Коренните народи на Тайван: колко е трудно да минеш по "моста дъга"
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Възрастни с деца се събират с пластмасови столчета към баскетболно игрище пред черква. По-млади хващат триони - стартира съревнование по рязане на трупчета. Няколко европейци гледат сюрпризирани, само че бързо ги канят да се включат (и изненадващо, да спечелят). Трионите се прибират, децата излизат за идната конкуренция - кой ще издуха жълто топче за пинг-понг от купа с брашно. " Надпревара " е мощно казано: възрастни оказват помощ на всички участници.
Сгушеното сред планините на Северен Тайван игрище е място на извънредно тържество, чиято кулминационна точка едвам следва. Поводът за събитието за десетки хора, чиито предци събирали главите на враговете си, е Коледа, въпреки всичко в близост да е зелено.
и с други представители на общността, в която то се разиграва, обрисува малко позната отвън острова група с значима роля в международната история, само че останала епохи наред в сянката на европейските колонизатори, Япония и Китай.
Днес Тайван пробва да промени това, подобрявайки живота на коренните нации - до XVII в. съвсем единствени жители на острова, прочут тогава на Запад като Формоза ( " Красива " ). За седма година на 1 август ще се означи и специфичният празник, прогласен, когато те получиха опрощение от страната за десетилетните репресии от китайците националисти, маргинализирали ги в родината им, откакто към този момент са превърнати в малцинство от анексията и колонизацията на източните сили.
Добрата воля на страната няма да резервира коренните общности каквито са били - елементи от практиките им са окончателно отмрели. Усилията за възобновление на културите им обаче им оказват помощ, както оказват помощ и на Тайпе - да гледа към бъдещето.
За някои обичаи е късно
Припомня го разходката по улицата с изрисувани къщи в село Транан, които демонстрира Уан Дзюн Ер, старейшина на общественост на таян - или атаял/таял, една от най-големите групи коренни нации.
Някои от къщите демонстрират старите ритуали. На една има женитба - от страната на булката показват какъв брой глигана да уловят хората на младоженеца. Жрецът прави обред с едно от животните и гледа - колкото повече кръв види, толкоз по-дълбока ще е връзката.
Днес в този край мнозина са презвитерианци. Строят къщите си от тухли вместо от дърво. Но при татуировките - знак на военен дух, увереност, положителни каузи, само че и преданост - японците оставят по-голям отпечатък и от религията, и от стандартите на актуалната цивилизация.
Общо 16-те племена на коренните нации са с разнообразни езици и традиции, някои са планинци, други - от равнините. Много от тях обаче са обединени от: основният артист в него е безмълвен наблюдаващ на празненството пред църквата, някои от участниците може да са от неговото паство. По моста се пускали единствено мъже, потвърдили, че могат да убиват, и дами, потвърдили, че могат да плетат.
Има още едно изискване за прекосяване и старейшината Ер го знае.
© Tony Coolidge
На женитба или на дълго чакана среща със остарял другар - двамата пият от една чаша и не трябва да разливат и капка.
Веднъж видял дъга и споделил с баба си удивлението от хубостта ѝ. Тя го плеснала през ръката да не я сочи - при прекосяване предците трябвало да имат лицеви татуировки, с цел да се съберат със фамилиите. " А ти нямаш ", напомнила му.
Всъщност бабата на Ер се готвела за татуировката си, когато през 1913 година пристигнала възбраната. " Беше доста тъжна, че не може да мине по моста поради това. "
Неизбежно пред една от къщите той чува въпроса от европейците: " Къде остава цялото племе, в случай че от 100 години не може да си поставя татуировки? "
Думите " не може " изискват разяснение. Японците съумяват да насадят срама от татуировките, с който коренните поданици влизат и в Република Китай. " Практиката изчезна по натурален път. Миналата година си отиде последният старейшина, който имаше ", споделя Ер.
© Tony Coolidge
Старейшината Уан Дзюн Ер
За тази стигма приказва и Тони Куулидж, изпълнителен шеф на американската фондация " Атаял ", която демонстрира и предизвиква запазването на културите и езиците на коренните нации. В диалог в Тайпе, преди срещата в Улай, той припомня за генетични изследвания, съгласно които до три четвърти от тайванците са кръвно свързани с тези нации.
Помолен да изясни за какво тогава едвам 2.2% от 23-милионното население на Тайван са се записали като коренни нации, той изяснява с две неща: " Първо (в обществото - бел. ред.), има стигма. Второ, евентуално не знаят, че имат такава кръв, не е част от традициите им.
Предци на 5% от хората: Тайван се сдобрява с " истинските си притежатели "
" Както времената се трансформират, би трябвало да се учим да се приспособяваме. И да загубим тази процедура, знаем, че сме таян ", споделя Ер. По думите му младите схващат това - на ритуали в селата си заменят татуировките с краткотрайни стикери.
А има вяра ли, че ще прекоси моста с дъгата? Ер дава отговор уклончиво:
Заради мисионерите от тези страни през днешния ден таян имат вяра в тези религии. Но знаейки, че съществуват, постоянно помнят корените си, даже като почитат тези остарели богове. На Коледа почитаме Бог, почитаме предците си.Уан Дзюн Ер, старейшина на таян
В търсене на благоприятни условия
Ще останат ли обаче задоволително хора, които да предават чувството за общественост? Населението на Улай, примес от китайци хан, таян и амис (друга коренна група), към момента не понижава, а младите, които се местят, с цел да работят в градовете, се връщат през почивните дни. " В контакт са с нас посредством " Фейстайм " и при потребност, в случай че имат проблеми, постоянно идват ", споделя старейшината.
© Tony Coolidge
От ляво надясно: пасторите Нолай Пихо (също основен артист във " Воините на дъгата " ), Юмин Хайюн и Силан Пайес пред черква във Фушан, Тайван.
" Има млади, които избират да се реалокират в града в търсене на благоприятни условия ", споделя в прилежащия Фушан Силан Пайес, свещеник на седемте църкви на Улай. " Но към момента доста други избират да са тук: физическа работа, в администрацията, в СПА курортите. Който потегля, се връща в почивните дни. " Признава, че Улай е миропомазан от близостта до Тайпе, само че даже в този окръг общностите по-дълбоко в планината опустяват най-малкото през седмицата. Не се притеснява обаче от изгубване: " Младите към момента биват насърчавани да се прибират. Биха задържали корените в общностите си, вместо да ги пуснат в градовете. "
Юмин Хайюн, различен свещеник от Улай, е по-директен. " Проблемът е многоизмерен - тук е значимо и какво вършат политиците. За да желаят да се приберат, би трябвало да има работа за тях. Ако земята е лимитирана поради статута, по-трудно могат да си намерят причина да дойдат.
Улай има преимущество с близостта до Тайпе, само че в други коренни общественост хората си потеглят и не се връщат. Защо да се връщат, в случай че няма работни места? Това би трябвало да се промени политически. Ако младежът няма работа, ще има проблеми с алкохола.Юмин Хайюн, свещеник от Улай
Когато сядат да беседват с публицистите, пасторите от района не скриват проблемите. Интересуват се имат ли европейците коренни общности в страните си и в какво се показва грижата за тях. На първо място Пайес и Юмин Хайюн, свещеник от Улай (един от четиримата мъже и трите жени), слагат земята, правата за която още не са получили поради специфичния случай на Улай.
Друг проблем, който не загатват, са рецензиите от общностите им за фактическо сегрегиране: коренните нации не се кандидатират за депутатски места отвън квотите, имат лимитирани структури в локалната власт.
В Улай няма право да засажда нищо, да сади плодове и да ги употребява както плодовете. Нямаме правото да я използваме както желаеме. Културата и езиците ни ще бъдат изгубени, както се губят корените в земята.Силан Пайес, предстоятел на седемте църкви на Улай
Хайюн мисли, че държавното управление другояче се грижи добре за коренните нации, изключително последните години има възкръсване на просвета и език. Църквата също пробва да предизвиква това. За някои медицински грижи коренните поданици имат дотации.
Трудното отделяне от предишното
Те всички ценят демокрацията. Най-ценното в нея, споделя Пайес, е, че никой няма да ръководи постоянно. " Тайван е либерален и свободен. Можете умерено да критикувате президента Цай и няма да ви хвърлят в пандиза. Свободата на словото и човешките права са най-красивото в Тайван и тайванците. "
Тази народна власт дава и горчив за ръководещите плод: огромна част от гласоподавателите в региона поддържат репресиралата ги " Гуоминдан ", въпреки и това да се трансформира с поколенията. " Направеното от " Гуоминдан " не бе положително, само че " Гуоминдан " през днешния ден е друга от " Гуоминдан " от Белия гнет. Може би някои са им дали прошка ", споделя Хайюн. " Днес всички сме в една лодка и би трябвало да гребем в естетика. "
© Tony Coolidge
Пред " Ал Джазира " преди време кмет от коренните нации известността ѝ измежду по-възрастните, десетилетия наред останали подвластни от националистите. Голяма част от локалните политици са от " Гуоминдан ", към момента го има схващането, че достъпът до каквито и да било запаси желае да си част от партията.
В поколенията от времето след анулацията на локалното състояние през 80-те години някои мислят друго. Когато " Гуоминдан " идва в Тайван, бащата на локалния политик Уатан Кайну е недодялан консултант, оклеветен и екзекутиран. " Никой не желае война, само че в случай че Китай завземе Тайван, край със съживяването на езика и културата ", споделя Кайну на срещата с пасторите. " За коренните нации най-хубавото е да продължим с демокрацията, да деколонизираме обществото. "
Тайван против Китай: скритият конфликт на два свята
В Китай коренните нации виждат заплаха за тази демократизация, само че какъв брой е огромна? " Тайванците не се опасяват от Китай. Не имам вяра, че (президентът) Си Цзинпин ще нападна Тайван, цената ще е доста висока. Остров сме, заобиколен от море. Ако Си желае да види по какъв начин Китай се връща 20 или 30 години обратно, да опита, само че няма да успее ", счита Юмин Хайюн.
" Не мога да недооценявам Китай ", споделя Пайес.
Китай има вяра в императори и желаят да станат световна суперсила, като завземат Тайван като първа стъпка към преодоляването на Тихия океан. Не имам вяра в императори, предците ми се на били императори. Били са тук хиляди години.Силан Пайес, предстоятел на седемте църкви в Улай
Пастор Хайюн не е склонен: " Ако сравните Украйна/Русия и Тайван/Китай, нас ни дели океан от Китай. Бог е сложил Китай в средата на океана, с цел да ни пази. Ако имахме сухопътна връзка, Тайван 100% щеше да падне, само че защото имаме океан, можем да отблъснем всички стъпки. Да имаш живот е обвързвано с това да има страна. Това ни пази. Никога няма да се предадем. "
Таян в миналото са вземали главите на съперниците. Сега в цялостен Тайван сме подготвени да отблъснем всяка инвазия.Юмин Хайюн, свещеник в Улай
В края на празненството църквата раздава дарове: пастори получават бутилки олио или почистващи препарати, деца - питиета, кърпи, тоалетна хартия, подскачат с тях и танцуват от наслада. Получават и европейците в символ на гостолюбие, само че бързо ги връщат. Подскачат с подаръците си и пасторите.
Светът им се трансформира, само че няма да изчезне.
Опитите на Тайван да ги трансформира в част от външната си политика, до момента в който търси отбрана от Китай, може би едвам: от Тихия океан до Мадагаскар, четвъртия максимален остров в света, предците им са заселили обширни земи и всички са от една езикова група.
Алкохол, ножове и снаряди: островите на Тайван в сянката на Китай
Езиците им се учат с все по-голям интерес, само че това е още по-вярно за музиката. Многогласът им доближи до известната просвета посредством разнообразни модерни тълкования, само че културата им се претворява и в реализатори като - измежду най-популярните в Тайван, обвързвана със същото племе като президента Цай.
Тайван е изправен пред нестабилно бъдеще, само че на игрището пред презвитерианската черква танцуващите са подготвени да го посрещнат с бутилка олио в ръка - не от оскъдност, а от наслада за всеки подарък.
© Tony Coolidge
Първата част на описа за коренните нации в Тайван можете да прочетете.
Възрастни с деца се събират с пластмасови столчета към баскетболно игрище пред черква. По-млади хващат триони - стартира съревнование по рязане на трупчета. Няколко европейци гледат сюрпризирани, само че бързо ги канят да се включат (и изненадващо, да спечелят). Трионите се прибират, децата излизат за идната конкуренция - кой ще издуха жълто топче за пинг-понг от купа с брашно. " Надпревара " е мощно казано: възрастни оказват помощ на всички участници.
Сгушеното сред планините на Северен Тайван игрище е място на извънредно тържество, чиято кулминационна точка едвам следва. Поводът за събитието за десетки хора, чиито предци събирали главите на враговете си, е Коледа, въпреки всичко в близост да е зелено.
и с други представители на общността, в която то се разиграва, обрисува малко позната отвън острова група с значима роля в международната история, само че останала епохи наред в сянката на европейските колонизатори, Япония и Китай.
Днес Тайван пробва да промени това, подобрявайки живота на коренните нации - до XVII в. съвсем единствени жители на острова, прочут тогава на Запад като Формоза ( " Красива " ). За седма година на 1 август ще се означи и специфичният празник, прогласен, когато те получиха опрощение от страната за десетилетните репресии от китайците националисти, маргинализирали ги в родината им, откакто към този момент са превърнати в малцинство от анексията и колонизацията на източните сили.
Добрата воля на страната няма да резервира коренните общности каквито са били - елементи от практиките им са окончателно отмрели. Усилията за възобновление на културите им обаче им оказват помощ, както оказват помощ и на Тайпе - да гледа към бъдещето.
За някои обичаи е късно
Припомня го разходката по улицата с изрисувани къщи в село Транан, които демонстрира Уан Дзюн Ер, старейшина на общественост на таян - или атаял/таял, една от най-големите групи коренни нации.
Някои от къщите демонстрират старите ритуали. На една има женитба - от страната на булката показват какъв брой глигана да уловят хората на младоженеца. Жрецът прави обред с едно от животните и гледа - колкото повече кръв види, толкоз по-дълбока ще е връзката.
Днес в този край мнозина са презвитерианци. Строят къщите си от тухли вместо от дърво. Но при татуировките - знак на военен дух, увереност, положителни каузи, само че и преданост - японците оставят по-голям отпечатък и от религията, и от стандартите на актуалната цивилизация.
Общо 16-те племена на коренните нации са с разнообразни езици и традиции, някои са планинци, други - от равнините. Много от тях обаче са обединени от: основният артист в него е безмълвен наблюдаващ на празненството пред църквата, някои от участниците може да са от неговото паство. По моста се пускали единствено мъже, потвърдили, че могат да убиват, и дами, потвърдили, че могат да плетат.
Има още едно изискване за прекосяване и старейшината Ер го знае.
© Tony Coolidge
На женитба или на дълго чакана среща със остарял другар - двамата пият от една чаша и не трябва да разливат и капка.
Веднъж видял дъга и споделил с баба си удивлението от хубостта ѝ. Тя го плеснала през ръката да не я сочи - при прекосяване предците трябвало да имат лицеви татуировки, с цел да се съберат със фамилиите. " А ти нямаш ", напомнила му.
Всъщност бабата на Ер се готвела за татуировката си, когато през 1913 година пристигнала възбраната. " Беше доста тъжна, че не може да мине по моста поради това. "
Неизбежно пред една от къщите той чува въпроса от европейците: " Къде остава цялото племе, в случай че от 100 години не може да си поставя татуировки? "
Думите " не може " изискват разяснение. Японците съумяват да насадят срама от татуировките, с който коренните поданици влизат и в Република Китай. " Практиката изчезна по натурален път. Миналата година си отиде последният старейшина, който имаше ", споделя Ер.
© Tony Coolidge
Старейшината Уан Дзюн Ер
За тази стигма приказва и Тони Куулидж, изпълнителен шеф на американската фондация " Атаял ", която демонстрира и предизвиква запазването на културите и езиците на коренните нации. В диалог в Тайпе, преди срещата в Улай, той припомня за генетични изследвания, съгласно които до три четвърти от тайванците са кръвно свързани с тези нации.
Помолен да изясни за какво тогава едвам 2.2% от 23-милионното население на Тайван са се записали като коренни нации, той изяснява с две неща: " Първо (в обществото - бел. ред.), има стигма. Второ, евентуално не знаят, че имат такава кръв, не е част от традициите им.
Предци на 5% от хората: Тайван се сдобрява с " истинските си притежатели " " Както времената се трансформират, би трябвало да се учим да се приспособяваме. И да загубим тази процедура, знаем, че сме таян ", споделя Ер. По думите му младите схващат това - на ритуали в селата си заменят татуировките с краткотрайни стикери.
А има вяра ли, че ще прекоси моста с дъгата? Ер дава отговор уклончиво:
Заради мисионерите от тези страни през днешния ден таян имат вяра в тези религии. Но знаейки, че съществуват, постоянно помнят корените си, даже като почитат тези остарели богове. На Коледа почитаме Бог, почитаме предците си.Уан Дзюн Ер, старейшина на таян
В търсене на благоприятни условия
Ще останат ли обаче задоволително хора, които да предават чувството за общественост? Населението на Улай, примес от китайци хан, таян и амис (друга коренна група), към момента не понижава, а младите, които се местят, с цел да работят в градовете, се връщат през почивните дни. " В контакт са с нас посредством " Фейстайм " и при потребност, в случай че имат проблеми, постоянно идват ", споделя старейшината.
© Tony Coolidge
От ляво надясно: пасторите Нолай Пихо (също основен артист във " Воините на дъгата " ), Юмин Хайюн и Силан Пайес пред черква във Фушан, Тайван.
" Има млади, които избират да се реалокират в града в търсене на благоприятни условия ", споделя в прилежащия Фушан Силан Пайес, свещеник на седемте църкви на Улай. " Но към момента доста други избират да са тук: физическа работа, в администрацията, в СПА курортите. Който потегля, се връща в почивните дни. " Признава, че Улай е миропомазан от близостта до Тайпе, само че даже в този окръг общностите по-дълбоко в планината опустяват най-малкото през седмицата. Не се притеснява обаче от изгубване: " Младите към момента биват насърчавани да се прибират. Биха задържали корените в общностите си, вместо да ги пуснат в градовете. "
Юмин Хайюн, различен свещеник от Улай, е по-директен. " Проблемът е многоизмерен - тук е значимо и какво вършат политиците. За да желаят да се приберат, би трябвало да има работа за тях. Ако земята е лимитирана поради статута, по-трудно могат да си намерят причина да дойдат.
Улай има преимущество с близостта до Тайпе, само че в други коренни общественост хората си потеглят и не се връщат. Защо да се връщат, в случай че няма работни места? Това би трябвало да се промени политически. Ако младежът няма работа, ще има проблеми с алкохола.Юмин Хайюн, свещеник от Улай
Когато сядат да беседват с публицистите, пасторите от района не скриват проблемите. Интересуват се имат ли европейците коренни общности в страните си и в какво се показва грижата за тях. На първо място Пайес и Юмин Хайюн, свещеник от Улай (един от четиримата мъже и трите жени), слагат земята, правата за която още не са получили поради специфичния случай на Улай.
Друг проблем, който не загатват, са рецензиите от общностите им за фактическо сегрегиране: коренните нации не се кандидатират за депутатски места отвън квотите, имат лимитирани структури в локалната власт.
В Улай няма право да засажда нищо, да сади плодове и да ги употребява както плодовете. Нямаме правото да я използваме както желаеме. Културата и езиците ни ще бъдат изгубени, както се губят корените в земята.Силан Пайес, предстоятел на седемте църкви на Улай
Хайюн мисли, че държавното управление другояче се грижи добре за коренните нации, изключително последните години има възкръсване на просвета и език. Църквата също пробва да предизвиква това. За някои медицински грижи коренните поданици имат дотации.
Трудното отделяне от предишното
Те всички ценят демокрацията. Най-ценното в нея, споделя Пайес, е, че никой няма да ръководи постоянно. " Тайван е либерален и свободен. Можете умерено да критикувате президента Цай и няма да ви хвърлят в пандиза. Свободата на словото и човешките права са най-красивото в Тайван и тайванците. "
Тази народна власт дава и горчив за ръководещите плод: огромна част от гласоподавателите в региона поддържат репресиралата ги " Гуоминдан ", въпреки и това да се трансформира с поколенията. " Направеното от " Гуоминдан " не бе положително, само че " Гуоминдан " през днешния ден е друга от " Гуоминдан " от Белия гнет. Може би някои са им дали прошка ", споделя Хайюн. " Днес всички сме в една лодка и би трябвало да гребем в естетика. "
© Tony Coolidge
Пред " Ал Джазира " преди време кмет от коренните нации известността ѝ измежду по-възрастните, десетилетия наред останали подвластни от националистите. Голяма част от локалните политици са от " Гуоминдан ", към момента го има схващането, че достъпът до каквито и да било запаси желае да си част от партията.
В поколенията от времето след анулацията на локалното състояние през 80-те години някои мислят друго. Когато " Гуоминдан " идва в Тайван, бащата на локалния политик Уатан Кайну е недодялан консултант, оклеветен и екзекутиран. " Никой не желае война, само че в случай че Китай завземе Тайван, край със съживяването на езика и културата ", споделя Кайну на срещата с пасторите. " За коренните нации най-хубавото е да продължим с демокрацията, да деколонизираме обществото. "
Тайван против Китай: скритият конфликт на два свята В Китай коренните нации виждат заплаха за тази демократизация, само че какъв брой е огромна? " Тайванците не се опасяват от Китай. Не имам вяра, че (президентът) Си Цзинпин ще нападна Тайван, цената ще е доста висока. Остров сме, заобиколен от море. Ако Си желае да види по какъв начин Китай се връща 20 или 30 години обратно, да опита, само че няма да успее ", счита Юмин Хайюн.
" Не мога да недооценявам Китай ", споделя Пайес.
Китай има вяра в императори и желаят да станат световна суперсила, като завземат Тайван като първа стъпка към преодоляването на Тихия океан. Не имам вяра в императори, предците ми се на били императори. Били са тук хиляди години.Силан Пайес, предстоятел на седемте църкви в Улай
Пастор Хайюн не е склонен: " Ако сравните Украйна/Русия и Тайван/Китай, нас ни дели океан от Китай. Бог е сложил Китай в средата на океана, с цел да ни пази. Ако имахме сухопътна връзка, Тайван 100% щеше да падне, само че защото имаме океан, можем да отблъснем всички стъпки. Да имаш живот е обвързвано с това да има страна. Това ни пази. Никога няма да се предадем. "
Таян в миналото са вземали главите на съперниците. Сега в цялостен Тайван сме подготвени да отблъснем всяка инвазия.Юмин Хайюн, свещеник в Улай
В края на празненството църквата раздава дарове: пастори получават бутилки олио или почистващи препарати, деца - питиета, кърпи, тоалетна хартия, подскачат с тях и танцуват от наслада. Получават и европейците в символ на гостолюбие, само че бързо ги връщат. Подскачат с подаръците си и пасторите.
Светът им се трансформира, само че няма да изчезне.
Опитите на Тайван да ги трансформира в част от външната си политика, до момента в който търси отбрана от Китай, може би едвам: от Тихия океан до Мадагаскар, четвъртия максимален остров в света, предците им са заселили обширни земи и всички са от една езикова група.
Алкохол, ножове и снаряди: островите на Тайван в сянката на Китай Езиците им се учат с все по-голям интерес, само че това е още по-вярно за музиката. Многогласът им доближи до известната просвета посредством разнообразни модерни тълкования, само че културата им се претворява и в реализатори като - измежду най-популярните в Тайван, обвързвана със същото племе като президента Цай.
Тайван е изправен пред нестабилно бъдеще, само че на игрището пред презвитерианската черква танцуващите са подготвени да го посрещнат с бутилка олио в ръка - не от оскъдност, а от наслада за всеки подарък.
© Tony Coolidge
Първата част на описа за коренните нации в Тайван можете да прочетете.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ