Как няколко млади руснаци виждат живота и бъдещето си
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
В един топъл юлски ден в съветската столица двойки младежи се разхождат хванати за ръка около река Москва, до момента в който корабчета за забавление се носят мързеливо надолу по течението, а кулите на Кремъл стърчат иззад върховете на дърветата.
През идиличните летни месеци в Москва публицисти на " Ройтерс " са интервюирали четирима млади руснаци, живеещи там, с цел да схванат по какъв начин животът им се е трансформирал след началото на това, което Кремъл назовава " специфична военна интервенция " в Украйна.
И четиримата са родени към началото на хилядолетието, когато президентът Владимир Путин се изкачи на власт, и не познават друга Русия, с изключение на тази, която той управлява.
Някои приказват за провалени проекти за учене и работа, други за боязън от незнайно и непредвидимо бъдеще. Но никой от четиримата не споделя, че може да направи доста, с цел да повлияе на посоката на Русия.
Вместо това, както отбелязва млад мъж, няма какво друго да направи, с изключение на да се приспособи към новата действителност и да " продължи ".
Интервютата са съкратени и редактирани за изясненост.
Сабина, на 23 години, от абхазки генезис, родена в Москва, учи публицистика на данните във Висшето учебно заведение по стопанска система в Москва:
Преди 2022 година мислех, че мога да отида някъде да изучавам, да се запиша в университет (в чужбина). Исках да се запиша в университет във Финландия, само че го отлагах, макар че го желаех толкоз доста.
Сега наподобява, че не би трябвало да вървя на никое място. Поне не без фамилията ми. Защото може и да си потегли, само че кой знае какво ще се случи по-късно. Може нещо да им се случи, в случай че не изоставен страната с мен.
Изглежда, че в този момент вършим избор: от коя страна на границата да останем. Или си от едната страна, или от другата. И това е финален избор.
Математик още веднъж е заточеник 66 години откакто се върна в Русия
Максим Лукяненко, на 20 години, студент от Краснодар в Южна Русия, учещ непознати езици и междукултурна връзка във Висшето учебно заведение по стопанска система, и създател на " Бял гарван ", патриотична, провоенна организация:
Имам оптимистична позиция, тъй че за мен това е опция да науча нещо ново. Европа се затвори (за нас), да насочим взор към Азия. Има доста страхотни неща там.
Планирам да изучавам магистратура в Китай. Мисля, че те са доста забавни хора, забавна нация. Като цяло Русия има потребност от подсилване на връзките с Китай. Те са страхотни хора, би трябвало да научим нещо от тях. И да ги науча на нещо, несъмнено.
© Reuters
Максим Лукяненко
Константин Конков, на 23 години, учи биология в Московския държавен университет, определен предходната година за самостоятелен претендент в общинския съвет на Москва:
Интересувам се най-вече от публичен активизъм, най-много политика и екология. Правим квартални почиствания. Помагаме на приютите за животни. Събираме помощи за бежанци.
© Reuters
Константин Конков
Разбира се, да се учи в чужбина, с цел да придобият някакви познания и по-късно да се приложат на процедура тук, е много примамлива концепция. Но сега усещам, че съм нужен тук. И защото ме избраха за общински депутат, считам идващите пет години да остана тук, в моя регион, да оказвам помощ на хората с каквото мога.
От февруари предходната година доста хора, които познавам, деятели и други, напуснаха Русия. Това оказва въздействие върху нашите акции и качеството на хоризонталната връзка. Помислете единствено: най-активните хора, хората, които ги е грижа какво се случва в страната, бяха изтръгнати от страната. Много малко са останали. В тази обстановка това доста затруднява провеждането на всевъзможни акции, публични или политически. Но ние продължаваме.
Иван Соколов, на 25 години, учил стопанска система в Москва, в този момент работи като анализатор на данни, напуснал Русия за малко и отишъл в Казахстан, само че по-късно се върнал в Москва:
(Говорейки за първата му реакция на мобилизацията в Русия.) Бях в цялостен потрес най-малко един ден, безусловно скован. Не разбирах какво е това и за какво и по какъв начин да пребивавам по този начин.
Мобилизацията беше оповестена, мисля, във вторник, а аз и моите другари отлетяхме в неделя. Пътят беше дълъг. Отначало летяхме до Астрахан (в Южна Русия), по-късно пътувахме на стоп до Атърау в Казахстан. Преминаването на границата ни лиши два дни.
Планът ми да си намеря работа в чужбина се провали... Така че трябваше да пребивавам от спестяванията си, изчерпвайки ги последователно.
© Reuters
Иван Соколов
Сега виждам, че отрицателните развития в геополитиката, да вземем за пример, не ми въздействат. Напълно спокоен съм за тях.
Приятелите ми са тук, фамилията ми е тук. Роден съм и съм израснал в тази страна. Не мога да трансформира и оправя всичко в страната, по тази причина съм заставен да се примиря с това, да привикна и да продължа напред.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
В един топъл юлски ден в съветската столица двойки младежи се разхождат хванати за ръка около река Москва, до момента в който корабчета за забавление се носят мързеливо надолу по течението, а кулите на Кремъл стърчат иззад върховете на дърветата.
През идиличните летни месеци в Москва публицисти на " Ройтерс " са интервюирали четирима млади руснаци, живеещи там, с цел да схванат по какъв начин животът им се е трансформирал след началото на това, което Кремъл назовава " специфична военна интервенция " в Украйна.
И четиримата са родени към началото на хилядолетието, когато президентът Владимир Путин се изкачи на власт, и не познават друга Русия, с изключение на тази, която той управлява.
Някои приказват за провалени проекти за учене и работа, други за боязън от незнайно и непредвидимо бъдеще. Но никой от четиримата не споделя, че може да направи доста, с цел да повлияе на посоката на Русия.
Вместо това, както отбелязва млад мъж, няма какво друго да направи, с изключение на да се приспособи към новата действителност и да " продължи ".
Интервютата са съкратени и редактирани за изясненост.
Сабина, на 23 години, от абхазки генезис, родена в Москва, учи публицистика на данните във Висшето учебно заведение по стопанска система в Москва:
Преди 2022 година мислех, че мога да отида някъде да изучавам, да се запиша в университет (в чужбина). Исках да се запиша в университет във Финландия, само че го отлагах, макар че го желаех толкоз доста.
Сега наподобява, че не би трябвало да вървя на никое място. Поне не без фамилията ми. Защото може и да си потегли, само че кой знае какво ще се случи по-късно. Може нещо да им се случи, в случай че не изоставен страната с мен.
Изглежда, че в този момент вършим избор: от коя страна на границата да останем. Или си от едната страна, или от другата. И това е финален избор.
Математик още веднъж е заточеник 66 години откакто се върна в Русия Максим Лукяненко, на 20 години, студент от Краснодар в Южна Русия, учещ непознати езици и междукултурна връзка във Висшето учебно заведение по стопанска система, и създател на " Бял гарван ", патриотична, провоенна организация:
Имам оптимистична позиция, тъй че за мен това е опция да науча нещо ново. Европа се затвори (за нас), да насочим взор към Азия. Има доста страхотни неща там.
Планирам да изучавам магистратура в Китай. Мисля, че те са доста забавни хора, забавна нация. Като цяло Русия има потребност от подсилване на връзките с Китай. Те са страхотни хора, би трябвало да научим нещо от тях. И да ги науча на нещо, несъмнено.
© Reuters
Максим Лукяненко
Константин Конков, на 23 години, учи биология в Московския държавен университет, определен предходната година за самостоятелен претендент в общинския съвет на Москва:
Интересувам се най-вече от публичен активизъм, най-много политика и екология. Правим квартални почиствания. Помагаме на приютите за животни. Събираме помощи за бежанци.
© Reuters
Константин Конков
Разбира се, да се учи в чужбина, с цел да придобият някакви познания и по-късно да се приложат на процедура тук, е много примамлива концепция. Но сега усещам, че съм нужен тук. И защото ме избраха за общински депутат, считам идващите пет години да остана тук, в моя регион, да оказвам помощ на хората с каквото мога.
От февруари предходната година доста хора, които познавам, деятели и други, напуснаха Русия. Това оказва въздействие върху нашите акции и качеството на хоризонталната връзка. Помислете единствено: най-активните хора, хората, които ги е грижа какво се случва в страната, бяха изтръгнати от страната. Много малко са останали. В тази обстановка това доста затруднява провеждането на всевъзможни акции, публични или политически. Но ние продължаваме.
Иван Соколов, на 25 години, учил стопанска система в Москва, в този момент работи като анализатор на данни, напуснал Русия за малко и отишъл в Казахстан, само че по-късно се върнал в Москва:
(Говорейки за първата му реакция на мобилизацията в Русия.) Бях в цялостен потрес най-малко един ден, безусловно скован. Не разбирах какво е това и за какво и по какъв начин да пребивавам по този начин.
Мобилизацията беше оповестена, мисля, във вторник, а аз и моите другари отлетяхме в неделя. Пътят беше дълъг. Отначало летяхме до Астрахан (в Южна Русия), по-късно пътувахме на стоп до Атърау в Казахстан. Преминаването на границата ни лиши два дни.
Планът ми да си намеря работа в чужбина се провали... Така че трябваше да пребивавам от спестяванията си, изчерпвайки ги последователно.
© Reuters
Иван Соколов
Сега виждам, че отрицателните развития в геополитиката, да вземем за пример, не ми въздействат. Напълно спокоен съм за тях.
Приятелите ми са тук, фамилията ми е тук. Роден съм и съм израснал в тази страна. Не мога да трансформира и оправя всичко в страната, по тази причина съм заставен да се примиря с това, да привикна и да продължа напред.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ