Пловдив 2019: инфраструктура липсва, концепцията необратимо се отдалечава от първоначалната идея
" Дневник " продължава да разгласява отзиви на участници в придвижването " Реформи в културата ". Този текст, написан от Манол Пейков, събира позиции,изразени от специалисти на първата среща на придвижването в Пловдив на 16 юни.
През 2019 година Пловдив ще бъде хазаин на най-важното културно събитие за страната ни от началото на новото хилядолетие: самодейността " Европейска столица на културата ".
Пловдив завоюва тази купа преди четири години в съревнование с още седем български града. Журито беше впечатлено от смелите хрумвания на пловдивския екип, най-много – за културата като трансформиращ фактор и мотор на обществената кохезия в планови клъстери като " Махала ", " Капана " " Тютюневия град " и " Адата ".
Кандидатурата беше гражданска самодейност и първоначално бе направлявана от гражданска фондация, тя беше и показана пред европейското жури от самостоятелен цивилен екип. За жал, през миналите три години и половина от спечелването на купата,
подготовката на " ЕСК 2019 " бе последователно и окончателно узурпирана
от груби политически ползи
В резултат на това подготовката на това основно за страната ни събитие се оказва сега конфискувано от ръцете на жителите и специалистите и поето от политически фигури, които го ръководят съгласно личните си извънредно лимитирани показа за културен мениджмънт по формулата " който заплаща, поръчва музиката ". Ситуацията с гражданското присъединяване е пагубна: към днешна дата нито един от членовете на двата презентационни екипа, спечелили купата (в два кръга – през 2013 и 2014 г.), към този момент не е част от подготовката на събитието. Преди година членовете от гражданската квота на Управителния съвет на Фондация " Пловдив 2019 ", взели участие в подготовката на кандидатурата от самото възникване на концепцията, бяха принудени да изоставен заедно.
Онова, което обаче същински тревожи всички и за което придвижването " Реформи в културата " се усеща задължено да сигнализира, е следното:
Пловдив като европейска столица на културата е пред неуспех
Остават по-малко от шест месеца преди началото на събитието, само че градът е изцяло неопитен за семейството на този най-престижен конгрес. Той към момента не разполага с нужната културна инфраструктура, даже за естественото си действие даже и в една изцяло елементарна година, а какво остава за свръхнатоварена фестивална година като идната! Като изключим неотдавна ремонтираната зала на Драматичен спектакъл – Пловдив (която няма да бъде употребена за нищо друго, с изключение на за потребностите на въпросната институция), този 350-хиляден град, чието население се чака съвсем да се удвои през 2019 година, разполага с една-единствена зала с малко над 500 места – тази на Дом на културата " Борис Христов ". От няколко години насам тази зала е ангажирана за месеци напред и няма свободни дати, даже при общо-взето изцяло регулярния градски културен календар за 2016, 2017 и 2018 година
Междувременно, проектът за належащия ремонт на Концертна зала, който се разисква от години насам, продължава да натрупа прахуляк на нечие бюро. Залата на ДНА – единствената в Пловдив с потенциал за събития с над 150 и под 500 души, е занемарена и не може да приема никакви събития в настоящия си тип. Все още никой не се сеща да организира диалог с Военното министерство за реализиране най-малко на козметичен ремонт, който е безусловно неотложен и сигурно не би бил непостижим за събитие от подобен мащаб. По всичко проличава, че обещаната преносима зала за събития, която бе дискутирана неведнъж от екипа на Фондацията и е заложена в Апликационната книга, също няма да бъде издигната.
В резултат на сходно държавническо мислене, разполагаем на десетките (а може би стотици) планувани особено за фестивалната година събития е само завещаната ни от античните римляни сцена на Античния спектакъл (поне през по-топлата част от годината). Само че преди към година тя бе облицована с нова и напълно несъответствуваща изкуствена настилка (съветите на експертите бяха жестоко пренебрегнати), заради което закрепването на тежки оперни декори е на практика невероятно. От своя страна, експерти по танцово изкуство настояват, че в настоящия си тип сцената е рискова за танцови представления.
Пловдив няма и нито една изложбена зала, която да дава отговор на условията на коя да е огромна интернационална галерия за климатизация и надзор на влажността на въздуха.След дълги размисли Общината реши единствената по-представителна изложбена зала в града, тази на Дружеството на пловдивските художници, да бъде разрушена и издигната отначало. Поради неналичието на време, това ще се случи без задание. Въпреки това, новата зала няма да е разполагаем на града през идната година.
Знаковият централен площад на Пловдив
също няма да бъде ремонтиран в точния момент за семейството
Преди съвсем пет години бе разгласен интернационален конкурс по всички правила за основаването на нов образ на площада; той бе извоюван (през септември 2011 г.) от португалското архитектурно бюро " Фора " с един самоуверен, забавен и новаторски план. Между 2014 и 2018 година градските управляващи тихомълком погребаха плана, откакто съответно купиха правата върху него от португалското бюро. Пловдивската общност по този начин и не научи (и по всичко проличава, че няма в никакъв случай да научи) какви бяха претекстовете за това решение. След дълго отсрочване в края на 2017 година бе оповестена поръчка за козметичен " инженеринг " на площада (смяна на настилката), която след това бе обжалвана в съда. В резултат на всичко това Пловдив ще посрещне 2019 година със остарелия си площад, който припомня повече полесражение, в сравнение с център на европейски град.
Да обобщим. Пловдив няма къде да посрещне огромни интернационалните изложения, нито огромни оперни, танцови или театрални спектакли. Той не е град, който е подготвен да посрещне провокациите пред една европейска столица на културата.
Няма къде да помести и церемонията по откриването, която по традиция се посещава от цяла плеяда европейски депутати, министри, президенти – всекидневно над 1000 посетители. (Като изключим инженерно недомислената и прекомерно непредставителна зала " Колодрума ", чието изграждане струваше на актуалните управници на града съвсем колкото цялата организация на ЕСК 2019 вкупом и все още е на практика необитаема и се употребява едвам по няколко пъти годишно.). Да прибавим към това и тревожния факт, че и новата изложбена зала на Дружеството на художниците, се приготвя на мрачно, без архитектурен конкурс, по план, който никой не е виждал и който не е представян за публично разискване.
Най-страшният проблем на пловдивското домакинство, обаче, не е инфраструктурата. Той е в подмяната на наличието на плана от Апликационната книга, с която бе извоювана кандидатурата.
Има многочислени свидетелства, че
концепцията на сегашния екип за събитието
трайно и необратимо се отдалечава от първичната концепция
Идеята за културата като мотор за обществена смяна в най-голямото ромско гето в Европа е съвсем напълно загърбена. На своя скорошна сесия Общинският съвет привидя прекалено много опасности в това " да посрещаме европейските си посетители в гетото ". Междувременно, след масирания пожар на четири основни здания в Тютюневия град доскоро повече от година, по-голямата част от тази централна за кандидатурата на Пловдив градска зона е отцепена и труднодостъпна. Много от знаковите здания в квартала са в отчайващо положение, с разнебитени и рушащи се фасади, с махнати покриви. Така е от години и няма никакъв знак, че някой в Пловдив работи по тази тематика.
Що се отнася до клъстера от артистични намеси на остров " Адата " – следва да споменем, че единствено допреди няколко месеца към момента никой от уредниците на ЕСК 2019 не беше се свързал с британската собственичка на 80% от територията на острова. Дано това в това време се е случило.
Последно, само че не на последно място: в реда на нещата е да отбележим, че все още хората от екипа на ЕСК 2019 не са съумели да привлекат нито един спонсорски лев. Ако не броим рекламните бартери, несъмнено.
По всичко проличава, че замисълът на актуалните уредници на събитието е да заместят потушената и задушена гражданска сила с няколко впечатляващи концерта на водещи интернационалните реализатори, които да вдигнат нужния звук в медиите и да задоволят пристрастеността на тълпите към зрелища. И толкова. До идващото домакинство.
Когато преди четири години пловдивският екип завоюва правото да бъде първия български град, който ще се трансформира в Европейска столица на културата, един от най-често повтаряните претекстове при представянето на кандидатурата беше: " За нас по-важно е не какво ще се случи през 2019 година, а по какъв начин ще се събудим на 1 януари 2020. Ще е повишено ли самочувствието ни на културни мениджъри? Ще бъдем ли по-мъдри, по-зрели, по-опитни? Ще успеем ли да сложим Пловдив на културната карта на Европа? "
А когато 1 януари 2020 в действителност настъпи какви ли въпроси ще си задаваме?
През 2019 година Пловдив ще бъде хазаин на най-важното културно събитие за страната ни от началото на новото хилядолетие: самодейността " Европейска столица на културата ".
Пловдив завоюва тази купа преди четири години в съревнование с още седем български града. Журито беше впечатлено от смелите хрумвания на пловдивския екип, най-много – за културата като трансформиращ фактор и мотор на обществената кохезия в планови клъстери като " Махала ", " Капана " " Тютюневия град " и " Адата ".
Кандидатурата беше гражданска самодейност и първоначално бе направлявана от гражданска фондация, тя беше и показана пред европейското жури от самостоятелен цивилен екип. За жал, през миналите три години и половина от спечелването на купата,
подготовката на " ЕСК 2019 " бе последователно и окончателно узурпирана
от груби политически ползи
В резултат на това подготовката на това основно за страната ни събитие се оказва сега конфискувано от ръцете на жителите и специалистите и поето от политически фигури, които го ръководят съгласно личните си извънредно лимитирани показа за културен мениджмънт по формулата " който заплаща, поръчва музиката ". Ситуацията с гражданското присъединяване е пагубна: към днешна дата нито един от членовете на двата презентационни екипа, спечелили купата (в два кръга – през 2013 и 2014 г.), към този момент не е част от подготовката на събитието. Преди година членовете от гражданската квота на Управителния съвет на Фондация " Пловдив 2019 ", взели участие в подготовката на кандидатурата от самото възникване на концепцията, бяха принудени да изоставен заедно.
Онова, което обаче същински тревожи всички и за което придвижването " Реформи в културата " се усеща задължено да сигнализира, е следното:
Пловдив като европейска столица на културата е пред неуспех
Остават по-малко от шест месеца преди началото на събитието, само че градът е изцяло неопитен за семейството на този най-престижен конгрес. Той към момента не разполага с нужната културна инфраструктура, даже за естественото си действие даже и в една изцяло елементарна година, а какво остава за свръхнатоварена фестивална година като идната! Като изключим неотдавна ремонтираната зала на Драматичен спектакъл – Пловдив (която няма да бъде употребена за нищо друго, с изключение на за потребностите на въпросната институция), този 350-хиляден град, чието население се чака съвсем да се удвои през 2019 година, разполага с една-единствена зала с малко над 500 места – тази на Дом на културата " Борис Христов ". От няколко години насам тази зала е ангажирана за месеци напред и няма свободни дати, даже при общо-взето изцяло регулярния градски културен календар за 2016, 2017 и 2018 година
Междувременно, проектът за належащия ремонт на Концертна зала, който се разисква от години насам, продължава да натрупа прахуляк на нечие бюро. Залата на ДНА – единствената в Пловдив с потенциал за събития с над 150 и под 500 души, е занемарена и не може да приема никакви събития в настоящия си тип. Все още никой не се сеща да организира диалог с Военното министерство за реализиране най-малко на козметичен ремонт, който е безусловно неотложен и сигурно не би бил непостижим за събитие от подобен мащаб. По всичко проличава, че обещаната преносима зала за събития, която бе дискутирана неведнъж от екипа на Фондацията и е заложена в Апликационната книга, също няма да бъде издигната.
В резултат на сходно държавническо мислене, разполагаем на десетките (а може би стотици) планувани особено за фестивалната година събития е само завещаната ни от античните римляни сцена на Античния спектакъл (поне през по-топлата част от годината). Само че преди към година тя бе облицована с нова и напълно несъответствуваща изкуствена настилка (съветите на експертите бяха жестоко пренебрегнати), заради което закрепването на тежки оперни декори е на практика невероятно. От своя страна, експерти по танцово изкуство настояват, че в настоящия си тип сцената е рискова за танцови представления.
Пловдив няма и нито една изложбена зала, която да дава отговор на условията на коя да е огромна интернационална галерия за климатизация и надзор на влажността на въздуха.След дълги размисли Общината реши единствената по-представителна изложбена зала в града, тази на Дружеството на пловдивските художници, да бъде разрушена и издигната отначало. Поради неналичието на време, това ще се случи без задание. Въпреки това, новата зала няма да е разполагаем на града през идната година.
Знаковият централен площад на Пловдив
също няма да бъде ремонтиран в точния момент за семейството
Преди съвсем пет години бе разгласен интернационален конкурс по всички правила за основаването на нов образ на площада; той бе извоюван (през септември 2011 г.) от португалското архитектурно бюро " Фора " с един самоуверен, забавен и новаторски план. Между 2014 и 2018 година градските управляващи тихомълком погребаха плана, откакто съответно купиха правата върху него от португалското бюро. Пловдивската общност по този начин и не научи (и по всичко проличава, че няма в никакъв случай да научи) какви бяха претекстовете за това решение. След дълго отсрочване в края на 2017 година бе оповестена поръчка за козметичен " инженеринг " на площада (смяна на настилката), която след това бе обжалвана в съда. В резултат на всичко това Пловдив ще посрещне 2019 година със остарелия си площад, който припомня повече полесражение, в сравнение с център на европейски град.
Да обобщим. Пловдив няма къде да посрещне огромни интернационалните изложения, нито огромни оперни, танцови или театрални спектакли. Той не е град, който е подготвен да посрещне провокациите пред една европейска столица на културата.
Няма къде да помести и церемонията по откриването, която по традиция се посещава от цяла плеяда европейски депутати, министри, президенти – всекидневно над 1000 посетители. (Като изключим инженерно недомислената и прекомерно непредставителна зала " Колодрума ", чието изграждане струваше на актуалните управници на града съвсем колкото цялата организация на ЕСК 2019 вкупом и все още е на практика необитаема и се употребява едвам по няколко пъти годишно.). Да прибавим към това и тревожния факт, че и новата изложбена зала на Дружеството на художниците, се приготвя на мрачно, без архитектурен конкурс, по план, който никой не е виждал и който не е представян за публично разискване.
Най-страшният проблем на пловдивското домакинство, обаче, не е инфраструктурата. Той е в подмяната на наличието на плана от Апликационната книга, с която бе извоювана кандидатурата.
Има многочислени свидетелства, че
концепцията на сегашния екип за събитието
трайно и необратимо се отдалечава от първичната концепция
Идеята за културата като мотор за обществена смяна в най-голямото ромско гето в Европа е съвсем напълно загърбена. На своя скорошна сесия Общинският съвет привидя прекалено много опасности в това " да посрещаме европейските си посетители в гетото ". Междувременно, след масирания пожар на четири основни здания в Тютюневия град доскоро повече от година, по-голямата част от тази централна за кандидатурата на Пловдив градска зона е отцепена и труднодостъпна. Много от знаковите здания в квартала са в отчайващо положение, с разнебитени и рушащи се фасади, с махнати покриви. Така е от години и няма никакъв знак, че някой в Пловдив работи по тази тематика.
Що се отнася до клъстера от артистични намеси на остров " Адата " – следва да споменем, че единствено допреди няколко месеца към момента никой от уредниците на ЕСК 2019 не беше се свързал с британската собственичка на 80% от територията на острова. Дано това в това време се е случило.
Последно, само че не на последно място: в реда на нещата е да отбележим, че все още хората от екипа на ЕСК 2019 не са съумели да привлекат нито един спонсорски лев. Ако не броим рекламните бартери, несъмнено.
По всичко проличава, че замисълът на актуалните уредници на събитието е да заместят потушената и задушена гражданска сила с няколко впечатляващи концерта на водещи интернационалните реализатори, които да вдигнат нужния звук в медиите и да задоволят пристрастеността на тълпите към зрелища. И толкова. До идващото домакинство.
Когато преди четири години пловдивският екип завоюва правото да бъде първия български град, който ще се трансформира в Европейска столица на културата, един от най-често повтаряните претекстове при представянето на кандидатурата беше: " За нас по-важно е не какво ще се случи през 2019 година, а по какъв начин ще се събудим на 1 януари 2020. Ще е повишено ли самочувствието ни на културни мениджъри? Ще бъдем ли по-мъдри, по-зрели, по-опитни? Ще успеем ли да сложим Пловдив на културната карта на Европа? "
А когато 1 януари 2020 в действителност настъпи какви ли въпроси ще си задаваме?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ