Дните след смъртта на жената, родила бебето си в сливенската

Дните след гибелта на дамата, родила бебето си в сливенската болница се натрупат един след различен, появяват се отзиви след отзиви и още веднъж май всичко ще потъне в шумотевицата.

И тази гибел няма да е задоволителна, с цел да покажат лекарите с пръст сътрудниците си, за които всички знаят, че петнят специалността, че бъркат, че са не запомнили, че са първо хора.

И тази гибел няма да е задоволителна мъжете да застанат до дамите си и да кажат „ Аз ще съм до теб в най-важния ден от НАШИЯ живот и ще те поддържам вместо да се напия като животно от наслада до момента в който ти се напъваш, боли те и те шият по тези места, които другояче аз обичам да допирам “.

И тази гибел няма да е задоволителна да накара нас, дамите на България – майки, лекарки, възпитателки в детски градини, учителки, служителки, да стартираме да се поддържаме, да си даваме рамо и да сме съпричастни една с друга.

Защото всички сме дами, всички ни боли от първия ден на менструацията ни до деня, в който се наложи да погребем детето си, умряло до момента в който ражда.

И тази гибел няма да е задоволителна да се стреснем и да забележим, че не сме хора, а животни, че се бутаме, наскърбяваме, ненавиждаме, пребиваме, прегазваме, подминаваме едни други.

И тази гибел няма да е задоволителна...