Отбелязваме 145 г. от приемането на Търновската конституция
До 1991 година денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста според Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 година На 16 април се отбелязва по самодейност на Съюза на юристите в България и след Решение 56 на Министерския съвет от 12 март 1991 година, когато е разгласен за Ден на Конституцията и професионален празник на българските адвокати. С Решение 879 на Министерския съвет от 16 декември 2010 година денят е разгласен и за професионален празник на правосъдните чиновници .
Основен план за изработването на Търновската конституция е Органическият правилник, направен през 1878 година от Съдебния отдел при управлението на Временното съветско ръководство. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя съблюдава главното условие на Берлинския контракт от 13 юли 1878 година новата страна да бъде наследствена и конституционна монархия, с национално посланичество. Народното събрание е Обикновено национално заседание и Велико национално заседание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто надзор работи министерски съвет, формиран от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.
В Търновската конституция се поставят и основите на локалните органи на власт и ръководство въз основата на самоуправлението на общините. С нея се дефинират и знаците на страната - знаме и герб. Второто Велико национално заседание от 1 юли 1881 година в Свищов суспендира Конституцията, като дава на княза поисканите от него компетенции да ръководи страната седем години по свое убеждение. Търновската конституция е променена на 15 май 1893 година от IV Велико национално заседание (3-17 май 1893 година, Търново), което вкарва князът и престолонаследникът му да носят купата " Царско Височество ", както и на 11 юли 1911 година от V Велико национално заседание (9 юни-9 юли 1911 година, Търново), когато са признати наложените от оповестяването и признаването на България за без значение царство на 22 септември 1908 година промени на конституцията.
Търновската конституция не е спазена през 1943 година, когато след гибелта на цар Борис III е определено регентство от Обикновено национално заседание, а не от Велико национално заседание, както е съгласно член 27. Търновската конституция работи до 6 декември 1947 година, когато влиза в действие Конституцията на Народна република България.
Честванията в страната
По случай 145 години Търновска конституция празнувания ще има във Велико Търново. Програмата стартира с молебен в катедралата " Рождество на Пресвета Богородица ".
Честванията ще се пренесат в Дома на Търновската Конституция - музей " Възраждане и Учредително заседание ", където в 10:30 часа стартира открит урок за първия български главен закон, признат на 16 април 1879 година Лектори ще са историците проф. доктор Милко Палангурски, проф. доктор Пламен Павлов и проф. доктор Петко Петков, съобщи " ".
Точно в 12:00 часа на обяд на паметната плоча пред музея ще бъдат поднесени цветя, а незабавно по-късно на площада пред историческата постройка стартират осъществяванията на Професионален фолклорен отбор " Искра ".
По традиция, както при всеки един празник във Велико Търново, ще има и прожекция на аудио-визуалния театър " Царевград Търнов - тон и светлина ", която ще е от 20:30 часа.
През цялата седмица жителите и гостите на Велико Търново могат да прегледат изложбата " 145 години Търновска конституция ", която е подредена пред Факултета по изобразително изкуство.
Президентът: Търновската конституция е израз на държавнически метод, да не разрешаваме да се принизява
" На днешната дата с признателност си спомняме за далновидността, политическата мъдрост и възприятието за отговорност на участниците в Учредителното заседание, които преди 145 години одобриха Търновската конституция и поставиха основите на възроденото ни родно място, декларира президентът Румен Радев в приветствието си във връзка днешния Ден на българската Конституция и професионален празник на юристите.
Радев показва, че 16 април 1879 година е рождената дата освен на българския конституционализъм, само че и на устрема за развиването на България като правова страна. Той отбелязва, че свободният и либерален дух на народа ни е бил въплътен в първата ни конституция от общественици, измежду които се открояват имената на Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков, доктор Константин Стоилов, Григор Начович, Тодор Икономов, Марко Балабанов и доста други. " Тяхното начинание е образец по какъв начин се отстоява българската еднаквост и суверенитет. То е урок за политическа и юридическа зрялост и за съзнанието, че законите се вършат от народа и за народа, а в това дело няма място за безименно авторство и безнаказаност ", акцентира президентът, представен от прессекратариата на президента.
В приветствието си Румен Радев прибавя, че нарушаванията и даже суспендирането на Търновската конституция не са съумели да заличат непреходното ѝ значение за развиването на страната ни. " Днес, когато означаваме популярната дата, дано си напомним държавническия метод, повдигнат от нашите прародители, и да си пожелаем повече да не разрешаваме на никого да го принизява ", отбелязва той.
Президентът пожелава на българските адвокати и правосъдни чиновници да устояват на всекидневните тествания и да останат правилни на благородното си предопределение да са стожер на законността.
" Да пазим Конституцията, на нея се основава държавното ръководство "
Преподавателят по Конституционно право във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий " гл. ас. доктор Христо Орманджиев разяснява пред Българска телеграфна агенция, че " би трябвало да пазим Конституцията, тъй като нa нея се основава държавното ръководство. Държавата зависи от всички нас и от държанието ни ". Той означи, че е нужна повече човещина и морал, тъй като " има чувство за неправда в хората ". Според Орманджиев това чувство би се притъпило, в случай че жителите видят почитание към закона и към Конституцията.
На въпрос до каква степен към момента е основополагаща ролята на Конституцията и сложена ли е тя под опасност доктор Орманджиев отговори, че Конституцията постоянно е била основополагащ закон, а тази ѝ роля следва и от това, че нормите ѝ имат директно деяние и жителите могат да се базират на нейните разпореждания без да употребяват наредбите на други закони.
Според него не може да се твърди, че има отявлени визии и дейности, които да са ориентирани срещу Конституцията. По думите му, когато има сезирания по нейните разпореждания да бъдат обявявани за противоконституционни, това не е опасност, а естествен парламентарен развой.
Във връзка с последните промени в Конституцията и основателни ли са подозренията, че в частта им за правосъдната власт множеството са противоконституционни преподавателят дефинира промените като " прекомерно забавни ", най-малкото от конституционна позиция, касаещи служебното държавно управление, непрекъсваемостта на мандата на Народното събрание и мандатите на основния прокурор и ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
" Най добре ще каже Конституционният съд ", сподели той и напомни, че има формирани две каузи по отношение на измененията, които са обединени в едно. Делото, което е по искане на народни представители е против съвсем всички промени в главния закон. Орманджиев означи, че тече срокът за събиране на правни отзиви от 35 адвокати и на такива от заинтригувани страни.
Според преподавателя има логичност да се забави гласуването на плана за нов Закон за правосъдната власт, до момента в който не се произнесе Конституционният съд по промените в главния закон, с цел да " има вземане предвид с настоящата новост на законодателството ". Орманджиев уточни, че съгласно него не се стопира правосъдната промяна с удължаването на периода за публично разискване на Закона за правосъдната власт.
Основен план за изработването на Търновската конституция е Органическият правилник, направен през 1878 година от Съдебния отдел при управлението на Временното съветско ръководство. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя съблюдава главното условие на Берлинския контракт от 13 юли 1878 година новата страна да бъде наследствена и конституционна монархия, с национално посланичество. Народното събрание е Обикновено национално заседание и Велико национално заседание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто надзор работи министерски съвет, формиран от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.
В Търновската конституция се поставят и основите на локалните органи на власт и ръководство въз основата на самоуправлението на общините. С нея се дефинират и знаците на страната - знаме и герб. Второто Велико национално заседание от 1 юли 1881 година в Свищов суспендира Конституцията, като дава на княза поисканите от него компетенции да ръководи страната седем години по свое убеждение. Търновската конституция е променена на 15 май 1893 година от IV Велико национално заседание (3-17 май 1893 година, Търново), което вкарва князът и престолонаследникът му да носят купата " Царско Височество ", както и на 11 юли 1911 година от V Велико национално заседание (9 юни-9 юли 1911 година, Търново), когато са признати наложените от оповестяването и признаването на България за без значение царство на 22 септември 1908 година промени на конституцията.
Търновската конституция не е спазена през 1943 година, когато след гибелта на цар Борис III е определено регентство от Обикновено национално заседание, а не от Велико национално заседание, както е съгласно член 27. Търновската конституция работи до 6 декември 1947 година, когато влиза в действие Конституцията на Народна република България.
Честванията в страната
По случай 145 години Търновска конституция празнувания ще има във Велико Търново. Програмата стартира с молебен в катедралата " Рождество на Пресвета Богородица ".
Честванията ще се пренесат в Дома на Търновската Конституция - музей " Възраждане и Учредително заседание ", където в 10:30 часа стартира открит урок за първия български главен закон, признат на 16 април 1879 година Лектори ще са историците проф. доктор Милко Палангурски, проф. доктор Пламен Павлов и проф. доктор Петко Петков, съобщи " ".
Точно в 12:00 часа на обяд на паметната плоча пред музея ще бъдат поднесени цветя, а незабавно по-късно на площада пред историческата постройка стартират осъществяванията на Професионален фолклорен отбор " Искра ".
По традиция, както при всеки един празник във Велико Търново, ще има и прожекция на аудио-визуалния театър " Царевград Търнов - тон и светлина ", която ще е от 20:30 часа.
През цялата седмица жителите и гостите на Велико Търново могат да прегледат изложбата " 145 години Търновска конституция ", която е подредена пред Факултета по изобразително изкуство.
Президентът: Търновската конституция е израз на държавнически метод, да не разрешаваме да се принизява
" На днешната дата с признателност си спомняме за далновидността, политическата мъдрост и възприятието за отговорност на участниците в Учредителното заседание, които преди 145 години одобриха Търновската конституция и поставиха основите на възроденото ни родно място, декларира президентът Румен Радев в приветствието си във връзка днешния Ден на българската Конституция и професионален празник на юристите.
Радев показва, че 16 април 1879 година е рождената дата освен на българския конституционализъм, само че и на устрема за развиването на България като правова страна. Той отбелязва, че свободният и либерален дух на народа ни е бил въплътен в първата ни конституция от общественици, измежду които се открояват имената на Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков, доктор Константин Стоилов, Григор Начович, Тодор Икономов, Марко Балабанов и доста други. " Тяхното начинание е образец по какъв начин се отстоява българската еднаквост и суверенитет. То е урок за политическа и юридическа зрялост и за съзнанието, че законите се вършат от народа и за народа, а в това дело няма място за безименно авторство и безнаказаност ", акцентира президентът, представен от прессекратариата на президента.
В приветствието си Румен Радев прибавя, че нарушаванията и даже суспендирането на Търновската конституция не са съумели да заличат непреходното ѝ значение за развиването на страната ни. " Днес, когато означаваме популярната дата, дано си напомним държавническия метод, повдигнат от нашите прародители, и да си пожелаем повече да не разрешаваме на никого да го принизява ", отбелязва той.
Президентът пожелава на българските адвокати и правосъдни чиновници да устояват на всекидневните тествания и да останат правилни на благородното си предопределение да са стожер на законността.
" Да пазим Конституцията, на нея се основава държавното ръководство "
Преподавателят по Конституционно право във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий " гл. ас. доктор Христо Орманджиев разяснява пред Българска телеграфна агенция, че " би трябвало да пазим Конституцията, тъй като нa нея се основава държавното ръководство. Държавата зависи от всички нас и от държанието ни ". Той означи, че е нужна повече човещина и морал, тъй като " има чувство за неправда в хората ". Според Орманджиев това чувство би се притъпило, в случай че жителите видят почитание към закона и към Конституцията.
На въпрос до каква степен към момента е основополагаща ролята на Конституцията и сложена ли е тя под опасност доктор Орманджиев отговори, че Конституцията постоянно е била основополагащ закон, а тази ѝ роля следва и от това, че нормите ѝ имат директно деяние и жителите могат да се базират на нейните разпореждания без да употребяват наредбите на други закони.
Според него не може да се твърди, че има отявлени визии и дейности, които да са ориентирани срещу Конституцията. По думите му, когато има сезирания по нейните разпореждания да бъдат обявявани за противоконституционни, това не е опасност, а естествен парламентарен развой.
Във връзка с последните промени в Конституцията и основателни ли са подозренията, че в частта им за правосъдната власт множеството са противоконституционни преподавателят дефинира промените като " прекомерно забавни ", най-малкото от конституционна позиция, касаещи служебното държавно управление, непрекъсваемостта на мандата на Народното събрание и мандатите на основния прокурор и ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
" Най добре ще каже Конституционният съд ", сподели той и напомни, че има формирани две каузи по отношение на измененията, които са обединени в едно. Делото, което е по искане на народни представители е против съвсем всички промени в главния закон. Орманджиев означи, че тече срокът за събиране на правни отзиви от 35 адвокати и на такива от заинтригувани страни.
Според преподавателя има логичност да се забави гласуването на плана за нов Закон за правосъдната власт, до момента в който не се произнесе Конституционният съд по промените в главния закон, с цел да " има вземане предвид с настоящата новост на законодателството ". Орманджиев уточни, че съгласно него не се стопира правосъдната промяна с удължаването на периода за публично разискване на Закона за правосъдната власт.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ