След като се побратимиха с Китай, в Севлиево отговарят на заявления по ЗДОИ на китайски
" Дневник " разгласява от блога на Програма " Достъп до информация " текстът на Елена Димтрова, координатор на фондацията в Гарбово
На 20 април тази година тричленна делегация от община Севлиево посети град Нанхай в Китай. Посещението бе в отговор на декларирани планове от страна на китайците за побратимяване сред двата града. Няколко дни по-късно на формалния уебсайт на община Севлиево бе оповестена информация за подписан меморандум за съдействие сред Севлиево и Нанхай. Информацията бе съпроводена с гръмкото " чака се стопански напредък ". Подемът очевидно трябваше да е за Севлиево, тъй като Нанхай се слави като мощно развъртян в икономическо отношение град, административно зависещ на многомилионния Фошан.
Логично бе ръководещите да дадат повече информация за посоките на побратимяване и дейностите, заложени в двустранния меморандум. След като не се появи и дума по бъдещото съдействие, подадох заявление по ЗДОИ, с което желаех копие от подписаното съглашение сред кметовете на Нанхай и Севлиево, дружно с разноските, направени от общинския бюджет за пътуването на кмета на Севлиево и две от заместничките му.
В законния 14-дневен период получих решение, с което ми се обезпечава достъп, който трябваше да получа в период не по-кратък от 30 дни от датата на въпросното решение. Един месец по-късно към този момент имах това, което желаех. Информацията бе в две елементи – данни за изхарчените бюджетни средства за пътуването – правилна и по пера, както я бях поискала, и копието от меморандума...на китайски.
Ясно е, че от документа, който ми бе изпратен, малко на брой биха извлекли информация. Излишно е да изяснявам какво изпитах, когато отворих отговора на община Севлиево и от него изпадна лист с китайски йерогрифи, подпечатан с " Вярно с оригинала ", за който в съпътстващото писмо бе написано: " Копие от подписания меморандум Ви предоставяме на книжен притежател ".
Първото, което мина през мозъка ми бе че в община Севлиево не разполагат с български превод на съглашението, под което стои подписа на севлиевския кмет. " Посъветвах се " с Правилника за използване на Закона за държавния протокол, който се отнася до висши държавници, само че е разумно да бъде пренесен към държанието на формалните български делегации на локалната власт, когато са на публично посещаване в чужбина.
В член 17 алинея 1 е уредено какво включва церемонията по сключване на публични документи:
Точка първа: оповестяване на подписваните документи на български и на непознат език;
Точка втора: подписване;
Трета точка: замяна на документите сред подписващите.
© Програма "Достъп до информация "
Признавам, че унижението от акта на община Севлиево бе по-силно от негодуването, че не мога да кажа на хората в каква посока ще се движат севлиевско-нанхайските взаимоотношения. По-важното е обаче кметът на града да е схванал, тъй като севлиевци си чакат обещания стопански напредък. Пък какво написа в меморандума, диря преводач, тогава всички ще разберем.
Както нагоре обясних останалата информация, която желаех със заявление по ЗДОИ, ми бе предоставена правилно. Сумата, изхарчена от тричленната делегация за пътуването до Китай е 12 768.50 лева От тях 589.39 лева са за визи, 6 183.47 лева за самолетни билети, 1761 лева за прилагане услугите на преводач, 4 234.64 лева са начислени за командировъчни разноски. Само че тези разходи още веднъж извикват въпроса защо отидоха хилядите лв. национални пари?
Отговорът е тук – на китайски.
На 20 април тази година тричленна делегация от община Севлиево посети град Нанхай в Китай. Посещението бе в отговор на декларирани планове от страна на китайците за побратимяване сред двата града. Няколко дни по-късно на формалния уебсайт на община Севлиево бе оповестена информация за подписан меморандум за съдействие сред Севлиево и Нанхай. Информацията бе съпроводена с гръмкото " чака се стопански напредък ". Подемът очевидно трябваше да е за Севлиево, тъй като Нанхай се слави като мощно развъртян в икономическо отношение град, административно зависещ на многомилионния Фошан.
Логично бе ръководещите да дадат повече информация за посоките на побратимяване и дейностите, заложени в двустранния меморандум. След като не се появи и дума по бъдещото съдействие, подадох заявление по ЗДОИ, с което желаех копие от подписаното съглашение сред кметовете на Нанхай и Севлиево, дружно с разноските, направени от общинския бюджет за пътуването на кмета на Севлиево и две от заместничките му.
В законния 14-дневен период получих решение, с което ми се обезпечава достъп, който трябваше да получа в период не по-кратък от 30 дни от датата на въпросното решение. Един месец по-късно към този момент имах това, което желаех. Информацията бе в две елементи – данни за изхарчените бюджетни средства за пътуването – правилна и по пера, както я бях поискала, и копието от меморандума...на китайски.
Ясно е, че от документа, който ми бе изпратен, малко на брой биха извлекли информация. Излишно е да изяснявам какво изпитах, когато отворих отговора на община Севлиево и от него изпадна лист с китайски йерогрифи, подпечатан с " Вярно с оригинала ", за който в съпътстващото писмо бе написано: " Копие от подписания меморандум Ви предоставяме на книжен притежател ".
Първото, което мина през мозъка ми бе че в община Севлиево не разполагат с български превод на съглашението, под което стои подписа на севлиевския кмет. " Посъветвах се " с Правилника за използване на Закона за държавния протокол, който се отнася до висши държавници, само че е разумно да бъде пренесен към държанието на формалните български делегации на локалната власт, когато са на публично посещаване в чужбина.
В член 17 алинея 1 е уредено какво включва церемонията по сключване на публични документи:
Точка първа: оповестяване на подписваните документи на български и на непознат език;
Точка втора: подписване;
Трета точка: замяна на документите сред подписващите.
© Програма "Достъп до информация "
Признавам, че унижението от акта на община Севлиево бе по-силно от негодуването, че не мога да кажа на хората в каква посока ще се движат севлиевско-нанхайските взаимоотношения. По-важното е обаче кметът на града да е схванал, тъй като севлиевци си чакат обещания стопански напредък. Пък какво написа в меморандума, диря преводач, тогава всички ще разберем.
Както нагоре обясних останалата информация, която желаех със заявление по ЗДОИ, ми бе предоставена правилно. Сумата, изхарчена от тричленната делегация за пътуването до Китай е 12 768.50 лева От тях 589.39 лева са за визи, 6 183.47 лева за самолетни билети, 1761 лева за прилагане услугите на преводач, 4 234.64 лева са начислени за командировъчни разноски. Само че тези разходи още веднъж извикват въпроса защо отидоха хилядите лв. национални пари?
Отговорът е тук – на китайски.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ