ДНК експертиза, отпечатъци от пръсти, анализ на косми – тези

...
ДНК експертиза, отпечатъци от пръсти, анализ на косми – тези
Коментари Харесай

Отпечатъци, косми, ДНК – всичко е субективно?

ДНК експертиза, отпечатъци от пръсти, разбор на косми – тези данни могат да наподобяват като неопровержимо доказателство за виновност или непорочност, само че предубеденият метод на един или различен специалист води до разнообразни интерпретации на уликите.

Както споделя BBC Future, в актуалната криминология е налице систематична рецесия.

„ За мен постоянно е било аксиома това, че най-малките елементи имат безпределно значимо значение. “ Така споделя известният воин и талантлив детектив Шерлок Холмс. Той е бил въоръжен с точни до съвършенство привички да размишлява в противоположен ред. Неговата дарба да разкрива неразкриваеми закононарушения се дължи на това, че е откривал  улики, убягвали от вниманието.

Холмс е бил източник на ентусиазъм за основателите на актуалната правосъдна криминалистика. За миналите десетилетия в техния боеприпас са се натрупали оръдия и способи за проучване, увеличен се е и ореолът на точност към изповядваната от тях дисциплинираност. Но има един значителен минус в техните способи, който постоянно се изплъзва от внимание – индивидуалност.

Макар че образците на наследниците на Холмс в детективската литература могат да ни накарат да повярваме, че криминологичните доказателства са учредени на точна дедукция, уви, прекомерно постоянно те зависят по-скоро от персоналното мнение на един или различен специалист, в сравнение с от неоспорими обстоятелства.

Когато Гейтс застанал пред съда през 1982 година, специалистът от ФБР Майкъл Малоун дал показания, че космите, открити по тялото на жертвата (студентката Катрин Шилинг от университета на Джорджия), съответстват с косата на подсъдимия. Както добавил Малоун, вероятността космите да принадлежат на някой различен е едно към 10 000.

„ Това е доста безапелационно доказателство, изключително в случай че го показва очевидец, облечен в лабораторна престилка “, споделя Питър Нойфелд, един от създателите на „ Проект Невиновност “ (Project Innocence) – неправителствена организация от Ню Йорк, която посредством ДНК разбор реализира преразглеждане на присъди.

Впрочем анализът на космите не се явява безусловно справедлив индикатор. Бих могла да помисля, че два косъма наподобяват идентично, само че вие може да не се съгласите с това. Дори в случай че сме единомислещи, че двата косъма съответстват, никой не може да дефинира какъв брой още косми ще се окажат неотличими един от различен.

„ Когато някой споделя, че вероятността на съвпадане е едно към 10 000, той посочва случайна цифра – споделя Нойфелд. – Няма никакви данни, способни да я потвърдят. “

Доналд Гейтс в последна сметка бил оправдан, когато ДНК анализът посочил, че злощастните косми въобще не са му принадлежали. Скоро последвали две аналогични оправдателни решения. Следствие на тези оправдания станало това, че ФБР в този момент е стартирало развой по преразглеждане на няколко хиляди каузи, в които специалистите може да са дали показания, въвеждащи в илюзия следствието и съда.

През април Бюрото оповестило, че към този момент е преразгледало 268 каузи, стигнали до съда. В 96% от тях били открити недействителни научни данни и други неточности, позволени от сътрудниците на ФБР. 33 са смъртните присъди от тези каузи, а девет от тях към този момент са изпълнени.

Ревизията на делата, провеждана от ФБР, не наложително ще докара до преразглеждане на към този момент произнесени обвинителни присъди, само че нейното значение е в това, че показва нуждата за деликатна инспекция на делата. Юристите, които се занимават с детайлния обзор на делата, би трябвало да изяснят какви още свидетелства и улики са били показани в съда. Ако обвиняването е строено върху изкривени данни от разбор на косми, може да последват повторни правосъдни процеси и оправдателни присъди.

В случаите, в които първичните физически улики към момента съществуват, ДНК тестванията са способни да хвърлят нова светлина върху същинските условия.

През 2010 година, когато работех като кореспондент в сп. New Scientist, ние с Итиел Дрор от Лондонския академични лицей и Грег Хампикян от университета на щата Айдахо в Бойзи взехме решение със взаимни старания да проверим концепцията за обективност на ДНК разбора.

Взехме улики – ДНК материал – от едно действително наказателно дело за групово обезчестяване в щата Джорджия и го дадохме на 17 опитни специалисти, работещи в една и съща американска лаборатория с държавна акредитация.

В изходния вид двама специалисти от Бюрото за следствие на щата Джорджия стигнаха до заключението, че мъжът, който в последна сметка е бил приет за отговорен в осъществяването на закононарушението и наказан – Кери Робинсън, „ не може да бъде изключен “ от обвинените въз основа на разбора на материала, конфискуван от мястото на престъплението. Изводът бил учреден на неговия ДНК профил.

Но когато дадохме същия пример на нашите 17 специалисти, те стигнаха до напълно разнообразни изводи. Само един от тях се съгласи, че Робинсън „ не може да бъде изключен “. Четирима специалисти обявиха, че данните са непълни, а 12 взеха решение, че той може да бъде изключен.

Впрочем, даже без значение че криминологична просвета е субективна, това не значи, че нейните данни не следва да се вземат под внимание. Тя, както и преди, е способна да даде извънредно значими улики, с чиято помощ може да се залови и осъди палач, принудител или различен нарушител.

„ Субективността въобще не е мръсна дума – споделя Дрор. – Това не значи, че доказателствата са ненадеждни, само че субективността може да докара до пристрастност и се подлага на контекстуално въздействие. “

Източник: megavselena.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР