Как се спасява производство по време на локдаун и без държавна помощ
До 2025 година е крайният период, в който страните членки би трябвало да одобряват свои стратегии за разделно събиране на текстил и обувки. Това планува пакет " Кръгова стопанска система " на Европейски Съюз. Това значи, че текстилният отрасъл, който понася съществени удари сега поради Коронавирус рецесията, е изправен и пред екологични провокации.
Как се оправя една компания, която не получава поддръжка по мярката 60/40 споделя пред ФАКТИ Васка Бакларова – основен управител на един от огромните производители на спортно облекло у нас. Тя изясни, че доста от първокласните марки на пазара шият тъкмо в България, само че със затварянето на света, потребността от произвеждане на конфекция е намалял и мнозина не са съумели да се оправят с рецесията.
„ Единствените компании, които се избавиха са тези, които съумяха да преустроят производството си, само че макар традициите в текстила, които страната ни има, по-голяма част от компаниите не съумяха да се приспособяват. Около 80% от производителите са понижили фрапантно потенциалите си или са изчезнали от пазара ", разкрива тя.
" Нашата метаморфоза лиши безусловно 3 дни, за което съм доста признателна на експертите и технолозите ни, които съумяха да пренастроят машините, да реорганизират потенциалите ни. Първото нещо, което започнахме да произвеждаме бяха защитни средства за нашите чиновници и техните фамилии, с цел да можем да подсигурим първо тяхното здраве ", сподели Бакларова.
Според нея, с цел да се избави бизнеса е належащо да има експерт в необятна гама артикули и да работи с няколко клиенти по едно и също време, по опция непосредствено. Не на последно място, е належащо компанията да е пряк вносител на платове и материали, с цел да се подсигури потенциала на работа.
Васка Бакларова разяснява, че в условия на рецесия е добре да се влага в човешкия фактор. Изцяло автоматизираните машини и новаторските технологии също са от извънредно значение за текстилното произвеждане, само че високото качество е недостижимо без човешки фактор.
Допълнителните цехове в Кричим и Чирпан са помогнали на доста хора да работят от тези обитаеми места, вместо да пътуват ежедневно до по-големите градове и точно по този начин се усъвършенства стопанската система в дребните обитаеми места.
За оправянето и оцеляването на бизнеса на Васка Бакларова по време на рецесията способства и нишата за спортни дрехи, в която се намира. „ Спортистите не престават да упражняват, а огромна част от спортните мероприятия се състоят, без значение от всичко. Освен това, е доста по-лесно човек да си избере състезателен екип и да го поръча онлайн, в сравнение с да си купи костюм. “
Преосмислихте ли Азия като безалтернативен снабдител на първични материали?
В разследване на Коронавирус рецесията се разкриха производители и в Европа, тъй че все още към този момент сме насочени 50/50 по отношение на Европа и Азия.
Възползвахте ли се мярката 60/40 или друга държавна мярка, оповестена за поддръжка на бизнеса?
Не, успяхме да се оправим със лични средства. Самата мярка " 60/40 " съгласно мен е много ограничаваща и за наш шанс не се наложи да прибягваме до нея?
Как се приготви компанията за новия локдаун?
Освен защитните средства за чиновниците ни и обезпечаването на дезинфектанти, ние увеличихме складовите си наличия. Можем при идващ блокаж на Азия или Италия да имаме ресурса да запазим производството.
Според Бакларова, с цел да се избави бизнеса е належащо да има експерт в необятна гама артикули и да работи с няколко клиенти по едно и също време, по опция непосредствено. Не на последно място, е належащо компанията да е пряк вносител на платове и материали, с цел да се подсигури потенциала на работа.
Екологичното предизвикателство и кръговата стопанска система
Както и в чужбина, текстилните заводи у нас се борят за минимизиране на отпадъка си.
Както знаем, стилната промишленост е един от основните замърсители на околната среда, само че какво вършат българските производители, с цел да понижат отпадъка си?
С голямо страдание Васка споделя, че в България няма нито едно дружество, което да рециклира изкуствените материали, от които се основават точно спортните облекла. „ Ние разделяме своите боклуци, само че за жалост в България няма място, в което да се преработват боклуци и останки от тъкани с неестествен генезис. Изкуствените материи са най-благоприятни за операция, само че и са най-функционални, когато приказваме за спортно облекло “, прибавя специалистът.
Предприятията срещат големи компликации по отношение на преработването и все още го вкарват като текстилен боклук. „ Много ми се желае да създадем едно кръгово произвеждане, в което да има нулев боклук “, споделя Бакларова.
Липсата на устойчива и кръгова фешън стопанска система са международен проблем. Например, към днешна дата единствено 14,7% от изхвърлените облекла са рециклирани.
Като управител на няколко огромни предприятия, Васка Бакларова споделя, че една от нейните задачи е да поддържа всички дела, свързани с опазването на природата и околната среда и то 100%. Освен, че изхвърлят разделно отпадъците си, в цеховете се употребяват новаторски способи за сублимиране (боядисване) на материите – цветът се инжектира. Така няма потребност от изхвърляне на тонове отпадни води в природата.
Тя се грижи остатъчните материали, които не могат да бъдат употребявани, да се доставят на други компании, в които отпадъците намират приложимост. „ Например ватата предаваме към компании, които вършат матраци, възглавници, и сходни “, споделя мениджърът.
Как се оправя една компания, която не получава поддръжка по мярката 60/40 споделя пред ФАКТИ Васка Бакларова – основен управител на един от огромните производители на спортно облекло у нас. Тя изясни, че доста от първокласните марки на пазара шият тъкмо в България, само че със затварянето на света, потребността от произвеждане на конфекция е намалял и мнозина не са съумели да се оправят с рецесията.
„ Единствените компании, които се избавиха са тези, които съумяха да преустроят производството си, само че макар традициите в текстила, които страната ни има, по-голяма част от компаниите не съумяха да се приспособяват. Около 80% от производителите са понижили фрапантно потенциалите си или са изчезнали от пазара ", разкрива тя.
" Нашата метаморфоза лиши безусловно 3 дни, за което съм доста признателна на експертите и технолозите ни, които съумяха да пренастроят машините, да реорганизират потенциалите ни. Първото нещо, което започнахме да произвеждаме бяха защитни средства за нашите чиновници и техните фамилии, с цел да можем да подсигурим първо тяхното здраве ", сподели Бакларова.
Според нея, с цел да се избави бизнеса е належащо да има експерт в необятна гама артикули и да работи с няколко клиенти по едно и също време, по опция непосредствено. Не на последно място, е належащо компанията да е пряк вносител на платове и материали, с цел да се подсигури потенциала на работа.
Васка Бакларова разяснява, че в условия на рецесия е добре да се влага в човешкия фактор. Изцяло автоматизираните машини и новаторските технологии също са от извънредно значение за текстилното произвеждане, само че високото качество е недостижимо без човешки фактор.
Допълнителните цехове в Кричим и Чирпан са помогнали на доста хора да работят от тези обитаеми места, вместо да пътуват ежедневно до по-големите градове и точно по този начин се усъвършенства стопанската система в дребните обитаеми места.
За оправянето и оцеляването на бизнеса на Васка Бакларова по време на рецесията способства и нишата за спортни дрехи, в която се намира. „ Спортистите не престават да упражняват, а огромна част от спортните мероприятия се състоят, без значение от всичко. Освен това, е доста по-лесно човек да си избере състезателен екип и да го поръча онлайн, в сравнение с да си купи костюм. “
Преосмислихте ли Азия като безалтернативен снабдител на първични материали?
В разследване на Коронавирус рецесията се разкриха производители и в Европа, тъй че все още към този момент сме насочени 50/50 по отношение на Европа и Азия.
Възползвахте ли се мярката 60/40 или друга държавна мярка, оповестена за поддръжка на бизнеса?
Не, успяхме да се оправим със лични средства. Самата мярка " 60/40 " съгласно мен е много ограничаваща и за наш шанс не се наложи да прибягваме до нея?
Как се приготви компанията за новия локдаун?
Освен защитните средства за чиновниците ни и обезпечаването на дезинфектанти, ние увеличихме складовите си наличия. Можем при идващ блокаж на Азия или Италия да имаме ресурса да запазим производството.
Според Бакларова, с цел да се избави бизнеса е належащо да има експерт в необятна гама артикули и да работи с няколко клиенти по едно и също време, по опция непосредствено. Не на последно място, е належащо компанията да е пряк вносител на платове и материали, с цел да се подсигури потенциала на работа.
Екологичното предизвикателство и кръговата стопанска система
Както и в чужбина, текстилните заводи у нас се борят за минимизиране на отпадъка си.
Както знаем, стилната промишленост е един от основните замърсители на околната среда, само че какво вършат българските производители, с цел да понижат отпадъка си?
С голямо страдание Васка споделя, че в България няма нито едно дружество, което да рециклира изкуствените материали, от които се основават точно спортните облекла. „ Ние разделяме своите боклуци, само че за жалост в България няма място, в което да се преработват боклуци и останки от тъкани с неестествен генезис. Изкуствените материи са най-благоприятни за операция, само че и са най-функционални, когато приказваме за спортно облекло “, прибавя специалистът.
Предприятията срещат големи компликации по отношение на преработването и все още го вкарват като текстилен боклук. „ Много ми се желае да създадем едно кръгово произвеждане, в което да има нулев боклук “, споделя Бакларова.
Липсата на устойчива и кръгова фешън стопанска система са международен проблем. Например, към днешна дата единствено 14,7% от изхвърлените облекла са рециклирани.
Като управител на няколко огромни предприятия, Васка Бакларова споделя, че една от нейните задачи е да поддържа всички дела, свързани с опазването на природата и околната среда и то 100%. Освен, че изхвърлят разделно отпадъците си, в цеховете се употребяват новаторски способи за сублимиране (боядисване) на материите – цветът се инжектира. Така няма потребност от изхвърляне на тонове отпадни води в природата.
Тя се грижи остатъчните материали, които не могат да бъдат употребявани, да се доставят на други компании, в които отпадъците намират приложимост. „ Например ватата предаваме към компании, които вършат матраци, възглавници, и сходни “, споделя мениджърът.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ