Галин Стоев: Тетърът позволява да се видиш в кожата на опонента си
" Дневник " препубликува от П анкета с режисьора Галин Стоев във връзка европейската самодейност Нощ на театрите, която ще означи своята девета година в България и на 20 ноември ще събере в едно огромно и вълнуващо събитие стотици наличия в десетки български градове, като все още (поради динамичната обстановка) се възнамеряват събития както онлайн, по този начин и в разнообразни онлайн платформи. Заглавието е на " Дневник ".
Най-странните неща в подготовката за зрелище
По време на подготовка за зрелище са се случвали доста странни неща. Случвало ми се е да променям артист в основна роля в последните 15 минути, случвало ми се е да променям текст в последните 10 минути, случвало ми се е да променям елементи от екипа също. И най-странното във всичко това е, че не полудяваш, макар че наподобява като полуда.
Най-трудният текст
Всеки текст е доста огромно предизвикателство. Ако се срещна с текст, който не разбирам, очаквам да направи едно " прещракване " и да стартира да се отваря. Ако не се отвори, тогава се разминаваме. Има един текст на Витолд Гомбрович - " Ивона, принцесата на Бургунда ", който доста бих желал да направя, само че мисля, че е доста комплициран, както за мен, по този начин и за обстановката. Него съм се отказал да го върша. Отказал съм се да върша и " Образ и сходство " на Радичков.
Любимата част от подготовките
Любимата част от подготовките са трите минути преди подготовка, в които към момента можеш да избягаш. Другата ми обичана част е малко преди премиерата, когато усещаш какво ще бъде представлението, тъй като то към този момент е живо създание и стартира да изисква своите си неща. След положително въртене, когато имаме бележки и може доста да приказваме, само че в действителност цялата част от информацията се предава оттатък думите - също е обичана част от процеса. Когато за първи път усетиш, че работата стартира да придобива някаква форма и от това ще излезе зрелище.
Най-лошата част от подготовките е всичко останало - битът, закъснелите артисти, които са били на ваучър предходната вечер и не са си научили текста, техническите компликации, разправиите с директорското тяло - такива неща, като в естествения живот.
Притесненията преди премиера
Притеснението преди премиера е дали нещото ще се случи, дали ще се получи среща, дали представлението ще проработи, тъй че да извади нескрито смисъла, който ни е предиздвикал да стартираме да го вършим.
Другата страна на театъра
Другата страна на театъра е безусловно същото като другата страна на живота. Т.е. цялата простащина на процеса е там и ти би трябвало да я приемеш и да го направиш магичен по някакъв метод, това е като да ваеш някакви форми от нищото. Когато се получава, е доста хубаво. Когато не се получава - си фрустриран и искаш да се гръмнеш.
При мен разбирам, че се е получило, когато виждам и не изпитвам позор и срам от това, което съм направил. Някакъв мой вътрешен демон е склонен да одобри това и да не саботира. Когато съумея да го прекрача него, тогава има късмет да се получат нещата. Това, което се появява е някакво чувство за единство, за контакт, който е оттатък контакта, който ни продават публично на всички места - в фамилията, на улицата, на работа и така нататък Това е нещо, което трансцендира, минава през всички пластове и се качва нагоре. И тогава се изтриват разликите сред хора, които другояче в естествена обстановка биха влезнали във война. Когато тези разлики се изтрият, ти се научаваш да не съдиш този, който не разбираш, тъй като си го схванал или усетил като част от себе си, или най-малкото - си се привидял в кожата на личния си конкурент. Театърът има капацитет да прави това. Има го в ДНК формулата му и това го прави извънреден.
Театърът във Франция
В последните три години и половина работя в Националния спектакъл в Тулуза. Това, което се случва там (особено през миналата година и половина), е това, което се случва на всички места. Бяхме затворени, не можехме да одобряваме аудитория през по-голямата част от предходния сезон. Ние продължихме да произвеждаме представления, множеството от тях са в хладилника сега. Продължихме да вършим всевъзможен вид ателиета и изследователска работа, обвързвана с изпълнителските изкуства, тъй като сега, в който театърът не може да упражнява това, което би трябвало да прави, ние взехме решение да го преосмислим като един тип лаборатория, привилегировано място, в което можем да запазим въпреки всичко някаква част от сънищата, които ерозират и се разрушават сега. Това върша във Франция, на френски.
" Новото обикновено " в театралното изкуство
" Новото обикновено " в театъра би било това, че ще успеем да запазим пространството, с цел да може да се случва продан на сила, продан на хрумвания и гледни точки, оттатък разликите, поради които другояче сме склонни да се противопоставяме един на различен. Този вид пространства в актуалното общество се стесняват от ден на ден и повече и стартират да стават незаконни. Театърът е едно от дребното места, където същинската среща продължава да бъде легална. Трябва да се борим да запазим това пространство.
Театърът с онлайн опция
Театърът постоянно е бил място, още от Древна Гърция, в което хората отиват, с цел да се срещнат със своите богове и/или със своите демони. Да влязат в контакт с нещо, което е невидимо и нещо, което е оттатък всекидневието. Днес театърът продължава да има тази рекламация.
Онлайн опитите да се прави спектакъл са палеативни решения в някаква степен, не може всеки текст да бъде показан във видео формат, само че пък забавното е, че доста неща, за които не вярвахме, че могат да минат онлайн, в действителност се оказа, че работят.
И другото забавно е, че тези процеси започнаха да подтикват театралните практици да пробват форми във виртуалното пространство, които са инспирирани от живия опит на спектакъл, само че които не са сниман спектакъл, не са " ни риба, ни рак, ни щука ", а нещо четвърто, нещо като нищо друго на света. Там има ниша, която театърът би могъл да създава от ден на ден, с цел да стигне до най-младите, които са израснали с екраните на телефоните си и нямат този натурален повод да отидат на спектакъл.
В същото време това не значи, че нямат повод да поддържат връзка същински, единствено че на тях им е доста мъчно да намерят съответна форма, изключително през днешния ден. В този смисъл театърът би могъл да предложи решение.
Най-странните неща в подготовката за зрелище
По време на подготовка за зрелище са се случвали доста странни неща. Случвало ми се е да променям артист в основна роля в последните 15 минути, случвало ми се е да променям текст в последните 10 минути, случвало ми се е да променям елементи от екипа също. И най-странното във всичко това е, че не полудяваш, макар че наподобява като полуда.
Най-трудният текст
Всеки текст е доста огромно предизвикателство. Ако се срещна с текст, който не разбирам, очаквам да направи едно " прещракване " и да стартира да се отваря. Ако не се отвори, тогава се разминаваме. Има един текст на Витолд Гомбрович - " Ивона, принцесата на Бургунда ", който доста бих желал да направя, само че мисля, че е доста комплициран, както за мен, по този начин и за обстановката. Него съм се отказал да го върша. Отказал съм се да върша и " Образ и сходство " на Радичков.
Любимата част от подготовките
Любимата част от подготовките са трите минути преди подготовка, в които към момента можеш да избягаш. Другата ми обичана част е малко преди премиерата, когато усещаш какво ще бъде представлението, тъй като то към този момент е живо създание и стартира да изисква своите си неща. След положително въртене, когато имаме бележки и може доста да приказваме, само че в действителност цялата част от информацията се предава оттатък думите - също е обичана част от процеса. Когато за първи път усетиш, че работата стартира да придобива някаква форма и от това ще излезе зрелище.
Най-лошата част от подготовките е всичко останало - битът, закъснелите артисти, които са били на ваучър предходната вечер и не са си научили текста, техническите компликации, разправиите с директорското тяло - такива неща, като в естествения живот.
Притесненията преди премиера
Притеснението преди премиера е дали нещото ще се случи, дали ще се получи среща, дали представлението ще проработи, тъй че да извади нескрито смисъла, който ни е предиздвикал да стартираме да го вършим.
Другата страна на театъра
Другата страна на театъра е безусловно същото като другата страна на живота. Т.е. цялата простащина на процеса е там и ти би трябвало да я приемеш и да го направиш магичен по някакъв метод, това е като да ваеш някакви форми от нищото. Когато се получава, е доста хубаво. Когато не се получава - си фрустриран и искаш да се гръмнеш.
При мен разбирам, че се е получило, когато виждам и не изпитвам позор и срам от това, което съм направил. Някакъв мой вътрешен демон е склонен да одобри това и да не саботира. Когато съумея да го прекрача него, тогава има късмет да се получат нещата. Това, което се появява е някакво чувство за единство, за контакт, който е оттатък контакта, който ни продават публично на всички места - в фамилията, на улицата, на работа и така нататък Това е нещо, което трансцендира, минава през всички пластове и се качва нагоре. И тогава се изтриват разликите сред хора, които другояче в естествена обстановка биха влезнали във война. Когато тези разлики се изтрият, ти се научаваш да не съдиш този, който не разбираш, тъй като си го схванал или усетил като част от себе си, или най-малкото - си се привидял в кожата на личния си конкурент. Театърът има капацитет да прави това. Има го в ДНК формулата му и това го прави извънреден.
Театърът във Франция
В последните три години и половина работя в Националния спектакъл в Тулуза. Това, което се случва там (особено през миналата година и половина), е това, което се случва на всички места. Бяхме затворени, не можехме да одобряваме аудитория през по-голямата част от предходния сезон. Ние продължихме да произвеждаме представления, множеството от тях са в хладилника сега. Продължихме да вършим всевъзможен вид ателиета и изследователска работа, обвързвана с изпълнителските изкуства, тъй като сега, в който театърът не може да упражнява това, което би трябвало да прави, ние взехме решение да го преосмислим като един тип лаборатория, привилегировано място, в което можем да запазим въпреки всичко някаква част от сънищата, които ерозират и се разрушават сега. Това върша във Франция, на френски.
" Новото обикновено " в театралното изкуство
" Новото обикновено " в театъра би било това, че ще успеем да запазим пространството, с цел да може да се случва продан на сила, продан на хрумвания и гледни точки, оттатък разликите, поради които другояче сме склонни да се противопоставяме един на различен. Този вид пространства в актуалното общество се стесняват от ден на ден и повече и стартират да стават незаконни. Театърът е едно от дребното места, където същинската среща продължава да бъде легална. Трябва да се борим да запазим това пространство.
Театърът с онлайн опция
Театърът постоянно е бил място, още от Древна Гърция, в което хората отиват, с цел да се срещнат със своите богове и/или със своите демони. Да влязат в контакт с нещо, което е невидимо и нещо, което е оттатък всекидневието. Днес театърът продължава да има тази рекламация.
Онлайн опитите да се прави спектакъл са палеативни решения в някаква степен, не може всеки текст да бъде показан във видео формат, само че пък забавното е, че доста неща, за които не вярвахме, че могат да минат онлайн, в действителност се оказа, че работят.
И другото забавно е, че тези процеси започнаха да подтикват театралните практици да пробват форми във виртуалното пространство, които са инспирирани от живия опит на спектакъл, само че които не са сниман спектакъл, не са " ни риба, ни рак, ни щука ", а нещо четвърто, нещо като нищо друго на света. Там има ниша, която театърът би могъл да създава от ден на ден, с цел да стигне до най-младите, които са израснали с екраните на телефоните си и нямат този натурален повод да отидат на спектакъл.
В същото време това не значи, че нямат повод да поддържат връзка същински, единствено че на тях им е доста мъчно да намерят съответна форма, изключително през днешния ден. В този смисъл театърът би могъл да предложи решение.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ