До 2030 г. трябва да бъде изградена адекватна система за дълогсрочни и палиативни грижи
До 2030 година у нас би трябвало да има разкрити 5745 кревати за дълготрайни здравни грижи, от тях 1436 би трябвало да са профилирани за палиативни грижи. За съпоставяне у нас сега разкритите кревати за дълготрайни здравни грижи са 51291 от които за палиативни грижи са предопределени 1282 кревати. Това е записано в Националната здравна карта за дълготрайните потребности от здравни услуги до 2030 година
В документа се прави уточнението, че в българското законодателство няма формулировка на понятието „ дълготрайни грижи “ (в Националната тактика по въпроса от 2014 година се употребява терминът „ дълготрайна грижа “). Някои детайли са включени в квалификацията на „ обществени услуги “, обещано в Закона за обществено подкрепяне и Правилника към него, като действия в поддръжка на лицата за обществено включване и независим метод на живот, които се основават на обществена работа и се дават в общността и в профилирани институции “ (Закон за общественото подпомагане). Липсва обаче систематично идентифициране на бенефициентите на дълготрайните грижи, както и на кръга от услуги, обхващани от дълготрайните грижи. Официалното схващане за ползвателите на дълготрайни грижи се отнася до възрастните хора и хората с увреждания (физически увреждания, душевен разстройства и нуждаещите се от палиативни грижи) (Национална тактика, 2014). Системите, задоволяващи тези потребности, са системата на обществените услуги и системата на опазване на здравето. Законът за обществено подкрепяне и Правилникът за неговото ползва. От друга страна, дълготрайните здравни услуги се регламентират от в Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. В сходство с нормативната уредба институционални здравни грижи се оказват в лечебни заведения за дълготрайно лекуване, за рехабилитация, за дълготрайно лекуване и рехабилитация, както и в домовете за медико-социални грижи - т.е. в структури, от националната система за опазване на здравето, се показва в картата.
На страната ни ще бъде нужен все по-голям потенциал за дълготрайни грижи и развиване на здравни и интегрирани здравно-социални услуги и мрежи за взаимност и грижи, сочат изводите на специалистите. Във всички области на страната е налице сериозен недостиг на разкрити кревати за дълготрайни грижи. Анализът демонстрира, че даже в областите като Враца, Плевен, Стара Загора, в които има записана задоволителна осигуреност с кревати за дълготрайни грижи, тя се дължи само на съществуването на профилирани лечебни заведения за дълготрайно лекуване на избран вид болести (белодробни, психиатрични и др.), което не покрива общите потребности от дълготрайни грижи на популацията, безапелационни са специалистите.
Част от аргументите за това е
неналичието на съответно регламентиране и финансиране на дейностите по даване на дълготрайно лекуване и палиативни грижи.
НЗОК заплаща за дълготрайно лекуване на заболели с избрани болести след епизод на интензивно лекуване единствено по 4 клинични пътеки. Въведените условия за осъществяването на тези пътеки се приближават до условията за интензивно лекуване, при доста по-ниски равнища на финансиране. Това не стимулира лечебните заведения да разкриват кревати за дълготрайно лекуване, заради което огромна част от болните с потребност от такова лекуване не престават да се лекуват в структури за интензивно лекуване, което освен натоварва този леглови фонд, само че е обвързвано и със доста по-високи разноски за болнично лекуване.
Подобна е обстановката и с леглата за палиативни грижи. Финансирането на палиативните грижи към сегашния миг може да се прави единствено по линия на НЗОК посредством клинична пътека „ Палиативни грижи при онкологично заболели ”. В момента по тази клинична пътека работят единствено 25 лечебни заведения за интензивно лекуване.
Освен ниската цена, в одобрения логаритъм на клинична пътека съществува ограничаване за болничен престой до 20 дни в границите на терминален етап на онкологично заболяване в границите на 6 месеца. Освен това, без значение, че от 2012 година се разрешава осъществяването на тази пътека и в приюти, на процедура осъществяването ѝ там е мъчно, защото са заложени излишно високи медицински условия към изпълнителите, означават специалистите.
В страната са регистрирани и 47 приюта с общо 1325 кревати, които дават грижа против възнаграждение с персонални средства, а качеството на предоставяните грижи постоянно е обект на публично неодобрение, установи още анализът.
Недостатъчно ефикасното финансиране на активността на приютите към този момент води до натоварване на лечебните заведения за интензивно лекуване
с несвойствени действия, с цел да компенсират недостига на системата. Общият извод, които може да се направи, е че при актуалното положение на системата на опазване на здравето огромна част от потребностите на популацията от дълготрайни грижи се покриват отчасти от болничните структури за интензивно лекуване, което води до неефективно разходване на обществените средства. Останалата част от потребностите остават незадоволени, сочи различен значим извод на специалистите.
В картата се акцентира, че настоящата обстановка постанова промени, които би трябвало да се подхващат, с цел да се реализира съответно облекчаване на потребностите в бъдеще. Този метод планува комплекс от интервенции и вложения в създаване на съответна система за дълготрайно лекуване и палиативни грижи, която да бъде интегрирана като с останалите елементи на здравната система – извънболнична и болнична помощ, по този начин и със обществената система, осигурявайки нужната последователност и качество на грижите. Политиките в тази тенденция са залегнали и в Националната стратегия за развиване „ България 2030 “ и Националната здравна тактика 2030, които плануват ограничения за стимулиране развиването на предоставяните в лечебните заведения здравни услуги, свързани с продължителни здравни грижи
В регионите, в които има остатък на болнични запаси
НЗОК ще подписва селективно контракти с лечебните заведения, който обезпечават най-квалифицирана и сложна грижа най-близо до хората.
По този метод обществените средства ще бъдат ориентирани напълно към гарантиране на базовата конструкция на болничната система, осигуряваща здравните потребности на популацията по места, включително и дълготрайните грижи.
Усилията ще бъдат ориентирани главно към понижаване на броя на леглата за интензивно лекуване на остри болести, развиване на високотехнологични диагностични и лечебни услуги и развиване на структури за рехабилитация, за дълготрайно лекуване и палиативни грижи. Много дребни и неефективни лечебни заведения за интензивно лекуване биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с кревати за наблюдаване и лекуване до 48 часа и в структури за дълготрайни грижи, които да обезпечават цяла гама от обществени и медицински грижи: амбулаторни услуги, в това число мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, по този начин и в домашна среда.
В картата са планувани и ограничения за обезпечаването на дълготрайни здравни грижи за деца, както в Центровете за сложно обслужване на деца с увреждания и хронични болести (ЦКОДУХЗ), по този начин и отвън тях.
Бъдещите интервенции в обезпечаване на потребностите от дълготрайни грижи за деца следва да са ориентирани към развиване на
независими структури за дълготрайни грижи за деца в границите на педиатричните структури на 2-ро и 3-то равнище на педиатрична помощ,
като те би трябвало да бъдат обезпечени с инфраструктура (помещения и оборудване) напълно приспособена към потребностите на децата, както и с личен състав с подобаваща подготвеност. В тези структури следва да се обезпечат условия както за стационарно лекуване и грижа, по този начин и за продължителни амбулаторни грижи и рехабилитация, се показва в картата.
По отношение на хората с психологично заболяване задачата е да се форсира процесът на откриване на подобаващи обществени услуги за обезпечаването на психосоциална рехабилитация в общността - дневни центрове, предпазени жилища за хора с психологични разстройства и други. Тези услуги ще обезпечават благоприятни условия за цялостно възобновяване на обществените функционалности на пациента, а в тежките случаи на заболяването – лимитирани качества за самообслужване. Процесът на създаване на потенциал за грижи в общността ще се възнамерява на база на откритите потребности в процеса на деинституционализация и ресоциализация на болните с психологични разстройства, е посочено още в картата. Ще бъдат употребявани нормативно откритите благоприятни условия за
откриване на обществени услуги към лечебните заведения с разкрити психиатрични структури – ЦПЗ, ДПБ и МБАЛ.
В картата са заложени и ограничения за възстановяване на системата за палиативни грижи.
Широко публикувана е и практиката в доста от лечебните заведения за интензивно лекуване да се организира лекуване пациенти в терминално положение, което опонира кардинално на философията за палиативни грижи изобщо, се отбелязва в документа. Това постанова да се обезпечат регулативни механизми и вложения в обезпечаване на структури за палиативни грижи във всички лечебни заведения, осъществяващи сложни онкологични грижи на 1-во, 2-ро и 3-то равнище, планува картата.
В документа се прави уточнението, че в българското законодателство няма формулировка на понятието „ дълготрайни грижи “ (в Националната тактика по въпроса от 2014 година се употребява терминът „ дълготрайна грижа “). Някои детайли са включени в квалификацията на „ обществени услуги “, обещано в Закона за обществено подкрепяне и Правилника към него, като действия в поддръжка на лицата за обществено включване и независим метод на живот, които се основават на обществена работа и се дават в общността и в профилирани институции “ (Закон за общественото подпомагане). Липсва обаче систематично идентифициране на бенефициентите на дълготрайните грижи, както и на кръга от услуги, обхващани от дълготрайните грижи. Официалното схващане за ползвателите на дълготрайни грижи се отнася до възрастните хора и хората с увреждания (физически увреждания, душевен разстройства и нуждаещите се от палиативни грижи) (Национална тактика, 2014). Системите, задоволяващи тези потребности, са системата на обществените услуги и системата на опазване на здравето. Законът за обществено подкрепяне и Правилникът за неговото ползва. От друга страна, дълготрайните здравни услуги се регламентират от в Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. В сходство с нормативната уредба институционални здравни грижи се оказват в лечебни заведения за дълготрайно лекуване, за рехабилитация, за дълготрайно лекуване и рехабилитация, както и в домовете за медико-социални грижи - т.е. в структури, от националната система за опазване на здравето, се показва в картата.
На страната ни ще бъде нужен все по-голям потенциал за дълготрайни грижи и развиване на здравни и интегрирани здравно-социални услуги и мрежи за взаимност и грижи, сочат изводите на специалистите. Във всички области на страната е налице сериозен недостиг на разкрити кревати за дълготрайни грижи. Анализът демонстрира, че даже в областите като Враца, Плевен, Стара Загора, в които има записана задоволителна осигуреност с кревати за дълготрайни грижи, тя се дължи само на съществуването на профилирани лечебни заведения за дълготрайно лекуване на избран вид болести (белодробни, психиатрични и др.), което не покрива общите потребности от дълготрайни грижи на популацията, безапелационни са специалистите.
Част от аргументите за това е
неналичието на съответно регламентиране и финансиране на дейностите по даване на дълготрайно лекуване и палиативни грижи.
НЗОК заплаща за дълготрайно лекуване на заболели с избрани болести след епизод на интензивно лекуване единствено по 4 клинични пътеки. Въведените условия за осъществяването на тези пътеки се приближават до условията за интензивно лекуване, при доста по-ниски равнища на финансиране. Това не стимулира лечебните заведения да разкриват кревати за дълготрайно лекуване, заради което огромна част от болните с потребност от такова лекуване не престават да се лекуват в структури за интензивно лекуване, което освен натоварва този леглови фонд, само че е обвързвано и със доста по-високи разноски за болнично лекуване.
Подобна е обстановката и с леглата за палиативни грижи. Финансирането на палиативните грижи към сегашния миг може да се прави единствено по линия на НЗОК посредством клинична пътека „ Палиативни грижи при онкологично заболели ”. В момента по тази клинична пътека работят единствено 25 лечебни заведения за интензивно лекуване.
Освен ниската цена, в одобрения логаритъм на клинична пътека съществува ограничаване за болничен престой до 20 дни в границите на терминален етап на онкологично заболяване в границите на 6 месеца. Освен това, без значение, че от 2012 година се разрешава осъществяването на тази пътека и в приюти, на процедура осъществяването ѝ там е мъчно, защото са заложени излишно високи медицински условия към изпълнителите, означават специалистите.
В страната са регистрирани и 47 приюта с общо 1325 кревати, които дават грижа против възнаграждение с персонални средства, а качеството на предоставяните грижи постоянно е обект на публично неодобрение, установи още анализът.
Недостатъчно ефикасното финансиране на активността на приютите към този момент води до натоварване на лечебните заведения за интензивно лекуване
с несвойствени действия, с цел да компенсират недостига на системата. Общият извод, които може да се направи, е че при актуалното положение на системата на опазване на здравето огромна част от потребностите на популацията от дълготрайни грижи се покриват отчасти от болничните структури за интензивно лекуване, което води до неефективно разходване на обществените средства. Останалата част от потребностите остават незадоволени, сочи различен значим извод на специалистите.
В картата се акцентира, че настоящата обстановка постанова промени, които би трябвало да се подхващат, с цел да се реализира съответно облекчаване на потребностите в бъдеще. Този метод планува комплекс от интервенции и вложения в създаване на съответна система за дълготрайно лекуване и палиативни грижи, която да бъде интегрирана като с останалите елементи на здравната система – извънболнична и болнична помощ, по този начин и със обществената система, осигурявайки нужната последователност и качество на грижите. Политиките в тази тенденция са залегнали и в Националната стратегия за развиване „ България 2030 “ и Националната здравна тактика 2030, които плануват ограничения за стимулиране развиването на предоставяните в лечебните заведения здравни услуги, свързани с продължителни здравни грижи
В регионите, в които има остатък на болнични запаси
НЗОК ще подписва селективно контракти с лечебните заведения, който обезпечават най-квалифицирана и сложна грижа най-близо до хората.
По този метод обществените средства ще бъдат ориентирани напълно към гарантиране на базовата конструкция на болничната система, осигуряваща здравните потребности на популацията по места, включително и дълготрайните грижи.
Усилията ще бъдат ориентирани главно към понижаване на броя на леглата за интензивно лекуване на остри болести, развиване на високотехнологични диагностични и лечебни услуги и развиване на структури за рехабилитация, за дълготрайно лекуване и палиативни грижи. Много дребни и неефективни лечебни заведения за интензивно лекуване биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с кревати за наблюдаване и лекуване до 48 часа и в структури за дълготрайни грижи, които да обезпечават цяла гама от обществени и медицински грижи: амбулаторни услуги, в това число мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, по този начин и в домашна среда.
В картата са планувани и ограничения за обезпечаването на дълготрайни здравни грижи за деца, както в Центровете за сложно обслужване на деца с увреждания и хронични болести (ЦКОДУХЗ), по този начин и отвън тях.
Бъдещите интервенции в обезпечаване на потребностите от дълготрайни грижи за деца следва да са ориентирани към развиване на
независими структури за дълготрайни грижи за деца в границите на педиатричните структури на 2-ро и 3-то равнище на педиатрична помощ,
като те би трябвало да бъдат обезпечени с инфраструктура (помещения и оборудване) напълно приспособена към потребностите на децата, както и с личен състав с подобаваща подготвеност. В тези структури следва да се обезпечат условия както за стационарно лекуване и грижа, по този начин и за продължителни амбулаторни грижи и рехабилитация, се показва в картата.
По отношение на хората с психологично заболяване задачата е да се форсира процесът на откриване на подобаващи обществени услуги за обезпечаването на психосоциална рехабилитация в общността - дневни центрове, предпазени жилища за хора с психологични разстройства и други. Тези услуги ще обезпечават благоприятни условия за цялостно възобновяване на обществените функционалности на пациента, а в тежките случаи на заболяването – лимитирани качества за самообслужване. Процесът на създаване на потенциал за грижи в общността ще се възнамерява на база на откритите потребности в процеса на деинституционализация и ресоциализация на болните с психологични разстройства, е посочено още в картата. Ще бъдат употребявани нормативно откритите благоприятни условия за
откриване на обществени услуги към лечебните заведения с разкрити психиатрични структури – ЦПЗ, ДПБ и МБАЛ.
В картата са заложени и ограничения за възстановяване на системата за палиативни грижи.
Широко публикувана е и практиката в доста от лечебните заведения за интензивно лекуване да се организира лекуване пациенти в терминално положение, което опонира кардинално на философията за палиативни грижи изобщо, се отбелязва в документа. Това постанова да се обезпечат регулативни механизми и вложения в обезпечаване на структури за палиативни грижи във всички лечебни заведения, осъществяващи сложни онкологични грижи на 1-во, 2-ро и 3-то равнище, планува картата.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ