Горещият картоф Полша вече пари в ръцете на Борисов
Дни преди старта на първото българско европредседателство от Брюксел пристигна вест, която сигурно не се вписва в проектите на Бойко Борисов за сполучливото му осъществяване. На 20 декември Европейската комисия реши да задейства против Полша процедура, която може да докара до лишаване на правото й на глас в Европейски Съюз.
Европейска комисия задейства " юридическа нуклеарна бомба " против държавното управление във Варшава, разясняват европейски медии във връзка активирането на член 7 от Договора за Европейски Съюз, протичащо се за пръв път в историята на Съюза. Европейска комисия твърди, че Полша разрушава независимостта на правосъдната си система и упорства страните от Европейски Съюз да гласоподават за започване на наказателна процедура.
България е в " небрано лозе ", само че същото важи и за Европейски Съюз. Досега член 7 в никакъв случай не е бил прилаган. Той бе признат, откакто през 2000 година в ръководещата коалиция в Австрия влязоха крайнодесни сили. Заради неналичието на сходен текст тогава, всяка от тогавашните страни в Европейски Съюз едностранно замрази връзките си с Виена за девет месеца.
Тестът за Борисов
Казусът " Полша " е последното нещо, което би желал министър председателят Бойко Борисов. Преговорите по процедурата ще са същински тест за неговата " тодорживковска дипломация ", както политологът Андрей Райчев охарактеризира външната му политика, с която до момента е съумял да се хареса на всички.
В случая с Полша обаче е по-сложно, защото Германия, за чийто канцлер Ангела Меркел Борисов приказва като за собствен " шеф ", е измежду най-горещите покровители на противодействието против властническите попълзновения в Полша.
Фактът, че Европейска комисия въпреки всичко реши да задейства " тежката артилерия " против ръководещите във Варшава след две години изчакване и несполучливи диалози, е предизвестие и към унгарския министър председател Виктор Орбан. Но освен. Макар че до момента Европейска комисия не е споменавала категорично България като застрашена от сходни наказания, Бойко Борисов е наясно, че това е сигнален сигнал и за него. Топлите му връзки с ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер и идното европредседателство изиграха своята роля за по-благосклонния звук на последния мониторингов отчет на Европейска комисия за България. В същото време обаче мониторингът остана и България ще е първата страна под наблюдаване, която ще ръководи Съвета на Европейски Съюз. Освен това в отчета доста ясно се споделя, че България не е свършила нищо за година.
" Горещите картофи " станаха пет
Представяйки програмата на българското председателство, отрасловият министър Лиляна Павлова съобщи тази седмица, че през 2018 година ще има четири " горещи картофа " - Брекзит, финансовата рамка на Европейски Съюз, миграцията и енергийния пакет. Към България има огромни упования, сподели тя и добави: председателството е опция да покажем, че сме освен бенефициент на евросредства, а че сме заслужен член на Европейски Съюз, който умее в моменти на рецесия да бъде балансьор или търсещият консенсус.
От сряда вечерта обаче " горещите картофи " към този момент са пет, като последният - Полша - има капацитета да детонира процеси, създаващи опасности за постигането на консенсус по останалите четири.
Сега всяка европейска столица би трябвало да изрази позиция
Продължаващият спор на Варшава с Брюксел към този момент имаше отражение върху редица значими тематики – от промяната на еврозоната и мигрантската политика до идващия дълготраен бюджет на Европейски Съюз в размер на 1 трилион евро, чийто максимален бенефициент е Полша.
Задвижването на процедурата против Варшава ще стане факт, в случай че бъде подкрепено от четири пети от страните членки на Европейски Съюз. Липсата на подложен график дава и на двете страни опция за маневри и възможни взаимни отстъпки.
Рано или късно европейските столици ще би трябвало намерено да заявят своята позиция, въпреки че доста от тях (включително България) напълно не са във екстаз от подхванатите против Полша ограничения.
Задачата по удържане на европейското единение става съвсем невъзможна
Предложението за налагане на най-тежките евросанкции против Варшава идва в миг, когато напрежението сред източната и западната част на Европа е по-високо от всеки път. Една от най-болезнените разграничителни линии е по въпроса за миграцията, по който има сериозен раздор сред страните, които одобряват най-вече мигранти и тези, които нямат съвсем никакви (като Полша и Унгария), само че са твърдо срещу европейски решения. Европейските институции се надяват да реализират прогрес по този пакет точно в шестте месеца на българското председателство, защото идващото е на Австрия, а крайните националисти в новото й държавно управление надали ще са склонни да търсят допустим компромис.
В този подтекст процедурата против Полша е контрапродуктивна от позиция на опита за превъзмогване на неразбирателствата.
Същото е в действие и за Брекзит. Периодът на българското председателство съответствува с втория стадий на договарянията – по комерсиалните въпроси, които са доста по-сложни и деликатни спрямо първия стадий.
" Преговорите за Брекзит и отсега нататък ще се водят от Европейска комисия и нейния договарящ Мишел Барние. Това, което България ще би трябвало да направи, е да обезпечи единството на страните членки през тези няколко месеца, защото комерсиалните договаряния с Англия могат в действителност да причинят разломи ", разяснява Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика пред Дойче веле.
Последствията са непредвидими
Това че бомбата " Полша " ще " гръмне " в българския двор, е безспорно предизвикателство за председателството ни. То обаче не е грижа единствено на България и очакванията са Брюксел да има някаква тактика за справяне със обстановката.
Заместник-председателят на Европейска комисия Франс Тимерманс, който разгласи решението в сряда, както и неговите сътрудници в Европейска комисия, сигурно си дават сметка за всички опасности.
Еврокомисията обаче има своите причини. В продължение на две години тя се опитваше да убеди консервативното държавно управление на " Закон и правдивост " във Варшава да не разрушава правовата страна и правилото на разделяне сред управляващите.
Брюксел счете, че е нужно да работи, с цел да запази доверието към Европейски Съюз, учреден върху общи полезности и господство на закона.
Според редица анализатори е малко евентуално и даже изключено Полша да бъде застигната от най-тежкото наказване – лишаване на правото й на глас. За да се случи това, в един миг от процедурата ще е нужно единомислещо решение на Съвета на Европейски Съюз, а Унгария към този момент разгласи, че застава на страната на Полша.
Според мнения в европейските медии, евентуално Европейски Съюз прекомерно дълго се е колебал, преди да пристъпи към дейности, заради което надали ще успее да реализира нещо в борбата си за правова страна в Полша. Досега там бяха признати 13 закона, позволяващи директна политическа интервенция в работата на всички съдии и прокурори.
Европейска комисия обаче реши, че по-голям е рискът да бездейства. Последствията от решението й все още не могат да бъдат планувани. Още един мотив Бойко Борисов да влезе в ролята на страдалец или воин, според от това по какъв начин ще развие обстановката.
Европейска комисия задейства " юридическа нуклеарна бомба " против държавното управление във Варшава, разясняват европейски медии във връзка активирането на член 7 от Договора за Европейски Съюз, протичащо се за пръв път в историята на Съюза. Европейска комисия твърди, че Полша разрушава независимостта на правосъдната си система и упорства страните от Европейски Съюз да гласоподават за започване на наказателна процедура.
България е в " небрано лозе ", само че същото важи и за Европейски Съюз. Досега член 7 в никакъв случай не е бил прилаган. Той бе признат, откакто през 2000 година в ръководещата коалиция в Австрия влязоха крайнодесни сили. Заради неналичието на сходен текст тогава, всяка от тогавашните страни в Европейски Съюз едностранно замрази връзките си с Виена за девет месеца.
Тестът за Борисов
Казусът " Полша " е последното нещо, което би желал министър председателят Бойко Борисов. Преговорите по процедурата ще са същински тест за неговата " тодорживковска дипломация ", както политологът Андрей Райчев охарактеризира външната му политика, с която до момента е съумял да се хареса на всички.
В случая с Полша обаче е по-сложно, защото Германия, за чийто канцлер Ангела Меркел Борисов приказва като за собствен " шеф ", е измежду най-горещите покровители на противодействието против властническите попълзновения в Полша.
Фактът, че Европейска комисия въпреки всичко реши да задейства " тежката артилерия " против ръководещите във Варшава след две години изчакване и несполучливи диалози, е предизвестие и към унгарския министър председател Виктор Орбан. Но освен. Макар че до момента Европейска комисия не е споменавала категорично България като застрашена от сходни наказания, Бойко Борисов е наясно, че това е сигнален сигнал и за него. Топлите му връзки с ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер и идното европредседателство изиграха своята роля за по-благосклонния звук на последния мониторингов отчет на Европейска комисия за България. В същото време обаче мониторингът остана и България ще е първата страна под наблюдаване, която ще ръководи Съвета на Европейски Съюз. Освен това в отчета доста ясно се споделя, че България не е свършила нищо за година.
" Горещите картофи " станаха пет
Представяйки програмата на българското председателство, отрасловият министър Лиляна Павлова съобщи тази седмица, че през 2018 година ще има четири " горещи картофа " - Брекзит, финансовата рамка на Европейски Съюз, миграцията и енергийния пакет. Към България има огромни упования, сподели тя и добави: председателството е опция да покажем, че сме освен бенефициент на евросредства, а че сме заслужен член на Европейски Съюз, който умее в моменти на рецесия да бъде балансьор или търсещият консенсус.
От сряда вечерта обаче " горещите картофи " към този момент са пет, като последният - Полша - има капацитета да детонира процеси, създаващи опасности за постигането на консенсус по останалите четири.
Сега всяка европейска столица би трябвало да изрази позиция
Продължаващият спор на Варшава с Брюксел към този момент имаше отражение върху редица значими тематики – от промяната на еврозоната и мигрантската политика до идващия дълготраен бюджет на Европейски Съюз в размер на 1 трилион евро, чийто максимален бенефициент е Полша.
Задвижването на процедурата против Варшава ще стане факт, в случай че бъде подкрепено от четири пети от страните членки на Европейски Съюз. Липсата на подложен график дава и на двете страни опция за маневри и възможни взаимни отстъпки.
Рано или късно европейските столици ще би трябвало намерено да заявят своята позиция, въпреки че доста от тях (включително България) напълно не са във екстаз от подхванатите против Полша ограничения.
Задачата по удържане на европейското единение става съвсем невъзможна
Предложението за налагане на най-тежките евросанкции против Варшава идва в миг, когато напрежението сред източната и западната част на Европа е по-високо от всеки път. Една от най-болезнените разграничителни линии е по въпроса за миграцията, по който има сериозен раздор сред страните, които одобряват най-вече мигранти и тези, които нямат съвсем никакви (като Полша и Унгария), само че са твърдо срещу европейски решения. Европейските институции се надяват да реализират прогрес по този пакет точно в шестте месеца на българското председателство, защото идващото е на Австрия, а крайните националисти в новото й държавно управление надали ще са склонни да търсят допустим компромис.
В този подтекст процедурата против Полша е контрапродуктивна от позиция на опита за превъзмогване на неразбирателствата.
Същото е в действие и за Брекзит. Периодът на българското председателство съответствува с втория стадий на договарянията – по комерсиалните въпроси, които са доста по-сложни и деликатни спрямо първия стадий.
" Преговорите за Брекзит и отсега нататък ще се водят от Европейска комисия и нейния договарящ Мишел Барние. Това, което България ще би трябвало да направи, е да обезпечи единството на страните членки през тези няколко месеца, защото комерсиалните договаряния с Англия могат в действителност да причинят разломи ", разяснява Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика пред Дойче веле.
Последствията са непредвидими
Това че бомбата " Полша " ще " гръмне " в българския двор, е безспорно предизвикателство за председателството ни. То обаче не е грижа единствено на България и очакванията са Брюксел да има някаква тактика за справяне със обстановката.
Заместник-председателят на Европейска комисия Франс Тимерманс, който разгласи решението в сряда, както и неговите сътрудници в Европейска комисия, сигурно си дават сметка за всички опасности.
Еврокомисията обаче има своите причини. В продължение на две години тя се опитваше да убеди консервативното държавно управление на " Закон и правдивост " във Варшава да не разрушава правовата страна и правилото на разделяне сред управляващите.
Брюксел счете, че е нужно да работи, с цел да запази доверието към Европейски Съюз, учреден върху общи полезности и господство на закона.
Според редица анализатори е малко евентуално и даже изключено Полша да бъде застигната от най-тежкото наказване – лишаване на правото й на глас. За да се случи това, в един миг от процедурата ще е нужно единомислещо решение на Съвета на Европейски Съюз, а Унгария към този момент разгласи, че застава на страната на Полша.
Според мнения в европейските медии, евентуално Европейски Съюз прекомерно дълго се е колебал, преди да пристъпи към дейности, заради което надали ще успее да реализира нещо в борбата си за правова страна в Полша. Досега там бяха признати 13 закона, позволяващи директна политическа интервенция в работата на всички съдии и прокурори.
Европейска комисия обаче реши, че по-голям е рискът да бездейства. Последствията от решението й все още не могат да бъдат планувани. Още един мотив Бойко Борисов да влезе в ролята на страдалец или воин, според от това по какъв начин ще развие обстановката.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ