Владимир Люцканов: "Умно село" е нито едно и също, нито лесно заменимо
" Дневник " препубликува от " Площад Славейков " отговора на Владимир Люцканов - шеф на Младежки спектакъл " Николай Бинев " и съавтор на " Умно село ", на отвореното писмо на члена на управителния съвет на Българска национална телевизия Антон Андонов, което е част от дебата, предизвикан от свалянето на предаването от ефира на публичната медиа. Заглавието е на редакцията.
За първи и финален път се включвам в дебата по проблема " Умно село ". Подчертавам: спор, а не борба. Просто няма по какъв начин да бъда вкаран в спор с Българска национална телевизия. Тази, на която бях (и съм) едно от всичките " 55 лица от вашия живот ". С " Българска национална телевизия на 60 " години, на която съм дал 40 от своите. От чийто екран съм " отгледал " генерации деца от 80-те и 90-те – през днешния ден възрастни непознати, които ме стопират и благодарят " за смисленото си детство ".
Правил съм културната ѝ политика " от вътрешната страна " като основен редактор на редакция " Култура и обучение ", взел участие съм в програмната ѝ политика като член на Програмния съвет и като мощно медиен човек съм изцяло наясно с " фините настройки, съставляващи публичната задача на Българска национална телевизия ".
В последните 20 години името ми стои като съавтор на знаковата за националния ефир художествено-документална поредност " Умно село ", която някои назовават новия Златен фонд на българската просвета. Междувременно бях в екипа с сътрудници от Българска национална телевизия, с които заснехме първите театрални постановки от по този начин шумно прокламираната през днешния ден, а в действителност – отдавнашна идея и концепция за нов списък на телевизионния спектакъл. С това незабравимата трилогия по Чехов на Крикор Азарян на сцената на три столични театъра е непокътната за поколенията във Фонда на Българска национална телевизия, снимана и инсталирана високотехнологично, с брилянтна визия и тон.
Бил съм " вътрешен ", бил съм " външен " продуцент. Отдавна съм разкрил, че не от мен стартира всичко и отхвърлям да откривам топлата вода. Затова съм просто задължен да дам някои обяснения по проблема със прекъсването на поредицата " Умно село ". Спиране, уповавам се въпреки всичко, като бъдещо произвеждане, а не " прекъсване на излъчването ", съгласно писмото на младия член на УС господин Андонов до медиите. Впрочем, за първи път научихме причините на УС, с които не се продължава договорът на поредицата " Умно село ", таман от това писмо. Ако аз и моят екип ги бяхме разбрали в пряк контакт с управлението (не е длъжно, само че пък мислим, че с труда си сме го заслужили), щяхме да спестим на обществото този спор с разменени отворени писма. Но методът, по който актуалното управление на Българска национална телевизия се раздели с нас след 20-годишно ползотворно партньорство, беше посредством малко писмо от програмния шеф, което ни уведомява за решението на УС в едно изречение: " Не приема предлагането за продължение на контракта ". Протоколните благодарности бяха персонални, от сътрудника, който не познаваме. Както и не разбирам нищо от преамбюла на писмото, в което се уличават в неучтивост по отношение на Българска национална телевизия интелектуалци, подписали се под апела на проф. Емил Попов за продължение на поредицата. Недомлъвки, подмятания и почистване на сметки по частни каузи на Българска национална телевизия с обособени лица от този лист въобще нямат място в дебата за " Умно село ", което е било в правилни връзки с Българска национална телевизия от основаването си.
И по този начин – от всички изказвания в медии и ефири се схваща, че проблем на националната телевизия с " Умно село " се оказва: от програмирането му един път месечно, през финансирането му и опцията Българска национална телевизия да си създаде на ниска цена и сама " сходно нещо ", до подчинение път на Новото.
Длъжен съм да направя някои обяснения, тъй като по някакъв метод част от причините и определенията засягат положителното ми име.
От 15 години управлявам, менажирам и управлявам влиятелен столичен културен институт с доста остаряла история. Основните ми старания са ориентирани към отваряне път най-много на младите и като резултат Младежки спектакъл " Николай Бинев " има една от най-младите трупи и от най-свежите програмни политики. Самият аз не съм спрял да се развъртвам – другояче щях да си остана просто " любимецът на децата ". Така че не мога да приема снизходителния извод, че 20 години върша с екипа си " едно и също ", което е елементарно заменимо. Уважаеми сътрудници – нито е " едно и също ", нито е по този начин елементарно заменимо. Нека не хвърляме думите по този начин елементарно в пространството, хората въпреки всичко имат глави на раменете си. " Умно село " беше поръчано и осъществено като външна продукция точно като характерен креативен артикул. Във типа, в който бе сбъднат и в който остава в ефира, той в никакъв случай не е бил по силите на " всеки ". " Умно село " е мощно авторска идея, създадена характерна жанрова ниша, непозната до тогава в тв ефира и неповторена от никого. Осъществява се от хора, самите те с потомствена и професионална принадлежност към културния слой на обществото. Затова и пред тях се отвориха заключени врати; и пред камерата ѝ застанаха лица, които постоянно са отказвали ефирна изява. Нещо повече – в правенето на поредицата в последните години се включиха екипи от млади режисьори и оператори от " огромното кино ". В момента те са измежду най-награждаваните съсловни имена по наши и интернационалните кинофестивали.
Нито съм " абониран ", нито съм считал да се " пенсионирам " с " Умно село ". Имам задоволително работа на полето на културата, където е минал целият ми живот. Както и управлението на Българска национална телевизия има своето право за решенията си за програмната политика, поемайки дружно с това своята отговорност за типа, мярата и усета в нея.
Притеснява ме единствено както неглижирането на 20-годишния ни труд с квалификации на ръба с обидата, по този начин също и неяснотата към използването на този самобитен актуален Златен фонд на българската просвета. Споменатото нагоре " прекъсване на излъчването " е съпроводено и от внушения, че повторните предавания на архива костват средства на малкия екран. Но заплащането на авторски права е част от отговорностите на Българска национална телевизия, както и контрактуваните проценти при повторения на архива. В случая с " Умно село " (чийто бюджет е еднакъв от 2000 година – и да се разяснява той на фона на цифрите в показаните наскоро пред Съвет за електронни медии контракти с външни продукции е смешно) сумата за повторения, представена в писмото на члена на УС е мощно подвеждаща. Тя е надалеч по-ниска от минималната работна заплата, камо ли да е равна на възнагражденията на щатни чиновници на Българска национална телевизия, както се твърди вътре, евентуално за да ни опълчи на хората, работещи там. Пак ще повторя, че никакви клевети не могат да ме опълчват на сътрудниците от Българска национална телевизия, с множеството от които работим дружно през въпросните 40 години и с които съм в прелестни професионални и другарски връзки.
Дано малкия екран не се поскъпи на дребно и да продължи да намира място в стратегиите си за този списък, вървящ с сегашното си и по тази причина уловил в точния момент и запечатал лица и биографии, които липсват даже в пребогатия 60-годишен списък на Българска национална телевизия. Все отново българският човек – както го назовава в писмото си професор Емил Попов – има право на това знание, което ни дава паметта. Защото надълбоко в себе си всички сме наясно, че това, което е било, ни е направило това, което сме.
С почитание: Владимир Люцканов, артист, режисьор, шеф на Младежки спектакъл " Николай Бинев "
За първи и финален път се включвам в дебата по проблема " Умно село ". Подчертавам: спор, а не борба. Просто няма по какъв начин да бъда вкаран в спор с Българска национална телевизия. Тази, на която бях (и съм) едно от всичките " 55 лица от вашия живот ". С " Българска национална телевизия на 60 " години, на която съм дал 40 от своите. От чийто екран съм " отгледал " генерации деца от 80-те и 90-те – през днешния ден възрастни непознати, които ме стопират и благодарят " за смисленото си детство ".
Правил съм културната ѝ политика " от вътрешната страна " като основен редактор на редакция " Култура и обучение ", взел участие съм в програмната ѝ политика като член на Програмния съвет и като мощно медиен човек съм изцяло наясно с " фините настройки, съставляващи публичната задача на Българска национална телевизия ".
В последните 20 години името ми стои като съавтор на знаковата за националния ефир художествено-документална поредност " Умно село ", която някои назовават новия Златен фонд на българската просвета. Междувременно бях в екипа с сътрудници от Българска национална телевизия, с които заснехме първите театрални постановки от по този начин шумно прокламираната през днешния ден, а в действителност – отдавнашна идея и концепция за нов списък на телевизионния спектакъл. С това незабравимата трилогия по Чехов на Крикор Азарян на сцената на три столични театъра е непокътната за поколенията във Фонда на Българска национална телевизия, снимана и инсталирана високотехнологично, с брилянтна визия и тон.
Бил съм " вътрешен ", бил съм " външен " продуцент. Отдавна съм разкрил, че не от мен стартира всичко и отхвърлям да откривам топлата вода. Затова съм просто задължен да дам някои обяснения по проблема със прекъсването на поредицата " Умно село ". Спиране, уповавам се въпреки всичко, като бъдещо произвеждане, а не " прекъсване на излъчването ", съгласно писмото на младия член на УС господин Андонов до медиите. Впрочем, за първи път научихме причините на УС, с които не се продължава договорът на поредицата " Умно село ", таман от това писмо. Ако аз и моят екип ги бяхме разбрали в пряк контакт с управлението (не е длъжно, само че пък мислим, че с труда си сме го заслужили), щяхме да спестим на обществото този спор с разменени отворени писма. Но методът, по който актуалното управление на Българска национална телевизия се раздели с нас след 20-годишно ползотворно партньорство, беше посредством малко писмо от програмния шеф, което ни уведомява за решението на УС в едно изречение: " Не приема предлагането за продължение на контракта ". Протоколните благодарности бяха персонални, от сътрудника, който не познаваме. Както и не разбирам нищо от преамбюла на писмото, в което се уличават в неучтивост по отношение на Българска национална телевизия интелектуалци, подписали се под апела на проф. Емил Попов за продължение на поредицата. Недомлъвки, подмятания и почистване на сметки по частни каузи на Българска национална телевизия с обособени лица от този лист въобще нямат място в дебата за " Умно село ", което е било в правилни връзки с Българска национална телевизия от основаването си.
И по този начин – от всички изказвания в медии и ефири се схваща, че проблем на националната телевизия с " Умно село " се оказва: от програмирането му един път месечно, през финансирането му и опцията Българска национална телевизия да си създаде на ниска цена и сама " сходно нещо ", до подчинение път на Новото.
Длъжен съм да направя някои обяснения, тъй като по някакъв метод част от причините и определенията засягат положителното ми име.
От 15 години управлявам, менажирам и управлявам влиятелен столичен културен институт с доста остаряла история. Основните ми старания са ориентирани към отваряне път най-много на младите и като резултат Младежки спектакъл " Николай Бинев " има една от най-младите трупи и от най-свежите програмни политики. Самият аз не съм спрял да се развъртвам – другояче щях да си остана просто " любимецът на децата ". Така че не мога да приема снизходителния извод, че 20 години върша с екипа си " едно и също ", което е елементарно заменимо. Уважаеми сътрудници – нито е " едно и също ", нито е по този начин елементарно заменимо. Нека не хвърляме думите по този начин елементарно в пространството, хората въпреки всичко имат глави на раменете си. " Умно село " беше поръчано и осъществено като външна продукция точно като характерен креативен артикул. Във типа, в който бе сбъднат и в който остава в ефира, той в никакъв случай не е бил по силите на " всеки ". " Умно село " е мощно авторска идея, създадена характерна жанрова ниша, непозната до тогава в тв ефира и неповторена от никого. Осъществява се от хора, самите те с потомствена и професионална принадлежност към културния слой на обществото. Затова и пред тях се отвориха заключени врати; и пред камерата ѝ застанаха лица, които постоянно са отказвали ефирна изява. Нещо повече – в правенето на поредицата в последните години се включиха екипи от млади режисьори и оператори от " огромното кино ". В момента те са измежду най-награждаваните съсловни имена по наши и интернационалните кинофестивали.
Нито съм " абониран ", нито съм считал да се " пенсионирам " с " Умно село ". Имам задоволително работа на полето на културата, където е минал целият ми живот. Както и управлението на Българска национална телевизия има своето право за решенията си за програмната политика, поемайки дружно с това своята отговорност за типа, мярата и усета в нея.
Притеснява ме единствено както неглижирането на 20-годишния ни труд с квалификации на ръба с обидата, по този начин също и неяснотата към използването на този самобитен актуален Златен фонд на българската просвета. Споменатото нагоре " прекъсване на излъчването " е съпроводено и от внушения, че повторните предавания на архива костват средства на малкия екран. Но заплащането на авторски права е част от отговорностите на Българска национална телевизия, както и контрактуваните проценти при повторения на архива. В случая с " Умно село " (чийто бюджет е еднакъв от 2000 година – и да се разяснява той на фона на цифрите в показаните наскоро пред Съвет за електронни медии контракти с външни продукции е смешно) сумата за повторения, представена в писмото на члена на УС е мощно подвеждаща. Тя е надалеч по-ниска от минималната работна заплата, камо ли да е равна на възнагражденията на щатни чиновници на Българска национална телевизия, както се твърди вътре, евентуално за да ни опълчи на хората, работещи там. Пак ще повторя, че никакви клевети не могат да ме опълчват на сътрудниците от Българска национална телевизия, с множеството от които работим дружно през въпросните 40 години и с които съм в прелестни професионални и другарски връзки.
Дано малкия екран не се поскъпи на дребно и да продължи да намира място в стратегиите си за този списък, вървящ с сегашното си и по тази причина уловил в точния момент и запечатал лица и биографии, които липсват даже в пребогатия 60-годишен списък на Българска национална телевизия. Все отново българският човек – както го назовава в писмото си професор Емил Попов – има право на това знание, което ни дава паметта. Защото надълбоко в себе си всички сме наясно, че това, което е било, ни е направило това, което сме.
С почитание: Владимир Люцканов, артист, режисьор, шеф на Младежки спектакъл " Николай Бинев "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ