Нов вид костенурка е открит в Галапагос чрез ДНК
ДНК изследване разкри, че гигантските костенурки , които населяват галапагоския остров Сан Кристобал, спадат към нов тип, който към момента не е разпознат от науката, съобщи Франс прес, базирайки се на еквадорското министерство на околната среда.
" Видът гигантска костенурка, който населява остров Сан Кристобал, прочут до момента на науката като Chelonoidis chathamensis, генетично подхожда на друг тип ", написа в Туитър министерството.
Изследователи от университета на Нюкасъл, Йейлския университет, американската неправителствена организация " Галапагос Кансървънси " и други институции са сравнили генетичния материал на костенурките, които понастоящем населяват остров Сан Кристобал с дължина 557 километра, с кости и черупки, събрани през 1906 година от Калифорнийската академия на науките в пещера, ситуирана на високите островни плата.
По време на описанието на Chelonoidis chathamensis, експедиционната група, събрала костите от пещерата, не доближава до низините североизточно от Сан Кристобал, където през днешния ден живеят костенурките.
В резултат на това учените стигат до заключението, че близо 8000 костенурки , които съществуват през днешния ден на Сан Кристобал, може да не са Chelonoidis chathamensis, а да дават отговор на изцяло нова линия, се показва в известието на министерството на околната среда.
От " Галапагос Кансървънси " допълват, че групата Chelonoidis chathamensis от високите плата на Сан Кристобал " съвсем несъмнено е изчезнала " и че островът е бил дом не на една, а на две разновидности костенурки. Едната от тях е обитавала високите плата, а другата - низините.
Изследването, оповестено в научното списание " Хередити ", ще продължи с възобновяване на още ДНК от костите и черупките, с цел да се дефинира дали на живите костенурки от Сан Кристобал би трябвало да се даде ново название.
Галапагоските острови - обект на международното завещание с неповторима флора и фауна, дължат името си на гигантските костенурки. Първоначално архипелагът е бил дом на 15 типа великански костенирурки, три от които са изчезнали преди епохи, съгласно Националния парк Галапагос (PNG).
" Видът гигантска костенурка, който населява остров Сан Кристобал, прочут до момента на науката като Chelonoidis chathamensis, генетично подхожда на друг тип ", написа в Туитър министерството.
Изследователи от университета на Нюкасъл, Йейлския университет, американската неправителствена организация " Галапагос Кансървънси " и други институции са сравнили генетичния материал на костенурките, които понастоящем населяват остров Сан Кристобал с дължина 557 километра, с кости и черупки, събрани през 1906 година от Калифорнийската академия на науките в пещера, ситуирана на високите островни плата.
По време на описанието на Chelonoidis chathamensis, експедиционната група, събрала костите от пещерата, не доближава до низините североизточно от Сан Кристобал, където през днешния ден живеят костенурките.
В резултат на това учените стигат до заключението, че близо 8000 костенурки , които съществуват през днешния ден на Сан Кристобал, може да не са Chelonoidis chathamensis, а да дават отговор на изцяло нова линия, се показва в известието на министерството на околната среда.
От " Галапагос Кансървънси " допълват, че групата Chelonoidis chathamensis от високите плата на Сан Кристобал " съвсем несъмнено е изчезнала " и че островът е бил дом не на една, а на две разновидности костенурки. Едната от тях е обитавала високите плата, а другата - низините.
Изследването, оповестено в научното списание " Хередити ", ще продължи с възобновяване на още ДНК от костите и черупките, с цел да се дефинира дали на живите костенурки от Сан Кристобал би трябвало да се даде ново название.
Галапагоските острови - обект на международното завещание с неповторима флора и фауна, дължат името си на гигантските костенурки. Първоначално архипелагът е бил дом на 15 типа великански костенирурки, три от които са изчезнали преди епохи, съгласно Националния парк Галапагос (PNG).
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ