Китай възстановява идеята от времето на Студената война да разположи в орбита ядрени оръжия, които не могат да бъдат засечени от радар
До 2035 година Китай може да има до 60 системи за нуклеарно оръжие, вид FOBS (Fractional Orbital Bombardment System).
Агенцията за отбранително разузнаване на Съединени американски щати (DIA) насочи съществено предизвестие по отношение на развиването на стратегическите ракетни благоприятни условия на Китай.
Агенцията посочи бързото разширение на стандартните междуконтинентални балистични ракети (ICBM) и по-съвременните орбитални системи за доставка.
Според неотдавна оповестена оценка на DIA, за която оповестява Bloomberg, в границите на идващото десетилетие Пекин може да разположи в космоса десетки нуклеарни оръжия, способни да заобиколят обичайните американски системи за ранно предизвестие и противоракетна защита.
Китайските орбитални нуклеарни ракети
Централно място в отчета заема плануваното създаване и разполагане на Фракционна орбитална бомбардировъчна система (FOBS – Fractional Orbital Bombardment System) – идея от епохата на Студената война, която в този момент се възражда от китайските военни, оповестява Bloomberg.
FOBS оръжията работят посредством изстрелване в частична орбита към Земята, след което се деорбитират, с цел да ударят цели, предлагайки фрапантно понижено време за полет спрямо стандартните ICBM и опция за заобикаляне на радиолокационното покритие на Северния полюс, на което разчита отбраната от страна на Съединени американски щати.
За разлика от балистичните ракети, които следват предсказуема параболична траектория, FOBS могат да се приближат от непредвидени вектори, изключително през Южния полюс, което прави огромна част от сегашната инфраструктура за ранно предизвестие напряко ненужна.
По оценки на DIA до 2035 година Китай може да разполага с до 60 системи за нуклеарно оръжие от вида FOBS, което е забележителен скок спрямо днешната нулева база.
Въпреки че се опитва с технологията FOBS, прогнозите са, че през същия интервал Русия ще разполага с по-скромен инвентар от 12 такива системи.
Графиката, оповестена дружно с разбора на Централно разузнавателно управление на САЩ, предопределена да поддържа идното известие на Белия дом по отношение на стратегическите закани, отбелязва също по този начин доста планувано нарастване на арсеналите на обичайните ICBM измежду равностойните съперници.
Очаква се до 2035 година Китай да усили броя на нуклеарните си ICBM от 400 на 700.
Русия може да усили инвентара си от 350 на 400. В същото време се чака Иран да навлезе за първи път в арсенала на ICBM, като евентуално може да има до 60 системи с нуклеарен капацитет в същия период.
Китайската агресия в региона на технологията за хиперзвукови летателни апарати (HGV) е също толкоз притеснителна за експертите по обмисляне на защитата.
HGV могат да маневрират с висока скорост по време на атмосферен полет, което усложнява прихващането.
Според прогнозите на DIA до 2035 година Китай може да разположи до 4000 HGV, спрямо 600-те през днешния ден.
Някои от тези системи може към този момент да са с стандартен потребен товар и да имат задоволителен обхват за нанасяне на удари по Аляска, като евентуално ще последват и нуклеарни разновидности.
Златният купол на Тръмп
Нарастващата трудност и размер на китайските стратегически системи още веднъж насочиха вниманието на американската институция за национална сигурност към нуждата от нова архитектура за противоракетна защита.
В центъра на тези старания е по този начин нареченият „ Златен купол “ – упорит, значително недефиниран галактически защитителен щит, подкрепян от президента Доналд Тръмп.
Инициативата прави исторически паралели с програмата „ Звездни войни “ от времето на Рейгън, макар че софтуерната зрялост и разноските остават належащи проблеми за решение.
Въпреки спешността, детайлностите за оперативния обсег, архитектурата и периодите за създаване на „ Златния купол “ остават нищожни.
Представителят Кен Калвърт, ръководител на подкомисията за отбранителни бюджетни заеми в Камарата на представителите, изрази песимизъм предходната седмица, заявявайки:
„ Никой не е дефинирал какво съставлява “Златният купол„ … Какво вършим и по какъв начин го вършим? “
Според скорошен отчет на Бюджетната работа на Конгреса създаването на най-технологичния съставен елемент – галактическите прехващачи – може да коства сред 161 и 542 милиарда $ през идващите две десетилетия според от броя на орбиталните платформи и обвързваните с тях разноски за изстрелване.
Разкриването на китайския изпитателен полет на FOBS през 2021 година беше сигнален сигнал за американските военни водачи.
„ Това е доста тревожно “, съобщи тогавашният ръководител на Обединения комитет на началник-щабовете военачалник Марк Мили, наричайки го обстановка, близка до „ Спутник “.
С ескалацията на геополитическото напрежение и нововъведенията на съперниците, Съединени американски щати са изправени пред все по-голям напън да модернизират тактиката си за противоракетна защита, преди идващото потомство закани да стане изцяло оперативно.
