Българският закон не допуска местене на църкви, смята другият кандидат за шеф на историческия музей
" Дневник " разгласява позицията на проф. Вера Бонева, вторият претендент за директорското място в Националния исторически музей, по отношение на концепцията на сегашния шеф Божидар Димитров средновековна църква-паметник на културата да бъде напълно преместена от с. Беренде, Драгоман, на територията на НИМ. Тя е изложена във " Facebook " и се препечатва с разрешението на създателя.
Недвижимото културно завещание обгръща културни полезности, които са трайно закрепени към земята, в това число под водата, както и прилежащата им среда. " Това е настоящият текст на член 9 от Закона за културното завещание (ЗКН). Чл. 10 от ЗКН постановява, че всички останали материални културни полезности, чиято значителност не се трансформира според от местонахождението им, са движими. Тоест, една културна полезност е или движима или недвижима. Средна категория няма.
Храмът " Св. св. Петър и Павел " в село Беренде (община Драгоман) е включен в първия лист на " националните старини " (старинното име на културните ценности) през 1927 година от комисия, ръководена от шефа на тогавашния Народен археологически музей Андрей Протич. Статутът на културната полезност е препотвърден с протокол на Съвета за запазване на паметниците на културата (7 декември 1966 г.). Културната полезност е с извънредно значение, само че статутът ѝ на недвижима такава трайно я прикрепя към средата, в която е основана и в която съществува все още. Евентуалното пренасяне на визираната културна полезност би компрометирало статута ѝ и би заплашило нейната целокупност, както и връзката ѝ със средата, в която е основана и в която съществува.
Законът за културното завещание (чл. 71) натоварва " притежателите, концесионерите или ползвателите " на недвижимите културни полезности със обвързване да се грижат за тяхното запазване, предпазване и поддържане в положително положение. Предвидени са още ред разпореждания по повод обгрижването на архитектурните и археологическите артефакти. Но тези отговорности се отнасят единствено до " притежателите, концесионерите и ползвателите " при възможна помощ от страната в лицето на специалистите към министъра на културата или на Националния институт за недвижимо културно завещание.
Част от музеите в България, в това число и Националният исторически музей, са получили от Министерски съвет (със надлежно решение по отчет на министъра на културата) право на стопанисване и ръководство на обособени недвижими културни полезности (сред тях и емблематични храмове), които обаче са обществена държавна благосъстоятелност. Срокът на това право е с оптималната дълготрайност 10 години и при правилно стопанисване и ръководство правото се възобновява по същия ред след приключване на десетгодишния период.
Към момента съществува хипотетична правна или фактическа опция неповторимата гробищна църквица в село Беренде да бъде предоставена за стопанисване и ръководство на Националния исторически музей, само че единствено след съответно актуване на обекта като обществена държавна благосъстоятелност, в хода на което вероятно се потвърди, че православната черква (или различен юридически субект) няма собственически права над храма и над прилежащия имот. Едва по-късно биха могли да се подхващат дейности по реституция, консервация и социализация от страна на Националния исторически музей - под контрола на Националния институт за недвижимо културно завещание. Но на място, тъй като по българското законодателство недвижимите културни полезности няма по какъв начин да се трансформират в движими. И назад.
Въпросът има и каноничен темперамент. Всеки храм е част от енорията и епархията си и излъчва своите послания в най-пълна степен точно на мястото, където е построен и зографисан. Църквицата в село Беренде е попила очакванията и молитвите на десетки генерации, за които стръмнините и неасфалтираният път не са били спънка за среща с изящните фрески и с божествената природа, обграждаща остарялото селско гробище. Да не забравяме, че съществуват и доста по-тежки и по-дълги пътища към светините на предишното, извървявани с страхопочитание от хиляди пилигрими. Например - пешеходните пътеки с последна точка катедралата в Сантяго де Компостела в Испания. За нас, българите, дребният храм в обезлюдяващото крайгранично село би могъл да има прелест аналогична на магнетичната мощ на световноизвестната катедрала " Свети Яков ". Но там - на мястото си, в гънките на Балкана!
Вера Бонева
29 август 2017
При първа опция ще посетя храма и ще споделя персоналните си усещания. ВБ
Недвижимото културно завещание обгръща културни полезности, които са трайно закрепени към земята, в това число под водата, както и прилежащата им среда. " Това е настоящият текст на член 9 от Закона за културното завещание (ЗКН). Чл. 10 от ЗКН постановява, че всички останали материални културни полезности, чиято значителност не се трансформира според от местонахождението им, са движими. Тоест, една културна полезност е или движима или недвижима. Средна категория няма.
Храмът " Св. св. Петър и Павел " в село Беренде (община Драгоман) е включен в първия лист на " националните старини " (старинното име на културните ценности) през 1927 година от комисия, ръководена от шефа на тогавашния Народен археологически музей Андрей Протич. Статутът на културната полезност е препотвърден с протокол на Съвета за запазване на паметниците на културата (7 декември 1966 г.). Културната полезност е с извънредно значение, само че статутът ѝ на недвижима такава трайно я прикрепя към средата, в която е основана и в която съществува все още. Евентуалното пренасяне на визираната културна полезност би компрометирало статута ѝ и би заплашило нейната целокупност, както и връзката ѝ със средата, в която е основана и в която съществува.
Законът за културното завещание (чл. 71) натоварва " притежателите, концесионерите или ползвателите " на недвижимите културни полезности със обвързване да се грижат за тяхното запазване, предпазване и поддържане в положително положение. Предвидени са още ред разпореждания по повод обгрижването на архитектурните и археологическите артефакти. Но тези отговорности се отнасят единствено до " притежателите, концесионерите и ползвателите " при възможна помощ от страната в лицето на специалистите към министъра на културата или на Националния институт за недвижимо културно завещание.
Част от музеите в България, в това число и Националният исторически музей, са получили от Министерски съвет (със надлежно решение по отчет на министъра на културата) право на стопанисване и ръководство на обособени недвижими културни полезности (сред тях и емблематични храмове), които обаче са обществена държавна благосъстоятелност. Срокът на това право е с оптималната дълготрайност 10 години и при правилно стопанисване и ръководство правото се възобновява по същия ред след приключване на десетгодишния период.
Към момента съществува хипотетична правна или фактическа опция неповторимата гробищна църквица в село Беренде да бъде предоставена за стопанисване и ръководство на Националния исторически музей, само че единствено след съответно актуване на обекта като обществена държавна благосъстоятелност, в хода на което вероятно се потвърди, че православната черква (или различен юридически субект) няма собственически права над храма и над прилежащия имот. Едва по-късно биха могли да се подхващат дейности по реституция, консервация и социализация от страна на Националния исторически музей - под контрола на Националния институт за недвижимо културно завещание. Но на място, тъй като по българското законодателство недвижимите културни полезности няма по какъв начин да се трансформират в движими. И назад.
Въпросът има и каноничен темперамент. Всеки храм е част от енорията и епархията си и излъчва своите послания в най-пълна степен точно на мястото, където е построен и зографисан. Църквицата в село Беренде е попила очакванията и молитвите на десетки генерации, за които стръмнините и неасфалтираният път не са били спънка за среща с изящните фрески и с божествената природа, обграждаща остарялото селско гробище. Да не забравяме, че съществуват и доста по-тежки и по-дълги пътища към светините на предишното, извървявани с страхопочитание от хиляди пилигрими. Например - пешеходните пътеки с последна точка катедралата в Сантяго де Компостела в Испания. За нас, българите, дребният храм в обезлюдяващото крайгранично село би могъл да има прелест аналогична на магнетичната мощ на световноизвестната катедрала " Свети Яков ". Но там - на мястото си, в гънките на Балкана!
Вера Бонева
29 август 2017
При първа опция ще посетя храма и ще споделя персоналните си усещания. ВБ
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ