До 1994 г. Бойко е от онези момчета, които растат

До 1994 година Бойко е от тези момчета, които порастват в суровите условия на Дома за изоставени деца в село Петрово. Един ден обаче, към този момент 6-годишен, той е извикан от директорката на дома. В огромния салон, тържествено в редичка, се подреждат 10 от момчетата, тъй като от Америка е пристигнало семейство. За да си осинови дете... Харесват Бойко. Така от Бойко Каменов Петров, момчето става Бойко Роджър Гренцке и хоризонтите пред него се трансформират. От дома в Петрово, където всеки ден го дебнат рискове и нестабилно бъдеще, той би трябвало да замине с новите си родители към Съединени американски щати, където го чакат обучение, дом, уют и сигурност.

И когато писмено всичко е уредено, семейство Гренцке взимат Бойко със себе си, с цел да заминат за Америка. Но на летището се случва непонятен и до през днешния ден поврат. Детето стартира да плаче, а обезпокоени Роджър и Дебора, го оставят на преводачката с думите, че ще се върнат да го вземат. Качват се на самолета сами и никой в никакъв случай повече не ги вижда, описа репортаж на Нова телевзия.

Изоставен за повторно в нежния си живот, Бойко изживява до дъно сложния път до пълнолетието из домовете за деца. След 18-годишна възраст стартира да се занимава с кучета, тъй като ориста на бездомните животни му припомня на неговата - ту някой ги осиновява, ту по-късно ги изоставят. Бойко самичък съумява да построи подслон, който развива напълно посредством дарения. В момента в него живеят 50 улични кучета. Помощ Бойко получава единствено от няколко момчета, които познава от Дома. Като ги вика да работят при него против минимално възнаграждение, се пробва да ги социализира. Тежките ежедневни грижи за кучетата Гренцке от няколко години поставя с тежка болест в гърба си, която го обездвижва.

Голямата фантазия на младия мъж е да покаже на американските му родители с какво се занимава в България. За да ги накара да се почувстват горди от техния наследник.