Дни след като Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна,

Дни откакто Русия стартира пълномащабното си навлизане в Украйна, съдружниците на Киев се сплотиха, с цел да разположат оръжие против Кремъл - заледяване на задграничните активи на Русия.
Въпросът какво да се прави със замразените средства от 300 милиарда $ разделя европейските страни от този момент.
Но в този момент, когато Съединени американски щати заплашват да отдръпват поддръжката си за Украйна, натискът върху европейските страни се усилва публично да конфискуват средствата и да ги употребяват, с цел да оказват помощ на Киев, написа The Wall Street Journal. Къде са замразените активи на Русия?
Никога не е имало цялостно, публично ревю къде са парите. Има обаче към 190 милиарда евро, еквивалентни на 205 милиарда $, в белгийската Euroclear, една от най-големите клирингови къщи в Европейския съюз, където Русия е поставила парите преди войната. Смята се, че между 5 и 8 милиарда $ са в Съединени американски щати. Останалото е разпределено сред Обединеното кралство, Канада и европейските финансови центрове като Франкфурт и Париж.
През май 2023 година страните от Г-7 обявиха, че замразените активи – към половината от задграничните активи, държани от централната банка на Русия в навечерието на войната – ще бъдат арестувани, до момента в който Русия не заплати за вредите, породени от нея в Украйна. Парите, замразени през 2022 година, останаха недостъпни за Русия. Облигации и други активи с падеж са държани като обездвижени средства.
Г-7 одобри проект през декември за разпределяне на заем от 50 милиарда $ от облагите - основно лихвени заплащания - генерирани от съветските активи. Те твърдяха, че облагите не принадлежат на съветското държавно управление, а са благосъстоятелност на институциите, които ги държат. Заемът беше подсилен от облагите, които Г-7 чака да генерират активите през идващото десетилетие.
Всяка от страните, които са замразили активите, може да реши да конфискува парите и да ги даде на Украйна едностранно, само че те не са склонни да го създадат от боязън, че ще навреди на репутацията на техните финансови центрове и ще рискува бягството на непознати средства. В разнообразни моменти Обединеното кралство и Съединени американски щати при администрацията на Байдън се застъпваха Г-7 да конфискува средствата. В къщи не са го правили.
  Как са разграничени европейските съдружници по въпроса?
В рамките на Европейски Съюз някои страни, в това число Полша и балтийските страни, упорстваха средствата да бъдат иззети, само че най-големите сили в блока - Германия, Франция и Италия - се опълчиха на сходен ход, както и Европейската централна банка. Страхът им е, че изземването на средствата може да сътвори рисков казус за други участници да обездвижат западните средства и да ги присвоят. Те също по този начин се тормозят, че изземването на парите може да подкопае доверието в евроактивите и евровалутата. Германия, по-специално, се притеснява, че изземването на съветските ликвидни активи може да ускори делата за репарации, пред които към момента е изправена поради Втората международна война.
Г-7 съобщи, че ще включи замразените съветски фондове в мирните договаряния, изисквайки Москва да се съгласи да употребява парите, с цел да помогне за възобновяване на стопанската система в Украйна. Кремъл допусна, че може да се откаже от претенциите си върху средствата, при изискване че парите са били употребявани за възобновяване както в частите на Украйна, които остават под украински надзор, по този начин и в региони, окупирани от Русия. Администрацията на Тръмп не е изложила ясна позиция по отношение на своето виждане за това какво би трябвало да се случи с парите.