До 2030 г. светът трябва да ограничи повишаването на глобалната

До 2030 година светът би трябвало да ограничи повишението на световната температура до не повече от 1,5°C. Това сочи новият отчет на IPCC и времето за деяние изтича. Върху това подчертава Министерството на околната среда и водите. Икономическият разцвет на българското общество в идващите години ще е в директна взаимозависимост от готовността ни да действаме бързо и уверено в посока на зелена промяна. Агресивната политика на Русия и поддържаната целеустремено с години енергийна взаимозависимост на страната ни още по-категорично затвърдиха нуждата от този от дълго време просрочен развой. Пътят към реализиране на нулеви излъчвания минава през фундаментална смяна в държанието, през преориентиране на стопанската система ни, смяна в работата на институциите, на бизнеса, на локалните общности и през интензивно включване на гражданското общество. България е способна да поеме по този път, да бъде основател на тези процеси в района. Справянето с климатичната рецесия и постигането на енергийна самостоятелност от своя страна ще бъдат източник на редица обществени и стопански изгоди за страната ни, считат от екоминистерството. Да се оставим на инерцията към световно климатично злополучие или да свалим парниковите излъчвания на половина още през това десетилетие. Това е изборът, който обрисува последният теоретичен отчет на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), оповестен на 4 април. До 2025 светът би трябвало да е достигнал пика на въглеродните си излъчвания, а до 2030 - да преструктурираме стопанската система, бизнесите и обществата си по този начин, че да ограничим повишението на световната температура до не повече от 1,5°C над равнищата преди Индустриализацията. Цените на силата от възобновими източници падат фрапантно Задачата е сложна, само че има мотиви за оптимизъм. Цените на силата от възобновими източници падат фрапантно. Електричеството, създадено от Слънцето, е поевтиняло с 85% за мегаватчас единствено в десетилетието до 2019-та. Фотоволтаичните съоръжения са се нараснали с 10 пъти. Вятърната сила е поевтиняла с 55%, а производството на акумулатори и съхранението на сила към този момент е с 85% по-евтино. Изваждането на въглеродния диоксид от промишлеността е допустимо, въпреки и мъчно. Намаляването на излъчванията има капацитет да насърчи въвеждането на кръгообразен метод към ресурсите, промяна на индустриалните процеси, включване на енергоносители с нулеви или ниски излъчвания като водорода. Наред с това светът се е сдобил с по-добри регулации за ограничение на парниковите газове Наред с това светът се е сдобил с по-добри регулации за ограничение на парниковите газове през последното десетилетие. През 2020 година такива закони има към този момент в 56 страни, измежду които и България. Тези страни обгръщат 53% от световните излъчвания. Към 2020 година 20% от световните излъчвания към този момент са обект на таксуване или са част от схемата за търговия с излъчвания. Всичко това е асъдействало за повече вложения в нисковъглеродни технологии и инфраструктура, до повече енергийна успеваемост и до известно ограничение на обезлесяването. Инвестициите в един нисковъглероден свят обаче са 6 пъти по-малко, в сравнение с би било нужно за реализиране на задачата от Парижкото съглашение за задържане под 1,5°C. Общите излъчвания от човешката активност не престават да порастват. От генерираните за последните близо два века, цели 17% (около 410 милиарда тона СО2) се падат единствено на предходното десетилетие. Тенденциите демонстрират, че настоящите все още национални задължения не са задоволителни да лимитират световното стопляне до 1,5°C. В идващите 3 години парниковите газове в атмосферата би трябвало да спрат да порастват, с цел да ограничим световното стопляне до 1,5°C За да спре покачването, е належащо още в идващите 3 години концентрацията на парникови газове в атмосферата да спре да пораства. След това излъчванията би трябвало да намалеят с сред 73 и 98% до 2050 година, а с цел да се случи това, светът дотогава би трябвало да се откаже от фосилните горива. Да отстрани 95% от въглищата, 60% от петрола и 45% от потреблението на газ по отношение на равнищата от 2019. Емисиите от превоза би трябвало да намалеят с 60%. Тези от метан да паднат с една трета. Всички браншове на световната стопанска система, от превоз и енергетика до строителство и произвеждане на храни, би трябвало да претърпят бърза и безапелационна смяна. До 7 милиарда тона парникови газове годишно могат да бъдат спестени с запазване, възобновяване и вярно ръководство на горите и естествените екосистеми, както и с ограничения по ограничение на обезлесяването. С до 4 милиарда тона пък може да способства устойчивото ръководство в земеделието и отглеждането на животни, с ограничения за усвояване на въглерод посредством агролесовъдни системи, отговорно ръководство на почвите и други. Промени във връзка с храненето, питателните боклуци и използването на био материали може да понижи парниковите излъчвания с още 2 милиарда тона годишно. Такива ограничения могат да лимитират доста въглеродните излъчвания, само че те не са способни да компенсират неналичието на деяние или забавянето в останалите браншове. Пълният отчет може да бъде открит.