Ултиматумът на ДПС: каква точно е целта?
Дни наред майки на деца с увреждания и подкрепящи ги жители стачкуват с искане за оставка на един вицепремиер, за повече морал в политиката и против цинизма в нея. И ето, че Движение за права и свободи, партията на Доган и Пеевски (или обратно), като един същински стожер на политическия морал не просто извиси глас в поддръжка на митинга и справедливата му идея, само че даже зае позата на нейно политическо острие, поставяйки на ръководещите нещо като ултиматум.
" Въздухът трепери "
" Или си отива един вицепремиер, или си отива цялото държавно управление, или позорът е за всички, за цялата страна. Решението да си отиде един вицепремиер е ваше (на ръководещите - бел.ред.). Решението да си отиде целият кабинет ще го вземе народът ", разгласи ръководителят на Движението.
Според него страната е пред риск, ръководството е нездравословно, а държавността, демокрацията и евроатлантическите полезности са застрашени. Затова всички национално виновни партии би трябвало да обединят напъните си и да се намесят уверено. Ако ли не, Движение за права и свободи самó ще „ предприеме незабавни дейности “, тъй като „ смяната е неизбежна “ и „ предварителни избори в тази обстановка са неизбежни “. Както e споделил класикът: „ Въздухът трепери “. Задава се революционна обстановка.
Кого и с какво плаши Движение за права и свободи? На кого и какво оповестява? Конкретните отговори на тези въпроси се крият някъде в потайното задкулисие на властта, където се разпределят „ порциите “, спазаряват се постовете и сферите на въздействие, образуват се болшинствата. Предупреждаващите и предупреждаваните си знаят кой на кого какви нишани дава. Наблюдаващите в профил можем единствено да гадаем. Но пък през годините сме натрупали задоволително знания за Движение за права и свободи, с цел да сме сигурни, че това, което чуваме, не е това, което Движението има мислено. И че това, което се разиграва пред очите ни, е единствено симулативност.
Фалшива угриженост
Да, държавността и демокрацията в страната в действителност са застрашени. Но надали партията на Доган и Пеевски внезапно се е загрижила за тях. Защото през годините тя бе измежду най-активните и заслужили дейци на тази опасност. Пряк участник в срастването сред политическа, икономическа и медийна власт, в завладяването и подчиняването на държавните институции и превръщането на демокрацията в куха фасада.
Да, ръководителят на Движение за права и свободи е прав, когато споделя, че „ липсват управническа визия и промени “, само че надали това е първата му грижа. Защото промени липсваха и когато Движението бе в ръководството. И най-много тъй като то има съществена „ заслуга “ за систематичния неуспех на основни промени, като правосъдната да вземем за пример. От което произтичат куп други проблеми.
Прав е също по този начин, че това " националистическо “ и " популистко “ ръководство е опасност и за евроатлантическите полезности. Както и че „ на власт са ксенофобията, езикът на омразата и расизмът “. Само че неговата партия има „ заслуга “ и за овластяването на носителите на тези феномени, откакто години наред си сътрудничеше на правилото на скачените съдове с най-отявления представител на това политическо течение, а след това, макар очевидната му обвързаност към евразийските полезности, се ползваше от неговия „ златен пръст “. А редом с това хвърляше цялата мощност на по този начин наречените си медии за омаскаряването, смачкването и отстраняването от политиката на всички естествени реформистки персони и партии.
Фалшив ултиматум
Освен с подправената си угриженост, изказванията на ръководителя на Движение за права и свободи впечатляват и с нелогични несъгласия и откровени небивалици. Което е сигурен знак, че видимо ултимативният им възторг е също толкоз подправен. Предсрочните избори били неизбежни. Но пък в това време са и безсмислени - тъй като „ какво ще се случи с страната по-късно “, а и „ ние не споделяме правилото „ стани да седна “ ". Правителството било рисково, нездравословно, цинично и изобщо негодно във всяко отношение. Но явно отговорен за това е единствено единият от вицепремиерите - задоволително е той да си отиде и внезапно всичко ще е наред. ГЕРБ носели цялата отговорност за политическата рецесия, хаоса и „ цялостния блокаж на изпълнителната власт “. Но пък са общително поканени да се ангажират и в бъдещото ръководство дружно с другите „ партии с потвърдена обвързаност към европейските полезности и демокрацията ".
Тук стигаме до най-смешното - „ всички национално виновни партии да се обединят за решителни дейности “ и за „ различна форма на ръководство с ясна стратегия за ускорено развиване на страната ". Призивът е изцяло неправилен, тъй като такова обединяване е на процедура безусловно невероятно. И тъй като двете партии, към които е насочен апелът, дружно със самото Движение за права и свободи, в действителност от дълго време са се обединили (задкулисно и национално безотговорно) в нежеланието и неспособността си за нужните решителни промени. Движението знае всичко това доста добре. Както и че в обозримо бъдеще въпросните партии за нищо на света не биха влезнали в публично партньорство с партията на Доган и Пеевски.
Спокойно, никой никого няма да смъква
На нея обаче това и без друго не ѝ е нужно, тъй като днешният ѝ статут на мълчалив участник в ръководещото болшинство, който не носи отговорност за нищо, я устройва изцяло. Законодателните ѝ начинания се радват на благосклонно отношение. Доверените ѝ фрагменти са на основни (финансово чудесно обезпечени) постове, нормално маскирани в квотата на националиста-евразиец. Обръчите от компании са живи и здрави, а притокът на държавни поръчки към тях е обезпечен. Пеевски не е отпътувал на никое място - тук си е, само че към този момент като „ най-проверявания човек в страната “. А „ хидроинженерът “ Доган към този момент е притежател на топло-електрическа централа, подсигурен от страната със „ леден запас “ за десетки милиони.
Движение за права и свободи от своя страна се притичва на помощ на това „ цинично, брутално и позорно “ ръководство постоянно, когато се постанова. Включително като редовно крепи кворума в Народното събрание, до момента в който болшинството укрепва другарските връзки по всички краища на света.
Непрекъснатите изцепки и кавги на „ Патриотите “ пък правят чудесна работа на Движението, защото му служат като идеално прикритие и му дават опция да се прави на съпротива и на максимален бранител на евроатлантическите полезности. Цялото това театро, което се разиграва сега, също е част от това прикритие. Но и освен това - подвигат си цената, тъй като евентуално са хвърлили око на още нещо.
Тъй че - умерено. Движение за права и свободи няма да смъква никого (поне засега). Сигурен белег за което е, че принадлежащите му така наречен медии все по този начин ревниво бранят държавното управление. И дружно с присъдружните му правоохранителни органи неуморно бият по неговите съперници.
Б. ред. - Статията на Ясен Бояджиев е написана за Дойче веле.
" Въздухът трепери "
" Или си отива един вицепремиер, или си отива цялото държавно управление, или позорът е за всички, за цялата страна. Решението да си отиде един вицепремиер е ваше (на ръководещите - бел.ред.). Решението да си отиде целият кабинет ще го вземе народът ", разгласи ръководителят на Движението.
Според него страната е пред риск, ръководството е нездравословно, а държавността, демокрацията и евроатлантическите полезности са застрашени. Затова всички национално виновни партии би трябвало да обединят напъните си и да се намесят уверено. Ако ли не, Движение за права и свободи самó ще „ предприеме незабавни дейности “, тъй като „ смяната е неизбежна “ и „ предварителни избори в тази обстановка са неизбежни “. Както e споделил класикът: „ Въздухът трепери “. Задава се революционна обстановка.
Кого и с какво плаши Движение за права и свободи? На кого и какво оповестява? Конкретните отговори на тези въпроси се крият някъде в потайното задкулисие на властта, където се разпределят „ порциите “, спазаряват се постовете и сферите на въздействие, образуват се болшинствата. Предупреждаващите и предупреждаваните си знаят кой на кого какви нишани дава. Наблюдаващите в профил можем единствено да гадаем. Но пък през годините сме натрупали задоволително знания за Движение за права и свободи, с цел да сме сигурни, че това, което чуваме, не е това, което Движението има мислено. И че това, което се разиграва пред очите ни, е единствено симулативност.
Фалшива угриженост
Да, държавността и демокрацията в страната в действителност са застрашени. Но надали партията на Доган и Пеевски внезапно се е загрижила за тях. Защото през годините тя бе измежду най-активните и заслужили дейци на тази опасност. Пряк участник в срастването сред политическа, икономическа и медийна власт, в завладяването и подчиняването на държавните институции и превръщането на демокрацията в куха фасада.
Да, ръководителят на Движение за права и свободи е прав, когато споделя, че „ липсват управническа визия и промени “, само че надали това е първата му грижа. Защото промени липсваха и когато Движението бе в ръководството. И най-много тъй като то има съществена „ заслуга “ за систематичния неуспех на основни промени, като правосъдната да вземем за пример. От което произтичат куп други проблеми.
Прав е също по този начин, че това " националистическо “ и " популистко “ ръководство е опасност и за евроатлантическите полезности. Както и че „ на власт са ксенофобията, езикът на омразата и расизмът “. Само че неговата партия има „ заслуга “ и за овластяването на носителите на тези феномени, откакто години наред си сътрудничеше на правилото на скачените съдове с най-отявления представител на това политическо течение, а след това, макар очевидната му обвързаност към евразийските полезности, се ползваше от неговия „ златен пръст “. А редом с това хвърляше цялата мощност на по този начин наречените си медии за омаскаряването, смачкването и отстраняването от политиката на всички естествени реформистки персони и партии.
Фалшив ултиматум
Освен с подправената си угриженост, изказванията на ръководителя на Движение за права и свободи впечатляват и с нелогични несъгласия и откровени небивалици. Което е сигурен знак, че видимо ултимативният им възторг е също толкоз подправен. Предсрочните избори били неизбежни. Но пък в това време са и безсмислени - тъй като „ какво ще се случи с страната по-късно “, а и „ ние не споделяме правилото „ стани да седна “ ". Правителството било рисково, нездравословно, цинично и изобщо негодно във всяко отношение. Но явно отговорен за това е единствено единият от вицепремиерите - задоволително е той да си отиде и внезапно всичко ще е наред. ГЕРБ носели цялата отговорност за политическата рецесия, хаоса и „ цялостния блокаж на изпълнителната власт “. Но пък са общително поканени да се ангажират и в бъдещото ръководство дружно с другите „ партии с потвърдена обвързаност към европейските полезности и демокрацията ".
Тук стигаме до най-смешното - „ всички национално виновни партии да се обединят за решителни дейности “ и за „ различна форма на ръководство с ясна стратегия за ускорено развиване на страната ". Призивът е изцяло неправилен, тъй като такова обединяване е на процедура безусловно невероятно. И тъй като двете партии, към които е насочен апелът, дружно със самото Движение за права и свободи, в действителност от дълго време са се обединили (задкулисно и национално безотговорно) в нежеланието и неспособността си за нужните решителни промени. Движението знае всичко това доста добре. Както и че в обозримо бъдеще въпросните партии за нищо на света не биха влезнали в публично партньорство с партията на Доган и Пеевски.
Спокойно, никой никого няма да смъква
На нея обаче това и без друго не ѝ е нужно, тъй като днешният ѝ статут на мълчалив участник в ръководещото болшинство, който не носи отговорност за нищо, я устройва изцяло. Законодателните ѝ начинания се радват на благосклонно отношение. Доверените ѝ фрагменти са на основни (финансово чудесно обезпечени) постове, нормално маскирани в квотата на националиста-евразиец. Обръчите от компании са живи и здрави, а притокът на държавни поръчки към тях е обезпечен. Пеевски не е отпътувал на никое място - тук си е, само че към този момент като „ най-проверявания човек в страната “. А „ хидроинженерът “ Доган към този момент е притежател на топло-електрическа централа, подсигурен от страната със „ леден запас “ за десетки милиони.
Движение за права и свободи от своя страна се притичва на помощ на това „ цинично, брутално и позорно “ ръководство постоянно, когато се постанова. Включително като редовно крепи кворума в Народното събрание, до момента в който болшинството укрепва другарските връзки по всички краища на света.
Непрекъснатите изцепки и кавги на „ Патриотите “ пък правят чудесна работа на Движението, защото му служат като идеално прикритие и му дават опция да се прави на съпротива и на максимален бранител на евроатлантическите полезности. Цялото това театро, което се разиграва сега, също е част от това прикритие. Но и освен това - подвигат си цената, тъй като евентуално са хвърлили око на още нещо.
Тъй че - умерено. Движение за права и свободи няма да смъква никого (поне засега). Сигурен белег за което е, че принадлежащите му така наречен медии все по този начин ревниво бранят държавното управление. И дружно с присъдружните му правоохранителни органи неуморно бият по неговите съперници.
Б. ред. - Статията на Ясен Бояджиев е написана за Дойче веле.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ