отговор на това той споделил: " Подарявам моите пастели с благопожелание това дете да стане художник. Така и стана. Тогава аз получих едно богатство, тъй като в моите очи това беше голямо богатство - кутия с пастели, които той е държал в ръката си плюс неговата благословия. И по този начин, нарисувах още тогава четири стенописа на стените в Панчерево, които и до момента стоят. А пък аз в действителност станах художник. И дано в действителност си спомним за едно положително и обилно сърце - сърцето на Кочо Гърнев.
Как се случва това тя да стане също създател и през днешния ден да показва България отвън границите ни, ще разберем от самата нея:
Първо съм приключила " Текстил ", след което приключих Духовната Академия, когато станах на 33 години. Там получих документ за дееспособност, иконописвам икони в диоцеза на Православната черква и в този момент, дълги години, към този момент повече от 20 години, представям българската икона отвън границите на България, в чужбина.
Дори и през днешния ден след толкоз години Лилия продължава с голямо неспокойствие да споделя за Кочо Гърнев, индивидът чиито боички са я въодушевили и насърчили да тръгне по пътя на изкуството.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ