Тайната на цигулковите струни
До 1750 година най-хубавият материал за приготвянето на струни за цигулка били агнешките вътрешности. А първите, които се сетили да ги употребяват за тази цел, били италианците. Според легендата, веднъж занаятчия Еразмо от Сале дочул какъв тон създават поради вятъра оставените да съхнат агнешки чревца.
Процесът на правенето на този детайл от музикалния инструмент се състоял в това, че червата били взимани от животното, до момента в който то още било топло. След това ги почиствали от мазнините и ги накисвали в студена вода.
След това най-хубавите сектори били нарязвани на ленти, които били усуквани в струната и остъргвани до нужната дебелина. За да запазят тайната си и да накарат хората да се отнасят деликатно към струните, че те са направени от котешки вътрешности.
Слухът не бил инцидентен – да убиеш котка в Средните епохи носело беди.
Днес струните се изготвят от съчетание на найлон и стомана. Въпреки това, мнозина ценители на изкуството и до през днешния ден са склонни да имат вяра, че струните от вътрешности дават по-топли тонове.
