Дневник разговаря с председателя на Съюза на съдиите в България

" Дневник " беседва с ръководителя на Съюза на съдиите в България Калин Калпакчиев по едни от най-актуалните въпроси и тематики в правосъдната система – идния избор на нов основен прокурор и предложенията за законодателни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за правосъдната власт (ЗСВ).

С измененията в законодателството се цели да се регламентира и вкара механизъм, който разрешава иницииране на произвеждане против " тримата огромни " в правосъдната власт – основния прокурор и ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Предложенията бяха оповестени преди няколко седмици от министъра на правораздаването Данаил Кирилов, а по-късно бяха обсъждани наново на полемика на междуведомствена група.

Дебатът по тематиката е в разгара си и е извънредно значим изключително с оглед идната процедура по желание на нов основен прокурор, който да заеме поста след приключването на мандата на Сотир Цацаров.

" Дневник " предлага един различен взор към " прокурорските " тематики – от гледната точка на арбитър с дългогодишна процедура, някогашен член на Висшия правосъден съвет и сегашен ръководител на Съюза на съдиите в България.

Министърът на правораздаването Данаил Кирилов предложи промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, с които цели да се вкара механизъм за иницииране на произвеждане против " тримата огромни " в правосъдната власт. Проведоха се и две полемики на междуведомствена група.

Какво е вашето мнение за законопроекта за " тримата огромни "?

- Представеният за разискване план за изменение на Наказателно-процесуален кодекс не съдържа решение на главния проблем, дефининиран в решението на Европейски съд по правата на човека по делото " Колеви против България ". Не се предлага ред за наказателно гонене на основния прокурор, който да подсигурява без значение и независимо следствие. В плана има две отклонения от в този момент съществуващите процесуални правила.

Предвижда се наказателното произвеждане против основния прокурор да става след решение на пленума на Висш съдебен съвет, а следствието да се води от прокурор от Софийска градска или Специализираната прокуратура. За съдиите, в това число за ръководителите на висшите съдилища, има логичност наказателното обвиняване да се възбужда след надзор на съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, тъй като това е гаранция за независимостта им и преграда срещу случайно покачване на обвинявания по отношение на тях.

Подобен позволителен режим е съществувал в Закона за правосъдната власт преди време. Това е по този начин, тъй като прокурорът има парламентарен монопол за формиране на наказателно произвеждане и привличане към наказателна отговорност, който не предстои на никакъв, в това число и правосъден надзор. В този тип планът за изменение на Наказателно-процесуален кодекс не взема решение казуса с обезпечаване на без значение следствие против основния прокурор, тъй като то отново ще се реализира от подчинени нему прокурори.

Откъде идва логиката и кои са слабите страни в " приравняването " на основния прокурор с ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд?

- Главният прокурор и ръководителите на висшите съдилища се избират от пленума на Висш съдебен съвет и се назначават от президента по сходна процедура. Това е общото сред тях. Всичко останало е друго. Функциите и статусът им са изцяло разнообразни и това постоянно е било по този начин, тъй като във всяка правова страна съдът реализира правораздаване и би трябвало да е самостоятелен и неутрален, както във връзка с страните по делата (включително от прокурора, който е страна в правосъдното производство), по този начин и по отношение на останалите управляващи в страната.

Председателите на висшите съдилища са административни ръководители на съдиите в съответния съд, само че нямат административна или процесуална власт във връзка с всички съдии в страната. За разлика от тях основният прокурор реализира контрол за правда върху активността на всички прокурори и има власт да реализира надзор върху актовете на всеки прокурор. По този метод той може да осуети всеки опит за наказателно гонене против себе си. Всъщност това е видяно и в решението " Колеви против България ", в което се приема, че нашето законодателство не планува опция за без значение следствие на основния прокурор, когато има данни той да е направил закононарушение.

Примерите от близкото минало сочат, че против ръководителите на Върховен касационен съд е имало предварителни прокурорски инспекции – такива са случаите на съдиите Румен Янков и Иван Григоров, а против настоящия ръководител на съда гладко се водеше и завърши административно-наказателно дело, което той загуби пред областен и административен съд. Това значи, че на практика против ръководителите на висшите съдилища няма законови и на практика спънки за наказателното им гонене.

Защо се упорства планът да бъде признат колкото се може по-бързо?

- Държавата е в веселба с осъществяване на ограниченията по делото " Колеви против България " към този момент десета година. В този смисъл, не става дума за бързане, а за закъсняла реакция на управляващите. Независимо от това ние сме длъжни да дадем съответни решения на казуса.

Оправдания, че промени в Конституцията изискват повече време, че се намираме в края или началото на мандата на следващия основен прокурор и други официални спънки, са единствено метод да се сътвори привидна интензивност, а в действителност демонстрират отвращение да се промени съществуващото състояние, което обслужва властовия модел в страната.

Така препоръчаните промени ще основат ли в действителност опция за иницииране на произвеждане против основния прокурор?

- Предложенията за изменение на процесуалния закон не трансформират нищо всъщност. Те единствено стесняват и в този момент съществуващите теоретични благоприятни условия за наказателно следствие против основния прокурор, а както Европейски съд по правата на човека през 2009 година установи, а до през днешния ден това не се трансформирало, това състояние дефинира самобитен углавен имунитет на основния прокурор, който има фактическа, йерархична и процесуална власт по отношение на всички прокурори в страната.

Възможно ли е това и със настоящето законодателство и в случай че не – за какво?

- Без промени в законодателството, както в устройствения Закон за правосъдната власт, по този начин и в Наказателно-процесуален кодекс и даже в Конституцията, не е допустимо да се обезпечи без значение следствие против основния прокурор.

Как би трябвало да наподобява един работещ механизъм за отговорност на основния прокурор?

- Трябва да се подсигурява законодателно и в действителност самостоятелност на прокурора, който управлява досъдебната фаза на наказателното произвеждане, тъй че той да е свободен да притегля към наказателна отговорност всеки, в това число и основния прокурор, без риск това негово решение да бъде сменено от горестоящия прокурор. Това може да се случи с смяна в Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс. За да се изключат подозрения за противоконституционност, е добре да се мисли и за смяна на член 126, алинея 2 от Конституцията, даващ власт на основния прокурор да реализира контрол за правда върху активността на всички прокурори.

Може да се мисли в случаите, когато има отвод за формиране на наказателно произвеждане и привличане към отговорност на основния прокурор, този отвод да предстои на правосъден надзор, както и следствието да се разпорежда на разположение, което не се намира в йерархична и процесуална взаимозависимост от него.

За да се реализира това, следва да се мисли за смяна на член 127 от Конституцията, която планува монопол на прокуратурата да повдига наказателно обвиняване, при положение на осъществено закононарушение, в това число и от основния прокурор. Този монопол може да отпадне в строго избрани и лимитирани хипотези.

Присъствахте на кръгла маса при президента Румен Радев и предложихте гилдията сама да излъчи и поддържа претендент за основен прокурор, който да бъде показан на трима членове на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, които да го повдигнат публично по процедура. Това би ли подсигурило в по-голяма степен независимостта и компетентността на претендента и бистрота на избора?

- Провеждането на открита и обществена процедура за номинации на претенденти за основен прокурор от редовите прокурори, а освен от тяхната професионална организация, е добър метод за издигане на приети от прокурорската общественост професионални престижи. Това единствено ще подкрепи членовете на прокурорската гилдия и ще придаде спомагателна легитимност на процедурата.

Но също така, належащо е прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да извърши разбор за положението и активността на прокуратурата за миналите седем години, тъй като по този начин ще се откроят дефицитите и проблемите, чието решение би трябвало да предложи бъдещият основен прокурор. Въз основа на този разбор прокурорската гилдия би трябвало да създаде един задоволително обстоен и съответен профил от качества, на които би трябвало да дават отговор претендентите.

Това ще спомогне процедурата за избор да бъде съдържателна и да включва инспекция на обстоятелства, по отношение на компетентностите и интегритета на претендентите за основен прокурор.

Публична загадка е, че политическата власт " споделя своята дума " при избора на основен прокурор. Как може да се разбие този модел?

- Ако се снеме неограничената и безконтролна власт от фигурата на основния прокурор, това ще докара до естествено отпадане на нездравия интерес на политическата власт да си подсигурява назначение на предан основен прокурор. Това може да се случи единствено с цялостна смяна на устройството и функционалностите на прокуратурата, без това да значи изключването й от правосъдната власт.

Кого бихте предложил за основен прокурор, в случай че имахте опция?

- Естествено е за основен прокурор да бъде определен приет професионален престиж без капка подозрение в неговия интегритет. Мисля, че прокурорската общественост може да предложи най-хубавия претендент. За това обаче би трябвало да се основат условия за свободното изложение на мнението на прокурорите.