До 2030 г. делът на ЕС на пазара на чипове

До 2030 година делът на Европейски Съюз на пазара на чипове ще бъде единствено 11,7% вместо 20%
(снимка: CC0 Public Domain)

Законът за чиповете на Европейски Съюз , чиято цел беше да обезпечи на общността 20% дял от международния пазар на полупроводници до 2030 година, евентуално ще се провали. Според отчет на Европейската счете палата (ЕСП), актуалният ритъм на използване на тактиката е прекомерно муден, а финансирането е незадоволително и неприятно проведено.

Полупроводниците са толкоз бързо разрастващ се бранш с яростна геополитическа конкуренция, че Европейски Съюз ще би трябвало съвсем да учетвори индустриалния си потенциал, с цел да реализира задачата си, само че актуалният прогрес не е задоволителен, счита Анеми Туртелбум, член на ЕСП, който управлява одита.

Собствената прогноза на Европейската комисия удостоверява песимистичните упования: до 2030 година делът на Европейски Съюз на пазара на чипове ще бъде единствено 11,7% – малко повече от 9,8% през 2022 година, отбелязва The Register. Въпреки че производството на чипове в Европа пораства, други райони като Китай, Южна Корея, Тайван и Съединените щати се развиват доста по-бързо.

Одиторите идентифицираха четири основни казуса със Закона за чиповете:

1. Първоначално заложената цел от 20% беше прекомерно амбициозна.

2. Европейски Съюз не се конкурира със себе си, а с динамично разрастващите се азиатски страни, които освен би трябвало да настигне, само че и да изпревари (настоящата тактика не регистрира това). Освен това, финансирането от Европейски Съюз бледнее, спрямо вложенията от колоси като TSMC и Samsung.

3. Фрагментираните пълномощия са третият проблем, който Търтелбум показва. Основните средства идват не от бюджета на Европейската комисия, а от обособените държави-членки на Европейски Съюз, което усложнява координацията и контрола на развиването на полупроводниковата промишленост. От 86-те милиарда евро, които ще бъдат вложени до 2030 година, Европейска комисия дава единствено 4,5 милиарда евро (5,1 милиарда долара), или 5%. Това основава проблем с данните, защото страните членки не са задължени да рапортуват за напредъка на плановете, които финансират според Закона за чиповете.

4. Друга компликация е неравномерното систематизиране на ресурсите. Голяма част от финансирането отиде в няколко страни, по-специално Германия. В същото време обилни суми са ориентирани към огромни играчи като Intel. Въпреки това, Intel неотдавна замрази два европейски плана – заводи в Магдебург, Германия и Вроцлав, Полша, което слага под въпрос възвръщаемостта на вложенията.

ЕСП предлага на Европейската комисия незабавно да преразгледа тактиката, да вкара систематичен мониторинг и да стартира подготовката на втори закон – Закон за чиповете 2.0 – с по-реалистичен проект и ясни периоди. Някои европейски производители на полупроводници към този момент поддържаха концепцията.
TP-Link предлага мощни Omada решения за огромни съоръжения
Линията включва разнородни модели за все по-високите условия на потребителите »»»
предишна обява: Проучване разкри изострен дефицит на ИТ фрагменти у нас следваща обява:
графа: Анализи, Новини, Топ вести | етикети: закон за чиповете, полупроводници, чипове
Коментар

ИМЕ *