До 1994 г. в Хонконг съществуваше малък, но изумително гъсто

До 1994 година в Хонконг съществуваше дребен, само че удивително гъсто обитаем квартал, който като че ли бе излязъл от дистопичен филм. Това е Коулун – място, толкоз пренаселено, че е мъчно да си представим по какъв начин хората са оцелявали в сходни условия.

Този невероятен „ град в града “, прочут като Градът на мрака, в своя пик приютява над 30 000 души, натъпкани в едвам 350 жилищни здания върху повърхност от 0,026 квадратни километра.

 

Сградите били толкоз близо една до друга, че тесните проходи оставали в съвсем непрекъснат мрак, а целият регион дълго време бил отвън ефикасния надзор на управляващите.

Коулун бил посипан с отпадъци и се свързвал с престъпност и съвсем цялостна безредица. Историците означават, че мястото будело по едно и също време любознание и боязън, като малко на брой външни хора се осмелявали да го посетят.

Смята се, че към 300 от покривите на постройките са били свързани между тях, трансформирайки се в необикновена открита повърхност. Там децата са играели футбол, а възрастните са простирали пране или са следили кацащите на близкото летище самолети.

 

Въпреки че по-късно става синоним на безвластие, Коулун в началото е имал напълно друга функционалност. Основан е през 1668 година като китайски боен пост на едноименния полуостров.Ситуацията се трансформира фрапантно след Първата опиумна война, когато през 1843 година Хонконг попада под английско колониално ръководство. Укрепеният град, заобиколен от стени, оръдия и наблюдателни кули, обаче остава под китайска власт.

През 1898 година Англия и Китай подписват контракт, с който Хонконг е отстъпен на английската корона чартърен за 99 години. Макар по-голямата част от територията да минава под английски надзор, Коулун остава в правна неизясненост.

Скоро и Англия, и Китай стартират да предявяват искания към града, което води до административен безпорядък. В последна сметка нито едно от двете държавни управления не съумява да откри цялостен надзор.

Политическите разтърсвания в Китай при започване на XX век в допълнение трансформират ориста на града. След рухването на династията Цин през 1912 година и по време на Китайската революция хиляди бежанци идват в Хонконг, като доста от тях намират леговище точно в Коулун. Така единствено за няколко десетилетия популацията нараства от няколкостотин до десетки хиляди души.

Между 50-те и 80-те години на предишния век китайски незаконни групировки откриват доста въздействие в града. Коулун се трансформира в център на проституция и опиати. Въпреки това множеството от жителите му не са взели участие в противозаконни действия, а просто са живеели в самобитен юридически вакуум, защото нито колониалното държавно управление на Хонконг, нито китайското са управлявали града.

 

Макар да е бил парадайс за престъпността, жителите му са се опитвали да подобрят изискванията си на живот и да основат по-безопасно място за своите деца. За страдание, това не се реализира, защото през 1987 година е признат проект за разрушаването на града.

До края на 1994 година Коулун е изцяло срутен, а единствено година по-късно на негово място е открит едноименен парк, който през днешния ден е известна туристическа дестинация.

Въпреки бедността и престъпността, за мнозина този чудноват лабиринт от здания е бил дом. Наследството на „ града на мрака “ остава живо дълго след разрушаването му, а Коулун към момента се счита за едно от най-необичайните градски феномени в историята.