Дават 10 000 лв. на емигрант, завърнал се в България
До 10 000 лева предлага страната за всеки завърнал се в страната бежанец. Това излиза наяве от Програмата „ Избирам България “ на Министерството на труда и обществената политика. Онлайн кандидатури ще стартират да се одобряват през септември 2025 година.
Дали обаче предоставената финансова поддръжка ще стимулира хилядите емигранти? Марина Павлова от Варна е измежду българите, които деликатно наблюдават развиването на самодейността. Преди осем години тя се реалокира със фамилията си в Кьолн, където през днешния ден работи като здравна сестра в неврологичното поделение на локалната университетска болница.
„ Особено след почивка във Варна, най-после на ваканцията постоянно съм с единия крайник в България, а с другия – тук. Не е тъкмо тъга по родината тази носталгия. Когато се прибера в България, моята кръв, моето ДНК вибрира на някаква друга музика, на друга тоналност, която тук не може да ме доближи “,
споделя Марина Павлова пред Българска национална телевизия. Програмата с бюджет от 66,5 милиона лв. ще поддържа 870 българи от чужбина по първия съставен елемент и 1170 души, които към този момент живеят в страната, само че желаят да се реалокират в по-малки обитаеми места.
Участниците могат да получат еднократна финансова помощ до 5000 или 10 000 лв., съгласно заместник-министър Наталия Ефремова.
Програмата планува и спомагателни тласъци за наем, превоз, претовареност и образование по български език. Агенцията по заетостта ще подкрепя завърналите се да намерят работа и ще ги насочва към разнообразни ограничения и стратегии.
„ При всички положения една такава стратегия считам, че ще бъде магнит за доста хора, които са се насочили към България да се връщат. А има сега огромен напор още веднъж на завръщащи се, които си купуват и дребни къщички по селата или си реновират жилища, които имат “, обяснява Марина Павлова.
В съпоставяне с други европейски страни, българската стратегия предлага друг метод. Гърция да вземем за пример предлага 50 % освобождение от налог върху приходите за интервал от седем години при избрани условия. В Хърватия работи скица с аналогично име – „ Аз предпочитам Хърватия “, само че завръщащите се хървати могат да получат до 26 000 евро за започване на личен бизнес.
Полша предизвиква завръщането на учени посредством специфични предложения за присъединяване в проучвания в университети и научни институти.
Въпреки позитивните упования, някои специалисти остават скептични. Цвета Панайотова от Института за пазарна стопанска система, която неотдавна се завърна от Япония, счита, че програмата би била по-ефективна, в случай че включваше данъчни облекчения. „ Дори да приберем 800 индивида и някаква част от тях да са висококвалифицирани, още веднъж няма такава огромна добавена стойност, която би се очаквало от сходна стратегия “, съобщи тя.
Министерството на труда и обществената политика към този момент получава голям брой запитвания от българи в чужбина, макар че кандидатстването публично още не е почнало. Единственото изискване за присъединяване е претендентът да е работил или учил в чужбина най-малко 12 месеца.
Според данни на министерството, над 400 000 българи работят единствено в Германия, над 200 000 са в Гърция и още толкоз в Испания. Само в Европейския съюз над 800 000 българи живеят зад граница.
За Марина Павлова от Кьолн обаче най-важни не са парите, а цялостните промени – изключително в здравната система, където работи. „ Достатъчно ни лъгаха. На моменти се отчаяхме. Достатъчно се разочаровахме. Но България е дребна. Може доста бързо в действителност всичко да ѝ пристигна на мястото. И най-интересното е, че на фона на всички несправедливости, все пак непрекъснато никнат едни рози, които цъфтят “, приключва тя.
Дали обаче предоставената финансова поддръжка ще стимулира хилядите емигранти? Марина Павлова от Варна е измежду българите, които деликатно наблюдават развиването на самодейността. Преди осем години тя се реалокира със фамилията си в Кьолн, където през днешния ден работи като здравна сестра в неврологичното поделение на локалната университетска болница.
„ Особено след почивка във Варна, най-после на ваканцията постоянно съм с единия крайник в България, а с другия – тук. Не е тъкмо тъга по родината тази носталгия. Когато се прибера в България, моята кръв, моето ДНК вибрира на някаква друга музика, на друга тоналност, която тук не може да ме доближи “,
споделя Марина Павлова пред Българска национална телевизия. Програмата с бюджет от 66,5 милиона лв. ще поддържа 870 българи от чужбина по първия съставен елемент и 1170 души, които към този момент живеят в страната, само че желаят да се реалокират в по-малки обитаеми места.
Участниците могат да получат еднократна финансова помощ до 5000 или 10 000 лв., съгласно заместник-министър Наталия Ефремова.
Програмата планува и спомагателни тласъци за наем, превоз, претовареност и образование по български език. Агенцията по заетостта ще подкрепя завърналите се да намерят работа и ще ги насочва към разнообразни ограничения и стратегии.
„ При всички положения една такава стратегия считам, че ще бъде магнит за доста хора, които са се насочили към България да се връщат. А има сега огромен напор още веднъж на завръщащи се, които си купуват и дребни къщички по селата или си реновират жилища, които имат “, обяснява Марина Павлова.
В съпоставяне с други европейски страни, българската стратегия предлага друг метод. Гърция да вземем за пример предлага 50 % освобождение от налог върху приходите за интервал от седем години при избрани условия. В Хърватия работи скица с аналогично име – „ Аз предпочитам Хърватия “, само че завръщащите се хървати могат да получат до 26 000 евро за започване на личен бизнес.
Полша предизвиква завръщането на учени посредством специфични предложения за присъединяване в проучвания в университети и научни институти.
Въпреки позитивните упования, някои специалисти остават скептични. Цвета Панайотова от Института за пазарна стопанска система, която неотдавна се завърна от Япония, счита, че програмата би била по-ефективна, в случай че включваше данъчни облекчения. „ Дори да приберем 800 индивида и някаква част от тях да са висококвалифицирани, още веднъж няма такава огромна добавена стойност, която би се очаквало от сходна стратегия “, съобщи тя.
Министерството на труда и обществената политика към този момент получава голям брой запитвания от българи в чужбина, макар че кандидатстването публично още не е почнало. Единственото изискване за присъединяване е претендентът да е работил или учил в чужбина най-малко 12 месеца.
Според данни на министерството, над 400 000 българи работят единствено в Германия, над 200 000 са в Гърция и още толкоз в Испания. Само в Европейския съюз над 800 000 българи живеят зад граница.
За Марина Павлова от Кьолн обаче най-важни не са парите, а цялостните промени – изключително в здравната система, където работи. „ Достатъчно ни лъгаха. На моменти се отчаяхме. Достатъчно се разочаровахме. Но България е дребна. Може доста бързо в действителност всичко да ѝ пристигна на мястото. И най-интересното е, че на фона на всички несправедливости, все пак непрекъснато никнат едни рози, които цъфтят “, приключва тя.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ