Дни след като руските сили се оттеглиха от покрайнините на

Дни откакто съветските сили се отдръпнаха от покрайнините на Киев в трагичните първи седмици на пълномащабната си инвазия преди две години, една фотография разкри какво е станало с изчезналия брачен партньор на Наталия Вербова.

 

Разглеждайки изображението на осем екзекутирани мъже, лежащи върху леден бетон в предградието Буча, направено от фотографа на " Associated Press " Вадим Гирда, тя се стопира на мъж с лице надолу и вързани ръце. Не желала да повярва, че това е Андрий, който се включил към териториалната защита дни след нашествието, само че бил арестуван от руснаците.

Месец по-късно посетила моргата и разпознала чорапите, които му била подарила. Това бил Андрий.

 

" Никога няма да не помни локвата кръв под него. Когато видях тези фотоси по целия свят, изпитах болежка ", споделя тя, застанала над гроба на брачна половинка си. " Минаха две години, само че за мен като че ли това се случи през вчерашния ден. Нищо не се е трансформирало ", споделя тя пред " Associated Press ".

 

След нахлуването си в Украйна съветските войски бързо. Когато украинските войски си възстановяват града, те намират това, което оказва се като епицентър на жестокостите на войната.

 

Десетки тела на мъже, дами и деца лежат по улиците, в дворовете и домовете, както и в На някои от тях имало следи от изтезания. Ден след ден събирачите на трупове намираха мъртъвци в изби, на порти, надълбоко в гората. Някогашното комфортно предградие беше шокирано и безмълвно.

 

Открити са повече от 400 тела. Украинските управляващи настояват, че общият брой на починалите не е конкретизиран, а доста от тях към момента са в неопределеност.

 

Днес, две години по-късно, Буча се развива. На хоризонта се виждат кранове, а по основната пътна артерия се обрисуват скелетите на бъдещите жилищни комплекси. Кафенета и заведения за хранене са отворени. Това са знаци на вяра и обновяване там, където в миналото е имало единствено контузия и обезсърчение.

 

На местата, където небрежно са били открити гробове с дървени кръстове, в този момент има мраморни надгробни плочи с портрети на герои от войната.

В където по време на съветската окупация цели улици са разрушени и почернели, разрушеното се възвръща.

 

По случай втората годишнина от освобождението на тези и други киевски покрайнини украинският президент, които са взели участие в тяхното възобновяване. " Става дума за освен това от възобновяване на руините; става дума за опазване на концепцията за свободен свят и нашата обединена Европа ", сподели той.

 

Но за тези, които са потърпевши от най-тежките съветски зверства, тези промени са козметични. За тези поданици на Буча времето не е притъпило болката от загубата. Много от тях се борят да се примирят със случилото се с тях и техните близки.

 

Вербова е признателна, че брачният партньор ѝ е получил по-постоянно място за отмора.

 

Той и останалите мъже са сложили обсада на пътя, с цел да попречат на съветските войски да напреднат към Киев. По-късно те са открити от фотографа на AP Вадим Гирда да лежат пред една постройка на улица " Яблунска ".

 

Те са били там в продължение на един месец, а размазаните им тела са се запазили от зимния мраз. Едва откакто руснаците се изтеглят от Буча, околните им могли да ги приберат.

 

Тези мъже би трябвало да бъдат считани за национални герои, споделя Вербова.

 

Тя държи движимостите на брачна половинка си - телефонния му справочник и портфейла - като скъпоценности.

 

" Родителите не би трябвало да погребват децата си. Това не е заслужено ", споделя Олександър Туровски, чийто 35-годишен наследник Святослав също е бил погубен от руснаците.

 

За разлика от по-голямата част от възраждащата се Буча, мястото, където са открити осемте мъже, е съвсем непокътнато. Техните портрети висят на стената на постройката дружно с цветя.

Туровски към момента посещава мястото, с цел да се почувства по-близо до сина си.

 

" В 5 часа вечерта (след работа) към момента имам възприятието, че той ще влезе и ще каже: " Здравей, по какъв начин си? " - споделя той. " През всичките тези две години, даже повече от две години, го очаквам. Въпреки че знам, че към този момент съм го погребал, към момента очаквам ".

 

Светът не трябва да не помни, че в Украйна се води война, сподели той.

 

" Ето за какво би трябвало да приказваме за нея, с цел да я спрем и да предотвратим нейното разпространяване ", сподели той. " За да не могат другите да почувстват това, което ние усещаме ".

 

Самя Кулаб,. Преводът със съкращения и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.