Макрон, Меркел и Каталуня
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура ".
Конфуций ли, Стивън Хокинг ли, или май Facebook е споделил, че " интелигентността е дарба да се адаптираш към измененията в света ". Всеки има потребност от просветеност, а сега от нея зависи и бъдещето на цяла Европа.
От 1352 година до нашите медии посредством неподражаемото слово на професор Божидар Димитров е достигнал един образец за липса на политическа просветеност:
" Когато турците завладяват Граникули, византийският император изпратил пратеници до Иван Александър с молба още веднъж да сключат съюз, като България финансира възобновяване на византийския флот. Българският цар бил мъжага и го напсувал, като прогонил пратeниците Но може би е трябвало да им повярваме. " – разсъждава с позакъсняла политкоректност историкът.
Съвременна Европа е цялостна с мъжкари от феодален вид, които в случаите на Марин Льо Пен и Фрауке Петри идват дори в женска форма. (У нас през днешния ден мъжкарското начало пък постоянно се демонстрира в джобен формат, само че нейсе – особености на пейзажа.) Модерните Иван-Александровци към този момент не употребяват единствено стоичковска лексика, а са усвоили и евфемизми от рода на " стопански шовинизъм " и " Европа на отечествата ". Но наличието си остава същото – високо вдигнат междинен пръст по посока на съседа.
Каталуня
Нацията на едни е потисническа империя за други. Национализмът през XIX век е бил рожба на либерализма – битката за независимост и права. След Мусолини и Хитлер национализмът става битка за превъзходството на един етнос или раса над други. Днешните национализми в Европа не са битка за права – никой шотландец или каталунец не счита съществено, че Англия или Испания са страни, в които правата на индивида или малцинствата не се зачитат. В този смисъл каталанският и шотландският национализми са по-скоро от средновековно-футболен вид.
Средновековният вид мъжкарство но Иван Александър е готино и гали най-тънките струни в по-грубоватите души. За тях Европа в последна сметка е футболен мач. Нашите са си наши – колкото и безобразно да играят. Може ние да им се подиграваме на уменията, само че ще се озъбим ужасно, в случай че другите вземат да го вършат.
Тоест Европа на мъжкарите е занимателна и забавна, най-малко колкото другарска среща сред Люксембург и Литва, а от време на време се извисява и до " кървави " дербита сред Германия и Англия. Всички помним и нашето звездно американското лято (1994 г.) с останалите в историята българо-каталански думи " айнц цу цвай, цу драй, цу дрън "
Референдумът в Каталуня не е непосредствено предизвикателство за Европейски Съюз, тъй като даже и една самостоятелна Барселона би желала да остане в съюза (тук изключвам договорните затруднения, които биха зародили от възможното несъгласие на Испания на нов член и пр.). Но сходни референдуми – без значение от резултата им – са косвено мощно деструктивни, тъй като те са израз на изопачен, футболен по своя темперамент шовинизъм, гарниран с жестикулации във връзка с съседите. Той води до извънредно остри алегорични войни за " идентичности ", практическите резултати от които в един взаимосвързан и взаимозависим свят биха могли да бъдат само отрицателни или в най-хубавия случай – нулеви. Да си представим, че каталунците съумеят да основат своя суверенна страна с самостоятелен парламент, държавно управление, а за какво не и президент. Какво би било по-различно (освен символиката и идентичността), също така, че ФК Барселона ще би трябвало да играе в ново национално състезание единствено с Еспаньол и втородивизионни тимове?
На фона на сходни диспути Макрон и Меркел несъмнено наподобяват необичайно и неенергично. Подобно на византийския император те изпращат пратеници, с които оферират съюз и взаимни дейности против общи закани. Това е тяхната политика. Мъжкарите пък ги попържат, вършат се на разсеяни или се чудят по какъв начин да изгонят пратениците им.
Речта на Макрон
Предложенията на френския президент са несъмнено рационални. Почти всяко едно от тях би направило Европейски Съюз по-добро място за живеене:
1) Отбрана: По-голяма съгласуваност в защитата, последователно създаване на боен потенциал, самостоятелен от Съединени американски щати, общи военни поръчки, обща военна академия и т. н. Ако Европа желае да е фактор в един глобализиран свят, тя не може да си разреши да не тръгне по този път;
2) Имиграция: Обща отбрана на границите и обща миграционна политика, при която всички споделят тежестите и облагите от имиграцията. Когато към този момент се приказва за постепенно отваряне на черноморския миграционен път, България би трябвало да поддържа с две ръце сходни предложения;
3) Бюджет: Постепенно увеличение на бюджета на Европейски Съюз (който сега е единствено към 1% от Брутният вътрешен продукт на съюза). Макрон не приказва категорично за " обособен " бюджет и институции за еврозоната, което от българска позиция е добре;
4) Данъци: Прехвърляне на постъпленията от някои налози напряко в бюджета на Европейски Съюз – да вземем за пример налог върху финансовите транзакции. Макар и противоречиви в детайлите, посоката на тези оферти е вярна – увеличението на наднационалния бюджет би трябвало да върви и дружно със основаване на независима данъчна база за него;
5) Хармонизация на данъчната политика: Това е може би най-спорната теза, само че по този въпрос Източна Европа и България имат мощни преговорни козове. Постепенната данъчна хармонизация би трябвало да върви ръка за ръка с задоволителни " прехвърляния " от наднационално равнище към по-изостаналите райони, които да подтикват икономическо настигане
Списъкът с Макроновите оферти е доста по-дълъг от изброените, само че и тези са задоволителни, с цел да станат основа за европейска и национална политика през идващите години.
Ситуацията на Меркел
Меркел завоюва четвърти мандат, само че е в по-отслабена позиция отпреди. Мъжкарите в Германия получиха към 13% и те им наподобяват като най-малко 25 сантиметра. Комичността на тази оптическа заблуда настрани, Меркел ще е принудена да търси доста взаимни отстъпки в съставянето на коалиция със свободните демократи и зелените. Някои анализатори даже слагат под въпрос крайния триумф на сходно начинание. Германия изрече към този момент утвърждение (като цяло) на концепциите на Макрон, само че е известно, че разлики сред двете страни съществуват. Немците биха предпочели усилване на стабилизационните механизми на еврозоната (европейски МВФ), вместо по-голям бюджет и фискална хармонизация. Свободните демократи ще засилят това разграничение, вместо да оказват помощ за неговото превъзмогване. Но място за договаряния и компромис тук има, стига да има задоволително благосклонност.
Мъдростта на Конфуций
И Макрон, и Меркел схващат добре, че с цел да остане, Европейски Съюз би трябвало да се промени или най-малко да показва, че е кадърен на смяна. Различните скорости биха помогнали да се избегне обстановка, в която една или две страни блокират нужни промени. Източноевропейците са прави да се опасяват, че могат да останат на по-бавните скорости. За отчасти утешение Макрон съобщи, че никоя страна няма да е изключена от интеграцията, стига да я желае – това би трябвало да е най-малко условие, от което ние да не се отхвърляме. Също по този начин би трябвало да се подсигурява, че постигнатото дотук от всички 28 (или вероятно 27) няма да бъде разграждано.
Всичко това е common sense – просто здрав разсъдък. Но огромният проблем е, че представителите на здравия разсъдък са от ден на ден заглушавани от олелия и безумие, подправени с мъжкарски благословии като на футболен мач. А това, както е споделил Конфуции, " не е на добре ". Не го е споделил, само че сигурно си го е мислил.
Конфуций ли, Стивън Хокинг ли, или май Facebook е споделил, че " интелигентността е дарба да се адаптираш към измененията в света ". Всеки има потребност от просветеност, а сега от нея зависи и бъдещето на цяла Европа.
От 1352 година до нашите медии посредством неподражаемото слово на професор Божидар Димитров е достигнал един образец за липса на политическа просветеност:
" Когато турците завладяват Граникули, византийският император изпратил пратеници до Иван Александър с молба още веднъж да сключат съюз, като България финансира възобновяване на византийския флот. Българският цар бил мъжага и го напсувал, като прогонил пратeниците Но може би е трябвало да им повярваме. " – разсъждава с позакъсняла политкоректност историкът.
Съвременна Европа е цялостна с мъжкари от феодален вид, които в случаите на Марин Льо Пен и Фрауке Петри идват дори в женска форма. (У нас през днешния ден мъжкарското начало пък постоянно се демонстрира в джобен формат, само че нейсе – особености на пейзажа.) Модерните Иван-Александровци към този момент не употребяват единствено стоичковска лексика, а са усвоили и евфемизми от рода на " стопански шовинизъм " и " Европа на отечествата ". Но наличието си остава същото – високо вдигнат междинен пръст по посока на съседа.
Каталуня
Нацията на едни е потисническа империя за други. Национализмът през XIX век е бил рожба на либерализма – битката за независимост и права. След Мусолини и Хитлер национализмът става битка за превъзходството на един етнос или раса над други. Днешните национализми в Европа не са битка за права – никой шотландец или каталунец не счита съществено, че Англия или Испания са страни, в които правата на индивида или малцинствата не се зачитат. В този смисъл каталанският и шотландският национализми са по-скоро от средновековно-футболен вид.
Средновековният вид мъжкарство но Иван Александър е готино и гали най-тънките струни в по-грубоватите души. За тях Европа в последна сметка е футболен мач. Нашите са си наши – колкото и безобразно да играят. Може ние да им се подиграваме на уменията, само че ще се озъбим ужасно, в случай че другите вземат да го вършат.
Тоест Европа на мъжкарите е занимателна и забавна, най-малко колкото другарска среща сред Люксембург и Литва, а от време на време се извисява и до " кървави " дербита сред Германия и Англия. Всички помним и нашето звездно американското лято (1994 г.) с останалите в историята българо-каталански думи " айнц цу цвай, цу драй, цу дрън "
Референдумът в Каталуня не е непосредствено предизвикателство за Европейски Съюз, тъй като даже и една самостоятелна Барселона би желала да остане в съюза (тук изключвам договорните затруднения, които биха зародили от възможното несъгласие на Испания на нов член и пр.). Но сходни референдуми – без значение от резултата им – са косвено мощно деструктивни, тъй като те са израз на изопачен, футболен по своя темперамент шовинизъм, гарниран с жестикулации във връзка с съседите. Той води до извънредно остри алегорични войни за " идентичности ", практическите резултати от които в един взаимосвързан и взаимозависим свят биха могли да бъдат само отрицателни или в най-хубавия случай – нулеви. Да си представим, че каталунците съумеят да основат своя суверенна страна с самостоятелен парламент, държавно управление, а за какво не и президент. Какво би било по-различно (освен символиката и идентичността), също така, че ФК Барселона ще би трябвало да играе в ново национално състезание единствено с Еспаньол и втородивизионни тимове?
На фона на сходни диспути Макрон и Меркел несъмнено наподобяват необичайно и неенергично. Подобно на византийския император те изпращат пратеници, с които оферират съюз и взаимни дейности против общи закани. Това е тяхната политика. Мъжкарите пък ги попържат, вършат се на разсеяни или се чудят по какъв начин да изгонят пратениците им.
Речта на Макрон
Предложенията на френския президент са несъмнено рационални. Почти всяко едно от тях би направило Европейски Съюз по-добро място за живеене:
1) Отбрана: По-голяма съгласуваност в защитата, последователно създаване на боен потенциал, самостоятелен от Съединени американски щати, общи военни поръчки, обща военна академия и т. н. Ако Европа желае да е фактор в един глобализиран свят, тя не може да си разреши да не тръгне по този път;
2) Имиграция: Обща отбрана на границите и обща миграционна политика, при която всички споделят тежестите и облагите от имиграцията. Когато към този момент се приказва за постепенно отваряне на черноморския миграционен път, България би трябвало да поддържа с две ръце сходни предложения;
3) Бюджет: Постепенно увеличение на бюджета на Европейски Съюз (който сега е единствено към 1% от Брутният вътрешен продукт на съюза). Макрон не приказва категорично за " обособен " бюджет и институции за еврозоната, което от българска позиция е добре;
4) Данъци: Прехвърляне на постъпленията от някои налози напряко в бюджета на Европейски Съюз – да вземем за пример налог върху финансовите транзакции. Макар и противоречиви в детайлите, посоката на тези оферти е вярна – увеличението на наднационалния бюджет би трябвало да върви и дружно със основаване на независима данъчна база за него;
5) Хармонизация на данъчната политика: Това е може би най-спорната теза, само че по този въпрос Източна Европа и България имат мощни преговорни козове. Постепенната данъчна хармонизация би трябвало да върви ръка за ръка с задоволителни " прехвърляния " от наднационално равнище към по-изостаналите райони, които да подтикват икономическо настигане
Списъкът с Макроновите оферти е доста по-дълъг от изброените, само че и тези са задоволителни, с цел да станат основа за европейска и национална политика през идващите години.
Ситуацията на Меркел
Меркел завоюва четвърти мандат, само че е в по-отслабена позиция отпреди. Мъжкарите в Германия получиха към 13% и те им наподобяват като най-малко 25 сантиметра. Комичността на тази оптическа заблуда настрани, Меркел ще е принудена да търси доста взаимни отстъпки в съставянето на коалиция със свободните демократи и зелените. Някои анализатори даже слагат под въпрос крайния триумф на сходно начинание. Германия изрече към този момент утвърждение (като цяло) на концепциите на Макрон, само че е известно, че разлики сред двете страни съществуват. Немците биха предпочели усилване на стабилизационните механизми на еврозоната (европейски МВФ), вместо по-голям бюджет и фискална хармонизация. Свободните демократи ще засилят това разграничение, вместо да оказват помощ за неговото превъзмогване. Но място за договаряния и компромис тук има, стига да има задоволително благосклонност.
Мъдростта на Конфуций
И Макрон, и Меркел схващат добре, че с цел да остане, Европейски Съюз би трябвало да се промени или най-малко да показва, че е кадърен на смяна. Различните скорости биха помогнали да се избегне обстановка, в която една или две страни блокират нужни промени. Източноевропейците са прави да се опасяват, че могат да останат на по-бавните скорости. За отчасти утешение Макрон съобщи, че никоя страна няма да е изключена от интеграцията, стига да я желае – това би трябвало да е най-малко условие, от което ние да не се отхвърляме. Също по този начин би трябвало да се подсигурява, че постигнатото дотук от всички 28 (или вероятно 27) няма да бъде разграждано.
Всичко това е common sense – просто здрав разсъдък. Но огромният проблем е, че представителите на здравия разсъдък са от ден на ден заглушавани от олелия и безумие, подправени с мъжкарски благословии като на футболен мач. А това, както е споделил Конфуции, " не е на добре ". Не го е споделил, само че сигурно си го е мислил.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ