При смъртта си тази звезда е изхвърлила 6 странни пръстена космически „дим“
Дните на нашето слънце са преброени. След към 5 милиарда години то ще нарасне до размера на червен колос, ще изхвърли външните си пластове и ще се трансформира в бяло джудже.
Това е неизбежната орис на множеството звезди, сходни на нашата, и процесът е добре изучен. Скорошно проучване обаче демонстрира, че има елементи, които към момента не познаваме. То ни среща със звезда, известна като V Hydrae (или V Hya за по-кратко). Това е червен колос, ситуиран на 1300 светлинни години от нас с маса, сходна с тази на слънцето. Вероятно по този начин ще наподобява нашата лична звезда след няколко милиарда години.
Съществуват обаче няколко основни разлики сред двата галактически обекта. На първо място, V Hya има сателит – звезда, която е прекомерно бледа, с цел да бъде забелязана. Астрономите допускат, че става дума за алено джудже, което обикаля V Hya един път на 8,5 години. На второ място, V Hya умира по много необикновен метод.
В настоящето си положение V Hya е категоризирана като променлива звезда Мира. Нейната бляскавост варира с към 1-2 магнитуда на всеки 530 дни. Това е типично за умиращите червени колоси. В опитите си да оцелеят те синтезират по-тежки детайли в ядрата си – точно тогава навлизат в интервал на вибрация, подтикват от нагорещяването и охлаждането на ядрото.
Още по-необичайното е, че V Hya е въглеродна звезда. Това значи, че въглеродът, който синтезира в ядрото, се избутва в атмосферата ѝ. И когато астрономите проучват спектъра на обекта, те виждат мощно наличие на въглерод.
На процедура атмосферата на звездата е изпълнена със „ сажди “.
Източник: ALMA (ESO/NAOJ/NRAO)/S. Dagnello (NRAO/AUI/NSF)
Всичко това значи, че V Hya е звезда е от асимптотичния клон на колосите (AGB). Около 90 % от сходните на слънцето звезди ще навлязат в интервал на AGB към края на живота си.
Принципно астрономите считат, че AGB епохата е еволюционен развой на звездна гибел, при който външните пластове на звездата се изхвърлят за интервал от към 100 000 години. Впоследствие останалото ядро се разпада в бяло джудже. V Hya обаче демонстрира, че нещата не стоят по този метод частично (или понякога).
Ако една AGB звезда изхвърля пластовете си непрекъснато, то бихме очаквали да забележим една непрекъснато разширяваща се мъгливост към бялото джудже. Наблюденията, осъществени върху V Hya благодарение на ALMA обаче не откриват сходно нещо. Вместо това звездата изхвърля гъсти пръстени, богати на въглерод. Те са общо шест на брой и са образувани за интервал от към 2100 години.
Екипът вижда също по този начин, че звездата изхвърля и струи, които са перпендикулярни на пръстените. Това значи, че V Hya минава през извънредно деен интервал един път на няколкостотин години, което не пасва на типичните AGB модели.
За да разгадаем мистерията на тази нетипична звезда, ще би трябвало да правим наблюдения и върху други умиращи червени колоси.
Източник: Universe Today
