ДНК-то на Хитлер: План на диктатор“ поставя спорния въпрос дали

...
ДНК-то на Хитлер: План на диктатор“ поставя спорния въпрос дали
Коментари Харесай

Аутизъм, ADHD и шизофрения. Трябваше ли ДНК-то на Хитлер да бъде изследвано?

„ ДНК-то на Хитлер: План на деспот “ слага противоречивия въпрос дали въобще е трябвало да се изследва ДНК-то на Адолф Хитлер. Филмът наблюдава разбора, изработен по окървавено парче плат от бункера му, който за първи път разрешава да бъде разпозната неговата ДНК.

Ранните заключения демонстрират две основни неща: изрично е опроверган слухът за еврейски генезис и са открити белези на рядко генетично заболяване – синдром на Калман. Паралелните генетични индикатори сочат и нараснала предразположеност към няколко психологични разстройства.

Експертите обаче предизвестяват, че това са индикации, не диагнози.

Революционен ДНК разбор на кръвта на Адолф Хитлер разкри нови данни за произхода и възможните здравословни проблеми на диктатора. Изследването, осъществено от интернационален екип учени, изрично опровергава слуха за еврейски генезис и демонстрира признаци на генетично заболяване, което визира развиването на половите органи. Всички тези резултати произлизат от остаряло, окървавено парче плат, изрязано от дивана в бункера на Хитлер.

Въпреки че жълтите заглавия подчертават върху това дали Хитлер е имал микропенис или единствено един тестис, доста по-съществено е, че полигенното проучване демонстрира „ доста високи “ равнища на генетична предразположеност към аутизъм, шизофрения и биполярно разстройство, разяснява BBC. Експертите акцентират – това не значи диагноза.

Именно тук се появява огромният етичен въпрос: вярно ли е сходно проучване да бъде въобще извършено?

Проф. Тури Кинг, един от водещите експерти по генетика и лице на документалния филм „ ДНК-то на Хитлер: План на деспот “ (Channel 4), признава, че дълго се е колебала дали да взе участие. Според нея, в случай че някой по този начин или другояче щеше да направи сходно изследване, по-добре е то да бъде осъществено под непоколебим теоретичен надзор, в сравнение с сензационно.

Окървавеното парче плат – непокътнато от американски офицер през 1945 година и през днешния ден изложено в музея Гетисбърг – съдържа ДНК, която изцяло съответствува с проба от мъжки родственик на Хитлер. Това е първият случай, в който генетичният материал на диктатора е разпознат и секвениран.

Сред основните открития е синдромът на Калман – рядко генетично заболяване, което въздейства на пубертета, развиването на половите органи и либидото. Историкът доктор Алекс Кей счита, че това може да изясни за какво Хитлер съвсем изцяло е лишен от персонален живот и е напълно обхванат от политика.

По-спорно е тълкуването на научните резултати за психологични и неврологични положения. Полигенните разбори демонстрират предразположеност към аутизъм, ADHD, шизофрения и биполярно разстройство, само че специалистите акцентират, че тези данни не са предсказания и не потвърждават нищо за съответния човек. Генетиците предизвестяват за заплахата от прекомерно опростяване и стигматизация.

Националното сдружение за аутизъм в Обединеното кралство разкритикува кино лентата, наричайки го „ на ниска цена трик “ и обвинявайки го в безчувствено отношение към аутистичните хора. Channel 4 дава отговор, че концепцията е да се показа науката по наличен метод, без да се вършат крайни заключения.

Освен научните разногласия, проучването слага въпроси за етиката: възможно ли е да се проучва ДНК-то на човек без негово единодушие? Историци и генетици са разграничени – някои настояват, че става дума за рутинна процедура при проучването на исторически фигури, други предизвестяват за опитите да се откри „ ген на злото “.

Според критиците прекомерното фокусиране върху биологията може да размие същинските уроци на историята – че елементарни хора, в избрани условия, могат да поддържат или правят ужаси.

Пълните резултати от проучването ще бъдат оповестени след дефинитивна експертна оценка. Учените, взели участие в плана, се надяват то да бъде употребявано деликатно и отговорно. Както споделя един от тях: документалният филм не съществува във вакуум – значимо е по какъв начин обществото ще интерпретира научните данни.
Източник: moreto.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР