В Бургас писатели, младежи и общественици казаха: „Не на войната, никога повече Холокост!”
Дни преди международната общественост да отдаде респект на жертвите на Холокоста в Бургас общественици, писатели и младежи приканиха да помним предишното, с цел да не се повтаря злото. На 23 януари, в навечерието на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, в Дома на писателя за поредна година бе повдигнат апела „ #We Remember " / " Ние помним ". Бургас още веднъж се причисли към акцията на Световния еврейски конгрес да се помнят жестоките събития от времето на Холокоста, с цел да не бъде още един срамният миг от историята на човечеството, в който идеология, учредена на концепцията за предимство на една етническа общественост над друга, се трансформира в геноцид.
И тази година възпоменателната вечер бе проведена от Център за еврейско-българско съдействие „ Алеф " със съдействието на Сдружение „ Бургаска писателска общественост " и Полски институт в София. Сред пристигналите да отдадат респект към паметта на жертвите на Холокоста бяха шефът на Полския институт и Първи секретар в посолството на Република Полша Карол Желински, Светла Каранешева от програмния отдел в института и заместител кметовете в Община Бургас Диана Саватева /Култура и вероизповедания/ и Михаил Ненов /Образование, опазване на здравето, обществени действия и юношески политики/. Водещ беше поетесата и член на „ Алеф " Елка Василева.
„ Приятелството ни с писателите на Бургас е обичайно, тъй като точно те насищат нашия град с особена нематериалност, с възприятието на човечността и на хуманизма. Сега сме изправени пред нови провокации. Ние към този момент освен би трябвало да пазим паметта и да желаеме това зло да не се повтори. Съвсем покрай нас още веднъж има войни, правата на хората са унищожени, гибелта става всекидневие. Днес ние би трябвало да кажем „ Не на войната и на терора! " Ние можем да повлияем на времето. Доказва го историята, потвърждава го и българският народ, който преди 80 години е дръзнал да се опълчи на злото и да избави човешки животи. ", сподели Алберта Алкалай. Тя направи паралел с писмата на българските писатели от преди 80 години, когато те са възстанали против приемането на Закона за отбрана на нацията и по този начин са съдействали за спасяването на българските евреи от заличаване.
„ Темата за загатна е значима, тъй като в противоположен случай ставаме жертва на историческа деменция, на давност. Важно е този апел да не бъде единствено думи, да бъде дейности. Не бива да разрешаваме и за нас някой в миналото „ да си спомня ", сподели зам.-кметът Михаил Ненов.
Дългогодишен сътрудник на Център „ Алеф " е и Полският институт в София. Център „ Алеф " е правилен на концепцията си да приобщава младежите към правилата на хуманизма. Насочва се към призваните да основават литература, тъй като писателите, посредством своите произведения, поддържат паметта жива, те не мълчат. Младите хора съумяват да осъзнаят смисъла на думата човещина. Доказват го над 1700 бъдещи писатели от 11 страни, участници в десетте издания на Международния книжовен училищен конкурс „ Който избавя един човешки живот, избавя цяла галактика ", провеждат от „ Алеф ". Активното присъединяване на млади полски създатели в състезанието е подкрепено от Полския институт в София, който непроменяемо се включва и в самодейностите на Сдружението за запазване на паметта - тази година посредством документалния филм на режисьора Валдемар Ковалски „ Без право на живот ".
Карол Желински показа кино лентата с думите: „ Споменът за жертвите се предава, концлагерите са неми очевидци на жестокостта, само че и зов към хората да не не помнят. Ние към момента живеем във време на войни. Не може да останем безразлични, тъй като те елементарно могат да доведат до всеобщо принуждение. Това е урокът, който би трябвало да научим от Холокоста ".
Филмът възвръща паметта на 7000 евреи. изпратени от гетото в полското село Тарлов към мястото за изтребване в Треблинка.
Шест милиона мирни евреи, от които милион и половина деца, са убити от нацистите по време на Втората международна война. Сред най-зловещите места за заличаване е концлагерът Треблинка. В газовите му камери са убити 2 000 000 души, измежду които и са и всички 11 330 евреи, депортирани от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот.
Малко са към този момент живите съвременици на тези жестоки събития, само че споменът за тях живее в съзнанието на днешните младежи. Те не се плашат да се върнат обратно в годините и да съпреживеят техните премеждия. Направиха го младите гении от Театрална школа „ Талантино " с началник Станимир Карагьозов. Тяхното неповторимо осъществяване на „ Синът на Ной " от Ерик-Еманюел Шмит придвижи присъстващите в страшните 1942-1944 години., когато светът е заплашен от потопа и насилието, а съхраняването освен на живота, само че и на духа е поверено само на елементарните и праведни хора.
И тази година възпоменателната вечер бе проведена от Център за еврейско-българско съдействие „ Алеф " със съдействието на Сдружение „ Бургаска писателска общественост " и Полски институт в София. Сред пристигналите да отдадат респект към паметта на жертвите на Холокоста бяха шефът на Полския институт и Първи секретар в посолството на Република Полша Карол Желински, Светла Каранешева от програмния отдел в института и заместител кметовете в Община Бургас Диана Саватева /Култура и вероизповедания/ и Михаил Ненов /Образование, опазване на здравето, обществени действия и юношески политики/. Водещ беше поетесата и член на „ Алеф " Елка Василева.
„ Приятелството ни с писателите на Бургас е обичайно, тъй като точно те насищат нашия град с особена нематериалност, с възприятието на човечността и на хуманизма. Сега сме изправени пред нови провокации. Ние към този момент освен би трябвало да пазим паметта и да желаеме това зло да не се повтори. Съвсем покрай нас още веднъж има войни, правата на хората са унищожени, гибелта става всекидневие. Днес ние би трябвало да кажем „ Не на войната и на терора! " Ние можем да повлияем на времето. Доказва го историята, потвърждава го и българският народ, който преди 80 години е дръзнал да се опълчи на злото и да избави човешки животи. ", сподели Алберта Алкалай. Тя направи паралел с писмата на българските писатели от преди 80 години, когато те са възстанали против приемането на Закона за отбрана на нацията и по този начин са съдействали за спасяването на българските евреи от заличаване.
„ Темата за загатна е значима, тъй като в противоположен случай ставаме жертва на историческа деменция, на давност. Важно е този апел да не бъде единствено думи, да бъде дейности. Не бива да разрешаваме и за нас някой в миналото „ да си спомня ", сподели зам.-кметът Михаил Ненов.
Дългогодишен сътрудник на Център „ Алеф " е и Полският институт в София. Център „ Алеф " е правилен на концепцията си да приобщава младежите към правилата на хуманизма. Насочва се към призваните да основават литература, тъй като писателите, посредством своите произведения, поддържат паметта жива, те не мълчат. Младите хора съумяват да осъзнаят смисъла на думата човещина. Доказват го над 1700 бъдещи писатели от 11 страни, участници в десетте издания на Международния книжовен училищен конкурс „ Който избавя един човешки живот, избавя цяла галактика ", провеждат от „ Алеф ". Активното присъединяване на млади полски създатели в състезанието е подкрепено от Полския институт в София, който непроменяемо се включва и в самодейностите на Сдружението за запазване на паметта - тази година посредством документалния филм на режисьора Валдемар Ковалски „ Без право на живот ".
Карол Желински показа кино лентата с думите: „ Споменът за жертвите се предава, концлагерите са неми очевидци на жестокостта, само че и зов към хората да не не помнят. Ние към момента живеем във време на войни. Не може да останем безразлични, тъй като те елементарно могат да доведат до всеобщо принуждение. Това е урокът, който би трябвало да научим от Холокоста ".
Филмът възвръща паметта на 7000 евреи. изпратени от гетото в полското село Тарлов към мястото за изтребване в Треблинка.
Шест милиона мирни евреи, от които милион и половина деца, са убити от нацистите по време на Втората международна война. Сред най-зловещите места за заличаване е концлагерът Треблинка. В газовите му камери са убити 2 000 000 души, измежду които и са и всички 11 330 евреи, депортирани от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот.
Малко са към този момент живите съвременици на тези жестоки събития, само че споменът за тях живее в съзнанието на днешните младежи. Те не се плашат да се върнат обратно в годините и да съпреживеят техните премеждия. Направиха го младите гении от Театрална школа „ Талантино " с началник Станимир Карагьозов. Тяхното неповторимо осъществяване на „ Синът на Ной " от Ерик-Еманюел Шмит придвижи присъстващите в страшните 1942-1944 години., когато светът е заплашен от потопа и насилието, а съхраняването освен на живота, само че и на духа е поверено само на елементарните и праведни хора.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ