Дни преди да се отбележат 100 години от рождението на

Дни преди да се отбележат 100 години от рождението на артиста Георги Парцалев, Международният сценичен фестивал „ Варненско лято “ уважи паметта му с прожекция на документалния филм „ Рицарят на смеха “ на журналиста Георги Тошев, съобщи Българска телеграфна агенция. 

Парцалев е огромен български актьор. Наричат го чудак, чудак, необщителен, печален човек, смешник, комик и може би всички тези избрания му прилягат. На 16 юни той щеше да навърши 100 години, в случай че беше жив, уточни на представянето създателят на лентата.  

Той напомни, че Парцалев е измежду основателите на Сатиричния спектакъл. Той е единственият поканен в трупата без да е приключил театрално обучение. Учил е медицина, каквото е било желанието на родителите му. Играе тридесет и две години на сцената на Сатиричния спектакъл. Георги Тошев означи, че в последните години не са му давали задоволително функции или най-малко не тези, които е заслужавал. Големите му фантазии са да бъде Хамлет и Дон Кихот, само че те остават несбъднати. Бил е избран да играе Дон Кихот, само че по-късно зачеркнат от разпределението. Актьорът няма нито една премия за екранните си или театрални превъплъщения, уточни още журналистът. Бил е покрай отличие за основна мъжка роля в „ Тримата от запаса “ на фестивала „ Златна роза “ през 1972 година, само че и тогава се разминава с признанието. 

„ Той обаче съумява през времето да сътвори облици, които помним и да се трансформира в един от същинските национални актьори във времена, когато звания няма. Радва се на любовта и уважението на публиката “, сподели Тошев. 

Самият Парцалев доста рядко е давал изявленията и не е приказвал за персоналния си живот. Няколко къси фрагмента от диалози с него обаче са издирени от създателите на кино лентата и участват в него. В тях артистът разсъждава върху комичното у себе си и ключа към разсмиването на публиката. В лентата има диалози със Стоянка Мутафова и Татяна Лолова, които са били най-дългогодишните театрални партньорки на Парцалев, сподели Тошев. Мутафова акцентира какъв брой етичен сътрудник и човек е бил той, само че макар че е разсмивал всички, самият е бил доста печален. Неговата племенница Наталия Парцалева споделя във кино лентата за детството им, в което бъдещият актьор към този момент е играел на спонтанни подиуми и е имитирал учителите си. 

На събитието във Варна бе показано и новото допълнено издание на книгата „ Георги Парцалев. Хамлет от град Левски “ на Георги Тошев. Авторът показа, че с цел да може да опише най-пълно историята на артиста във кино лентата и книгата, му оказват помощ негова тетрадка, купена от битака за 79 лв., както и куфар със фотоси, документи и мемоари, получен от историка Борис Цацов. Изследвал е и архивите, в които е разкрил и доноси, писани от сътрудници. Посочи, че през 1968 година Людмила Живкова персонално избавя артиста да не бъде упрекнат като педераст. Тодор Живков не го е харесвал и го е показвал, може би по тази причина толкоз късно става национален актьор, описа още Тошев. По думите му Парцалев е мечтал и чакал измененията у нас, само че е бил спокоен отстъпник. Умира от левкемия, която крие месеци наред, 10 дни преди 10 ноември 1989 г. 

Парцалев е бил рядко великодушен, плащал е всички сметки, бил е душа на компанията. Не има благосъстоятелност, цялостен живот е на свободен наем. Част от своята голяма библиотека и персонални движимости подарява на родния си град Левски, където съгласно Георги Тошев би било редно да има негов музей. 

Филмът приключва с тъжната констатация, че малко на брой помнят Георги Парцалев. Според създателя обаче, това е преодолимо, когато поставим общи старания паметта да продължава. „ Нека да го помним и да го описваме като български артист, оставил задоволително безапелационни превъплъщения “, приключи Тошев.

Днес, в границите на фестивала „ Варненско лято “, ще бъде показан още един документален филм - „ Свободен, по-свободен, Димитър “, отдаден на артиста, режисьора и театралния възпитател Димитър Еленов.