До 23,5 млрд. лв. скочиха спестяванията за втора пенсия
До 23,5 милиарда лева скочиха спестяванията в универсалните пенсионни фондове към края на 2024 година, оповестяват от " 24 часа ", базирайки се на докладите на деветте сдружения.
Към последния ден на отминалата година фискалният запас на България е бил два пъти по-малък.
В универсалните пенсионни фондове се обезпечават над 4 млн. души за така наречен втора пенсия . Това са всички работещи българи, които са родени след 1 януари 1960 година Всеки месец те внасят в универсалните фондове 5% от осигурителния си приход, като натрупванията в универсалните фондове са полични партиди и не подлежат на надзор от страна на политиците и държавното управление за разлика от заплащанията от Национален осигурителен институт, където всяка година се дефинират минималната и оптималната пенсия.
По публични данни на Комисията за финансов контрол към края на септември 2024 година междинният размер на персоналните партиди за втора пенсия е 7441 лева и се е нараснал с близо 1000 лева по отношение на размера в края на 2023 година Най-големи са спестяванията за втора пенсия на хората в диапазона 50-59 години.
Само за последните две години спестяванията за втора пенсия са се усили с общо 6,8 милиарда лева - по 3,4 милиарда за 2023 и 2024 година С рентабилност от 8,32% за 2023 година и 6,56% за предходната универсалните пенсионни фондове са добавили по над 1,3 милиарда лева на година към осигурителните вноски. По-висока рентабилност за интервала са можели да обезпечат само криптовалутите и американските фондове за рискови вложения.
Все по-малко хора трансферират втора пенсия в Национален осигурителен институт
През тази година тази стъпка са подхванали едвам 6938 души против 32 507 през 2021 година
Българските пенсионни фондове обаче са лимитирани в разпоредбите за вложение и не могат да вкарват спестяванията на работещите в доста рискови вложения. Оживлението на интернационалните тържища поради софтуерните компании и изключително растежът след избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати през ноември са съдействали за позитивните резултати. Само за последното десетилетие спестените за втора пенсия пари на българите са се нараснали с 16,7 милиарда лева В този интервал фондовете са минали през две огромни рецесии - пандемията от ковид през 2020 година и експлоадирането на войната в Украйна през 2022 година За двадесетте си години работа универсалните пенсионни фондове имат и трета рецесия - финансовата от 2009 година
2022 година е последната година, в която пенсионните фондове са завършили с понижение на активите - 195 милиона лв.. Година по-рано обаче са имали 1,9 милиарда лева позитивен резултат. Още през 2023 година пък вършат 3,4 милиарда лева позитивен резултат. Толкова е и през предходната година. Само за втората половина на предходната година активите на универсалните пенсионни фондове са нарастнали с близо 1,9 милиарда лева, колкото е целият растеж за 2021 година Освен растежа от 3,4 милиарда лева при спестяванията за пенсия за 2024 година пенсионните сдружения регистрират и растеж от близо 97 млн. лева във фондове за заплащане на пенсии - тези за пожизнени и за разсрочени заплащания.
Тези фондове бяха въведени със старта на заплащането на вторите пенсии преди две години и в тях се трансферират средствата от персоналните партиди на хората, които стартират да получават пенсия. Тези пари също се влагат и носят спомагателна рентабилност на пенсионерите.
Според данните на пенсионните фондове към края на предходната година към 25 000 души получават пенсията си на разсрочено заплащане, а още към 5000 души са с пожизнени пенсии . Средните пенсии при разсроченото заплащане са 470-500 лева на месец, а пожизнените - към 300 лева на месец. Тези пари са спомагателен приход за възрастните към пенсията, която получават от Националния застрахователен институт.
КФН изясни по какъв начин се дефинира размерът на втората пенсия
Комисията показа и периодите за избор на обезпечаване
От основаването на фондовете през 2001 година доходността средногодишно надвишава 3,3%.
Все още обаче огромна част от нарастването на партидите за пенсия в универсалните фондове се дължи на осигурителните вноски, които за предходната година са били приблизително към 220 млн. лева на месец.
Само за деветмесечието на 2024 година във фондовете за втора пенсия са влезнали над 1,9 милиарда лева като осигурителни вноски, а упованията са за цялата година да надвишават 2,6 милиарда лева
Според данните на КФН осигурителната вноска за втора пенсия към този момент гони междинния размер от 100 лева
За първите девет месеца на годината за всичките 10 фонда междинният размер на месечната осигурителна вноска е бил 96,82 лева, а при три от фондовете - ОББ, " ЦКБ-Сила " и " ДаллБогг: Живот и Здраве " стабилно надвишават 100 лева на месец. За съпоставяне, през 2023 година междинният размер на осигурителната вноска за всичките 10 фонда е бил малко над 86 лева на месец, а единствено при едно от сдруженията има вноска от 100 лева
Моделът с втората пенсия ще сработи изцяло след 20 години
В момента сме на половината от пътя съгласно Иван Нейков
Пенсионните фондове обаче биха могли да носят и двойно по-добра рентабилност върху вноските от осигуровки, в случай че бъдат въведени мултифондовете , твърди ръководителят на управителния съвет на Българската асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване Евелина Милтенова.
При тях осигурителите ще бъдат разпределяни в три фонда според от възрастта си. В първите години от обезпечаването вложенията ще са по-рискови, с цел да се донесе по-висока рентабилност. За хората над 40 години ръководството на парите им ще е с сдържан риск, а за хората в предпенсионна възраст ръководството ще е консервативно. Като фондовете и КФН към този момент имат създадени законови текстове, откакто предходната година Организацията за икономическо сътрудничество и раз предложи България да вкара мултифондовете.
Към последния ден на отминалата година фискалният запас на България е бил два пъти по-малък.
В универсалните пенсионни фондове се обезпечават над 4 млн. души за така наречен втора пенсия . Това са всички работещи българи, които са родени след 1 януари 1960 година Всеки месец те внасят в универсалните фондове 5% от осигурителния си приход, като натрупванията в универсалните фондове са полични партиди и не подлежат на надзор от страна на политиците и държавното управление за разлика от заплащанията от Национален осигурителен институт, където всяка година се дефинират минималната и оптималната пенсия.
По публични данни на Комисията за финансов контрол към края на септември 2024 година междинният размер на персоналните партиди за втора пенсия е 7441 лева и се е нараснал с близо 1000 лева по отношение на размера в края на 2023 година Най-големи са спестяванията за втора пенсия на хората в диапазона 50-59 години.
Само за последните две години спестяванията за втора пенсия са се усили с общо 6,8 милиарда лева - по 3,4 милиарда за 2023 и 2024 година С рентабилност от 8,32% за 2023 година и 6,56% за предходната универсалните пенсионни фондове са добавили по над 1,3 милиарда лева на година към осигурителните вноски. По-висока рентабилност за интервала са можели да обезпечат само криптовалутите и американските фондове за рискови вложения.
Все по-малко хора трансферират втора пенсия в Национален осигурителен институт
През тази година тази стъпка са подхванали едвам 6938 души против 32 507 през 2021 година
Българските пенсионни фондове обаче са лимитирани в разпоредбите за вложение и не могат да вкарват спестяванията на работещите в доста рискови вложения. Оживлението на интернационалните тържища поради софтуерните компании и изключително растежът след избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати през ноември са съдействали за позитивните резултати. Само за последното десетилетие спестените за втора пенсия пари на българите са се нараснали с 16,7 милиарда лева В този интервал фондовете са минали през две огромни рецесии - пандемията от ковид през 2020 година и експлоадирането на войната в Украйна през 2022 година За двадесетте си години работа универсалните пенсионни фондове имат и трета рецесия - финансовата от 2009 година
2022 година е последната година, в която пенсионните фондове са завършили с понижение на активите - 195 милиона лв.. Година по-рано обаче са имали 1,9 милиарда лева позитивен резултат. Още през 2023 година пък вършат 3,4 милиарда лева позитивен резултат. Толкова е и през предходната година. Само за втората половина на предходната година активите на универсалните пенсионни фондове са нарастнали с близо 1,9 милиарда лева, колкото е целият растеж за 2021 година Освен растежа от 3,4 милиарда лева при спестяванията за пенсия за 2024 година пенсионните сдружения регистрират и растеж от близо 97 млн. лева във фондове за заплащане на пенсии - тези за пожизнени и за разсрочени заплащания.
Тези фондове бяха въведени със старта на заплащането на вторите пенсии преди две години и в тях се трансферират средствата от персоналните партиди на хората, които стартират да получават пенсия. Тези пари също се влагат и носят спомагателна рентабилност на пенсионерите.
Според данните на пенсионните фондове към края на предходната година към 25 000 души получават пенсията си на разсрочено заплащане, а още към 5000 души са с пожизнени пенсии . Средните пенсии при разсроченото заплащане са 470-500 лева на месец, а пожизнените - към 300 лева на месец. Тези пари са спомагателен приход за възрастните към пенсията, която получават от Националния застрахователен институт.
КФН изясни по какъв начин се дефинира размерът на втората пенсия
Комисията показа и периодите за избор на обезпечаване
От основаването на фондовете през 2001 година доходността средногодишно надвишава 3,3%.
Все още обаче огромна част от нарастването на партидите за пенсия в универсалните фондове се дължи на осигурителните вноски, които за предходната година са били приблизително към 220 млн. лева на месец.
Само за деветмесечието на 2024 година във фондовете за втора пенсия са влезнали над 1,9 милиарда лева като осигурителни вноски, а упованията са за цялата година да надвишават 2,6 милиарда лева
Според данните на КФН осигурителната вноска за втора пенсия към този момент гони междинния размер от 100 лева
За първите девет месеца на годината за всичките 10 фонда междинният размер на месечната осигурителна вноска е бил 96,82 лева, а при три от фондовете - ОББ, " ЦКБ-Сила " и " ДаллБогг: Живот и Здраве " стабилно надвишават 100 лева на месец. За съпоставяне, през 2023 година междинният размер на осигурителната вноска за всичките 10 фонда е бил малко над 86 лева на месец, а единствено при едно от сдруженията има вноска от 100 лева
Моделът с втората пенсия ще сработи изцяло след 20 години
В момента сме на половината от пътя съгласно Иван Нейков
Пенсионните фондове обаче биха могли да носят и двойно по-добра рентабилност върху вноските от осигуровки, в случай че бъдат въведени мултифондовете , твърди ръководителят на управителния съвет на Българската асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване Евелина Милтенова.
При тях осигурителите ще бъдат разпределяни в три фонда според от възрастта си. В първите години от обезпечаването вложенията ще са по-рискови, с цел да се донесе по-висока рентабилност. За хората над 40 години ръководството на парите им ще е с сдържан риск, а за хората в предпенсионна възраст ръководството ще е консервативно. Като фондовете и КФН към този момент имат създадени законови текстове, откакто предходната година Организацията за икономическо сътрудничество и раз предложи България да вкара мултифондовете.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ