България стъпи на картата на енергийната трансформация
До 2050 година десетки обитаеми места в Северна България да могат да разчитат на развита нисковъглеродна стопанска система. Това е една от задачите на природозащитната организация WWF, за която тя работи с още 12 колегата от 11 източноевропейски страни. Идеята е доникъде на века производството на електрическа енергия от ВЕИ да доближи най-малко 85 % от общия дял на потребяваната сила и горива. Резултатите от COP24 препотвърдиха потребността от енергийна промяна в международен мащаб, с цел да се оправим с едно от най-големите провокации на нашето време – климатичните промени. Ключова роля в тази активност играе Мрежата за устойчива сила на Централна и Източна Европа (CEESEN).
Какво е CEESEN ?
Мрежата за устойчива сила на Централна и Източна Европа (CEESEN) беше основана в следствие от завършилия в края на февруари план Панел 2050. Неговата цел беше да постави основите за енергийна промяна на източноевропейските стопански системи. В тази връзка Мрежата поддържа локалните общности в 11 страни от България до Естония, с цел да могат да посрещнат световните и европейски цели за декарбонизация доникъде на века. Освен че предизвиква създаването на стратегичеки визии и съответни проекти за деяние от страна на общините, CEESEN провежда срещи за обмяна на опит сред заинтригуваните страни и организира целеви образования.
Впечатляващи резултати
За две години и половина бяха оценени огромен размер статистически данни, с цел да бъдат избрани съответни краткосрочни и дълготрайни ограничения за всеки целеви район. Повече от 1300 заинтригувани участника се включиха в 43 на практика подготвителни сесии, като сложиха основите на правенето на нови, дълготрайни визии, тактики и стотици проекти за деяние в районите на Източна Европа, попадащи в обсега на плана.
България във фокуса на енергийния преход
Десет проекта за деяние на области и общини, попадащи в региона на Дунавския басейн, бяха направени от екипа на WWF благодарение на едни от най-хубавите експерти в региона на нисковъглеродното развиване, ВЕИ и енергийната успеваемост у нас. Основните цели, заложени в тях до 2030 година, са: да се понижи броя на енергийно бедните семейства в общините Плевен, Горна Малина и Берковица; да се лимитират излъчванията на парникови газове и разноските за сила посредством внедряването на подобаващи ВЕИ технологии в общините Белене и Никопол; да се построи слънчева отоплителна система в публичните здания в Горна Малина и Берковица; да се вкара електромобилност и развиване на съвременна транспортна система в общините Никопол, Белене и Левски; да се увеличи осведомеността измежду семействата в област Плевен.
„ Дунавският район би трябвало да има явен проект и период за преориентирането си към ниско въглеродна енергетика, основана на нов и по-сигурен метод за произвеждане, доставка и предпазване на силата. Тя ще способства както за националната и районната сигурност, по този начин и за енергийната самостоятелност на района, а също и за опазването на околната среда и постигането на Целите за стабилно развиване и Парижкото съглашение “ , разяснява Георги Стефанов, старши специалист „ Климат и енергетика “ към WWF.
Необходимост от незабавни дейности
Според доклада на WWF „ Жива планета “ замърсяването на атмосферата в следствие от минното дело и тежката промишленост е една от най-големите закани за планетата. Данните сочат, че за последния половин век междинните температури на Земята са се повишили с 1,2 ° C над равнищата от прединустриалната ера . Експертите сигнализират, че запазването на тази наклонност може да има разрушителни последствия за редица страни и по-чувствителните екосистеми, което несъмнено ще повлияе отрицателно върху нашето здраве, занаят, сигурност и стопански напредък.
