Дневник продължава традицията да публикува текстове, посветени на историята на

...
Дневник продължава традицията да публикува текстове, посветени на историята на
Коментари Харесай

Перфекционистът Брамс - свободен, но самотен

" Дневник " продължава традицията да разгласява текстове, отдадени на историята на музиката и на известни композитори. Тази публикация е за композитора Йоханес Брамс, чиято музика ще звучи тази вечер на камерния концерт " Романс " в осъществяване на петима млади, само че към този момент потвърдили се по международните подиуми музиканти: Санжар Сапаев и Яна Зеленогорска (цигулка), Стефания Янкова (виола), Атанас Кръстев (виолончело) и Венета Нейнска (пиано)

Автор на публикацията е Венета Нейска, музикант и артистичен шеф на " Модо България " - организацията, която стои зад плановете за разпространение на класическата музика измежду децата - " Концерти на възглавници ", и измежду възрастните - " Концерти " Мотив ".

Роден в Хамбург в фамилията на музикант, Йоханес Брамс получава рядката опция да се потопи в света на музиката от най-ранна детска възраст с уроци по цигулка, виолончело, само че най-много пиано. Неговите композиторски заложби се демонстрират по този начин неудържимо, че преподавателите му са принудени да възкликнат: " Можеше да бъде подобен добър реализатор, само че той не стопира с това непрекъснато композиране! "

А можеше да е подобен реализатор

За страдание композиторът унищожава ранните си произведения заради изключителния си перфекционизъм. Тази линия на характера ще го следва до края на живота му (отнема му 21 години да напише първата си симфония), само че се има вяра, че началото на същинското й проявяване е провокирано от възторга на различен немски композитор - Роберт Шуман, който написа за двадесетгодишния Брамс: " Преначертано му е да изрази времената ни по най-хубавия и най-идеален метод. "

Шуман спомага на младия музикант да разгласява първите си произведения и взе участие дружно с него в общ план – сонатата FAE за техния сътрудник - брилянтният цигулар и другар за цялостен живот на Йоханес - Йозеф Йоахим. В сонатата всяка от трите елементи е написана от друг композитор, като в плана се включва и възпитаник на Шуман. Заглавието е абревиатура на мотото на Йоахим – Frei aber einsam ( " Свободен, само че уединен " ), което след това ще се окаже и водещ принцип в живота на Брамс.

Композиторът е надълбоко разтресен от опита за самоубийство на своя наставник. Роберт Шуман е настанен в психиатрична институция и до момента в който на брачната половинка му Клара не е позволено да го посещава, Брамс я замества и реализира връзката сред двамата.

В този миг младият композитор към този момент поема грижата за финансовите каузи на многодетната фамилия и става непосредствен сателит на Клара до края на живота й, макар че се счита, че любовта им не минава оттатък границата на платоничното.

Психическият провал на Роберт най-вероятно е дал подтик за основаването на първия от двата Концерта за пиано и оркестър от Брамс, който стартира съществуването си като симфония, претърпява голям брой редакции и редица провали на първите осъществявания, до момента в който се трансформира в едно от най-обожаваните музикални творби за всички времена:


Неосъществената симфония е възродена за нов живот след гибелта на майката на Брамс, когато той употребява материал от оркестровото произведение за композирането на друга фамозна негова творба – Немски реквием. С нейните близо 80 минути дълготрайност това е най-дългата работа на композитора, с която той дефинитивно е приет за един от най-видните европейски композитори в своето време.

Въпреки че в реквиема са употребени религиозни текстове, те не са на обичайния латински език, а на немски. В един миг Брамс твърди, че творбата умерено би могло да се назовава " Човешки реквием ".

Такъв човек, а не има вяра в нищо

Самото основаване на сходна творба е многозначно поради неналичието на религиозни убеждения у композитора. Той е определян като агностик и хуманист, а неговото протеже Антонин Дворжак написа с учудване: " Такъв човек, такава деликатна душа, а не има вяра в нищо! Не има вяра в нищо! " Освен от кончината на майка му Брамс несъмнено е повлиян за основаването на реквиема и от гибелта на Шуман, както удостоверява в писмо: " Реквиемът принадлежи на Шуман ":


Освен Шуман въздействие върху Брамс имат и други ранни романтици, в частност Франц Шуберт, с чиято музика немският композитор се среща обширно по време на един от ранните си престои във Виена. Вдъхновението от австрийския композитор може да се усети в Клавирния квинтет, който постоянно е определян за идващото стойностно камерно произведение, написано след Струнния квинтет на Шуберт, въпреки и близо четиридесет години по-късно.

Потвърждение за връзката сред двете произведения е и фактът, че Брамс в началото основава версия (впоследствие унищожена) за две цигулки, виола и две виолончела – необикновеният отбор на Шубертовата творба.

След редица съвещания с неговите най-близки сътрудници цигуларят Йозеф Йоахим и пианистката Клара Шуман квинтетът е трансформиран в соната за две пиана, която съществува и до през днешния ден. Финалната му форма е композиция от двете ранни версии и включва на равностойни начала както пианото, по този начин и струнните принадлежности:


Към края на живота си фамозният музикант обмисля да приключи композирането, частично заради големите старания, които му коства, само че и частично, поради назрялата наклонност измежду модерните композитори за отдалечаване от тоналността и нейното последователно раздробяване.

Тази негова настройка бива променяна неколкократно – най-рязко при запознанството на Брамс с надарения кларинетист Рихард Мюлфелт, за който композиторът написа две кларинетни сонати, квинтет и трио:


Вече без нужда да потвърждава себе си с обемни творби, в последните години на креативния си път Брамс се концентрира върху късата форма, в която един музикален колос усеща свободата да твори за себе си, както прави в фамозните циклите от пиеси за пиано от опусите 116-119.

Част от тях са отдадени на неговата обожавана Клара, за която написа също и " Четири последни песни ", откакто научава за приближаващата й гибел. Прощаването с живота е тематика и в последната творба на композитора - неговите 11 хорални прелюда за орган. Финалните ноти, които написва, са по Баховия хорал ОWelt, ich muss dich lassen ( " О, свят, аз би трябвало да те напусна " ).

Запален колекционер на първи издания, подписи и ръкописи, Брамс остава в историята като един от " Трите Б ", дружно с Й. С. Бах и Бетовен. Освен с четирите си симфонии, цигулковия концерт и цялото си останало съществено творчество той е прочут на необятната публика с двете си поредици от Унгарски танци, в които проличава дълбокото му познаване на циганския и унгарския фолклорен жанр:


Всичко, което би трябвало да знаете за: Концерти "Мотив " (25)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР