До 2050 г. трябва да има изградени още поне два

До 2050 година би трябвало да има построени още най-малко два атомни блока, които ще са нужни за обезпечаване на нужната базова мощ в България и за естествена работа на електроенергийната система на страната. Това сподели Станислав Георгиев – изпълнителен секретар в Българския атомен конгрес, в предаването " Метроном “ на Радио " Фокус “.  

Според условията на европейската общественост, до 2035 година България би трябвало да приключи употребата на термичните централи. " Дали това ще стане или не, към този момент е различен въпрос, само че тези 3000 мегавата би трябвало да бъдат заместени с нещо. Ако Седми и Осми блок заместят термичните централи, на нас ще са ни нужни още два блока, които ще заменят Пети и Шести блок в " Козлодуй “, чиито период на употреба изтича през 2049 и 2051 година “, изясни Станислав Георгиев.

По думите му работата по плана за създаване на Седми и Осми блок върви интензивно през последните две години. " Хубавото при него е, че има политическа поддръжка от всички партии в нашия парламент. Що се отнася до идващите два блока, при тях има леко " заекване “ в наличната сега тактика за развиване на енергетиката. Възможностите на нашата страна се изчерпват с потреблението на площадка " Белене “.

Това е една доста добра действителност, която има нашата страна, тъй като одобрение на площадка за създаване на нова атомна централа е доста дълъг и комплициран развой, а ние имаме утвърдена площадка “, съобщи специалистът.

Според него за инсталиране на дребни модулни реактори България може да мисли след време, когато към този момент има построени такива в други страни и те са потвърдили своята успеваемост, надеждност и сигурност.

В момента ЕСО има големи компликации с контролиране на ВЕИ мощностите. Изградените през последните години мощности са към 4500 мегавата. " Ако те работят интензивно, системата има големи компликации, тъй като в най-натоварените моменти вечер, когато е пикът на потреблението, тях ги няма. В момента липсва законодателна база, която задължава предприемачите, които желаят да построяват огромни слънчеви паркове, да обезпечават акумулатори, които да акумулират създадената от тях сила, когато тя не е нужна на системата, или с еквивалентни вложения да вземат участие в построяването на базови мощности, които могат да заменят слънчевите паркове, когато тях ги няма. Този въпрос доста добре се схваща от ръководителите на ЕСО и се надявам, че те ще създадат съответните стъпки за решение на законодателната база в това направление “, добави Станислав Георгиев.

Соларните паркове и атомните централи са разнообразни типове мощности, които обаче не се конкурират. " Напротив, и на европейско равнище от ден на ден се приказва, че би трябвало да се откри метод тези две посоки да се подкрепят, а не да се конкурират “, означи изпълнителният секретар в Българския атомен конгрес.